Решение № 68 от 01.05.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 1052/2023
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 01.05.2024
- В сила
- 22.05.2024
- Състав
- Здравка Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Кърджали, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140201052 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № НП-114/ 27.09.2023г., издадено от зам.кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.25 ал.1 т.2 от НПООР е наложено наказание глоба в размер на 80.00лв. на Н. М. Н. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 16.06.2023г. около 21,45ч. в с.О..
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Н. Н.. Настоява, че то е неправилно и незаконосъобразно, като не е налице основание за издаването му. Отрича да е извършила нарушението, както и твърди, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон от административно наказващия орган. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление поради следните съображения: допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в посочване на различни дати на нарушението в акта и в постановлението; не се доказа от събраните по делото доказателства извършване на административното нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и 1 необосновано и да им се присъдят направените деловодни разноски по делото.
Административно наказващият орган не се явява и не взима становище по жалбата.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката Н. Н. и свидетелката Е. Х. са съседи и живеят в с.О. в къщи, които се намират една срещу друга. На 15.06.2023г. вечерта в посоченото село между двете жени възникнал спор относно мястото на паркиране на автомобила от страна на жалбоподателката Н.. Те се скарали, свидетел на което станала сестрата на нарушителката, а именно Н. Н.. По този повод тя същата вечер в 21,26ч. от собствения си мобилен телефон с номер ********** се обадила на Районен център 112- Кърджали, за да потърси помощ и съдействие. Две минути по- късно на ЕЕН 112 позвънила и свидетелката Е. Х. от своя телефон с номер *********** и сигнализирала за случилото се. Така на место същата вечер около 21,30ч. в с.О. бил изпратен екип от Районно управление- Кърджали в състав В. Е. и Т. Н. за възникнал междусъседски спор. Там двамата свидетели установили жалбоподателката Н. Н. и свидетелката Е. Х., които били в дворовете на къщите си. При разговор и с двете спорещи страни разбрали, че се скарали по повод паркиране на автомобил от страна на Н. Н., което не се харесвало на нейната съседка Е. Х. и което датирало от дълго време. Двете жени твърдели, че имало отправени обидни думи, но не могли да ги конкретизират. По този повод същата вечер свидетелят В. Е. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу Н. Н. за това, че предизвикала скандал изразяващ се в отправяне на обидни думи и закани за саморазправа спрямо Е.
Х., който бил предявен и подписан без възражения от нарушителя. Срещу Е.
Х. също бил съставен акт за установяване на административно нарушение същата вечер, а срещу двете жени били издадени и протоколи за предупреждение. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.25 ал.1 т.2 от НПООР в Община Кърджали на жалбоподателя Н. е наложено административно наказание глоба 2 в размер на 80лв.
Тази фактология настоящата съдебна инстанция изгради на база свидетелските показания на В. Е., Т. Н., Е. Х. и Н. Н.; писмените доказателства- писмо от Районен център 112- Кърджали, Докладна записка рег.№ 1947р-13859, Протокол за предупреждение рег.№ 1947р-13862, Протокол за предупреждение № 1947р- 13861, Протокол за предупреждение № 1947р- 13860, Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 363007. От всички тях съдът приема, че датата на нарушението е 15.06.2023г., защото в актът е вписана тази дата, както и на 15.06.2023г. са съставени и протоколите за предупреждение и актът срещу Е. Х., а и на тази дата са подадени и приети двата сигнала за съдействие до Районен център 112 Кърджали. Вярно е, че докладната записка от В. Е. и показанията дадени от него и от свидетеля Т. Н. са за 16.06.2023г., но същите са изолирани и не са подкрепени от другите доказателства по делото. Настоящата инстанция не дава вяра на показанията В. Е., в които свидетелства, че о разговор с Е. Х. е разбрал, че тя е обиждана с думите простачка от страна на жалбоподателката Н. Н., тъй като самата свидетелката Х. не установява такива обстоятелства, а и този факт не се подкрепя от никакви други доказателства по делото включително и от другия полицейски служител Н., който не е чул такива обяснения.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като обжалваното наказателно постановление е получено на
14.12.2023г., а жалбата е заведена при административнонаказващият орган на 18.12.2023г., т.е. в законоустановения 14- дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
По същество, за да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление.
Нарушеният текст на чл.3 ал.1 т.7 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в Община- Кърджали, издадена от Общински съвет3 Кърджали казва, че „На обществени места, улици, паркинги, паркове, в т.ч. и гробищни, стадиони, културни и спортни зали, общински пазари, училища, детски и здравни заведения и в предназначени за общо ползване части от сгради се забранява скандално и непристойно поведение, нарушаващо обществения ред и морал”. При така установените факти от правна страна настоящият състав намира, че жалбоподателят Н. Н. не е осъществила от обективна и субективна страна нарушението по чл.3 ал.1 т.7 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в Община- Кърджали. Не е налице в настоящият казус съвкупността от всички признаци, посочени в този член от цитираната наредба, като извършеното деяние не е съставомерно, тъй като няма съвпадане на всички признаци на извършеното и това, което е установено в наредбата. От обективна страна изпълнителното деяние не е извършено, тъй като не се доказа да са налице фактическите обстоятелства описани в обжалваното наказателно постановление, а именно нарушителят да е проявил непристойно поведение изразяващо се в отправяне на обидни думи и закани за саморазправа срещу лицето Е. Х.. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че нарушава обществения ред и морал. Липсват каквито и да било данни и в тази посока, а и такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Липсата и на субективната страна от състава на нарушението прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, при липсата на обективните и субективните признаци на нарушението при недоказаност на нарушението жалбоподателят Н. Н. да е осъществила деянието, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
На следващо място настоящата инстанция намира, че е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила при ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя Н. Н., което се изразява в посочване на различни дати в акта и в наказателното постановление, както и в това, че се установи, че деянието е извършено на 15.06.2023г., а в наказателното постановление датата е 16.06.2023г. Всичко това ограничава правото на защита на жалбоподателя да организира защитата, защото не знае срещу какви факти да се защитава, което също е 4 самостоятелно основание постановление. за отмяна на обжалваното наказателно
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500лв. Съдът намира, че следва да се присъди този размер поради липса на възражение за прекомерност.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Община Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице съгласно ЗМСМА следва да понесе разноските по делото.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-114/ 27.09.2023г., издадено от зам.кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.25 ал.1 т.2 от НПООР е наложено наказание глоба в размер на 80.00лв. на Н. М. Н. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 16.06.2023г. около 21,45ч. в с.О..
ОСЪЖДА Община Кърджали с адрес гр.Кърджали бул.България № 41 с ЕИК 000235920 да заплати на Н. М. Н. с адрес с.О. ул.В. ****** с ЕГН 5
********** сумата от 500лв. представляваща направените разноски за адвокатска защита по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6