Решение № 23 от 02.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Ловеч, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500610 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.

С Решение № 95/02.09.2025г.,пост.по гр.д.№469/2024г. на РС-Луковит е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на „Кредито“ООД с ЕИК *********, с адрес на управление в гр.***, против М. А. С. с ЕГН:**********,от ***, за признаване за установено, че дължи на „Кредито“ООД въз основа на индивидуален договор за паричен заем № OL00075750 от 27.02.2023г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, сумите: 500лв.- главница по Договор за кредит № OL00075750 от 27.2.2023г., сключен между "Кредито"ООД и М. А. С., с падеж 29.3.2023г., ведно със законна лихва за период от 14.05.2024г. -дата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 74,13лв. - мораторна лихва за период от 30.03.2023г. до 14.05.2024г., както и 25 лв.- държавна такса и 400лв.- адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото по ч.гр.д.№ 278/2024г., по описа на РС-Луковит.

„Кредито“ООД е съдено да заплати на М. А. С. направените разноски от 690лв. и 200лв.-разноски по заповедното производство ч.гр.д.№278/ 2024г. на РС-Луковит.

Постъпила е жалба от „Кредито“ООД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.***,чрез адв.П. Х. А.-АК-София,съдебен адрес гр.***.Обжалва решението с твърдения,че е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуален закон.Не се съгласява с отхвърлянето на исковете. Сочи,че съдът не е изложил мотиви по ангажираните доказателства, не е обсъдил и писмените бележки,в които е обобщил доказателствата и е коментирал подробно връзките между фактите по делото.По този начин съдът е 1 нарушил принципа на равнопоставеност и състезателното начало в процеса.

Счита,че не е съобразен фактът,че от „НЕТ ИНФО“ЕАД е предоставена справка,че електронната поща *** е създадена на 25.02.2023г. с личните данни на ответника-име,фамилия,дата на раждане,пол. В Приложение №1 към писмото ясно се вижда,че данните са въвеждани от потребителя при създаване на пощата.Приема това за категорично доказателство,че именно ответникът е създал и използвал електронната поща,на която е получен договорът след подписването му от клиента.

Изразява несъгласие с анализа и изводите на съда от воденото наказателно производство,от справката за което не става ясно дали настоящият договор е включен в разследваните.Отрича дружеството да има връзка със сестрата на ответника или с него в качеството му на поръчител. Смята,че съдът е следвало да открие производство по оспорване на авторството на договора.Смята,че воденото разследване няма отношение към спора. Възразява,че е ненужно изследването на въпроса кой е притежателят на телефонния номер,от който е излъчен потвърждаващият SMS, тъй като той би могло да се изпрати от всеки мобилен телефон(личен или чужд),стига да е активиран линка в получения от кредитора имейл за потвърждение на договора.

Определя това потвърждаване равносилно на „опростен дигитализиран подпис“. Счита,че съдът не е направил разлика между автоматизиран дигитализиран електронен подпис и саморъчен подпис.

Позовава се на чл.2 от ЗЕПЕУУ и чл.13 от ЗЕДЕУУ,като за електронен подпис се приема всяка електронна информация,добавена или логически свързана с електронното изявление на установяване на авторството му.

Не са съобразени и данните за извършени транзакции от и към банковата сметка на ответника,вкл.и към лица като В.Г. и И.З.,което определя като несъмнен факт,че именно ответникът е оперирал с тази сметка,като неин титуляр,съотв.длъжник на дружеството за сумите,получени по договора като превод по тази сметка.

Не е обсъдена и информацията,че именно ответникът е кандидатствал за кредита,че договорът е сключен и сумата му е била предоставена-т.е. е усвоена от него.В подкрепа на този извод са: направената регистрация с неговите лични данни,(логове) за вход в системата, SMS потвърждение с уникален код, договор за кредит,подписан с въвеждане на кода, потвърждение за превода на сумата по неговата банкова сметка.

Моли да се отмени обжалваното решение и уважи предявеният иск изцяло.Претендира присъждане на направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от М. А. С. от ***, чрез адв.Х. С. Б.-АКПлевен, съдебен адрес гр.***. Смята въззивната жалба за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно ,законосъобразно и справедливо.

Анализира доказателствата и заключава,че са ангажирани достатъчни писмени и устни доказателства,че през м.февруари 2023г. спрямо М. С. е извършена злоупотреба с личните му данни. Установено е,че неизвестна личност е изтеглила няколко кредита на негово име,без негово съгласие, без да е кандидатствал за такъв и реално да е получавал суми,вкл.и по процесния договор с „Кредито“ООД. От справката на „НЕТ ИНФО“ЕАД се потвърждава,че електронната поща,чрез която е кандидатствано за кредита и мобилният номер,посочени за връзка,не са регистрирани от М. С..В Приложението №1 е посочена дата на раждане (***), която не съответства на тази на С.

(***).Не е регистриран на името на С. и мобилният номер,от който е попълнено онлайн заявлението за кандидатстване за кредита(***).Това поставя под съмнение твърдението за изразяване на съгласие със сключването на кредита чрез този мобилен номер именно от М. С..

По изложените аргументи моли да се потвърди обжалваното решение,а въззивната жалба се отхвърли.

В съдебно заседание пред въззивния състав пълномощниците на страните представят писмени становища.

Съдът изиска справка по ДП №27/2023г.по описа на РП-Ловеч,ТО-Тетевен,от която се установи,че производството е спряно поради неразкриване на извършител с постановление от 12.12.2024г. Настоящият кредит не е предмет на разследване там.

2

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д. №469/2024г. на РС-Ловеч, както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил отговор на въззивната жалба.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

На 21.05.2024г. пред РС-Луковит е подадено заявление по чл.410 от ГПК от „КРЕДИТО“ЕООД срещу М. А. С. от ***,по което е образувано е ч.гр.д.№278/2024г.по описа на съда.Заявено е вземане по договор за кредит с №ОL00075750/27.02.2023г.,формирано от дължима главница от 500лв., лихва за забава върху главницата в размер на 74.13лв.за периода от 30.03.2023г. до 14.05.2024г.,законната лихва от 15.05.2024г.до изплащане на вземането.Издадена е Заповед за изпълнение №195/21.05.2024г. по чл.410 от ГПК,с която е разпоредено на М. С. да заплати на „КРЕДИТО“ЕООД претендираните суми и направените разноски за държавна такса-25лв. и адвокатско възнаграждение от 400лв. От длъжника е подадено възражение по чл.414 от ГПК.Заповедният съд е дал указания по чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.

По подадена от „КРЕДИТО“ЕООД искова молба по реда на чл.422 от ГПК, пред РСЛуковит е образувано гр.д.№469/2024г.,с предмет установяване съществуването на вземането.

Ищецът обяснява,че процесният договор за кредит е сключен по правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕП,поради което не може да представи договор на хартиен носител. Излага хронологията на действията,обективиращи сключването на кредитното правоотношение,а именно от кредитора е изпратен имейл на посочена от ответника електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF формат.

В електронното писмо е описано, че ако заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/ потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от ответника СМС, който играе ролята на електронен подпис съгласно уговореното между страните. Подписването на договора от страна на длъжника се извършва чрез въвеждане на СМС, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя. При подписване на договора с въвеждането на изпратения СМС се счита, че договорът е сключен от страна на клиента, а „Кредито“ЕООД получава в програмата си статус на кредита „потвърден“. Твърди,че е изпълнил тази процедура.

В потвърждение представя генерирано в системата на „КРЕДИТО“ЕООД искане за кредит,от М. А. С.,с моб.№ ***, с адрес ***, ***, email *** , с посочена банкова сметка с № *** и данни от личната карта на С.. Регистрирано е искане за продукт „Супер експрес“ в размер на 500лв.

Ищецът твърди, че е получено потвърждение от мобилния номер на длъжника,с изписване на изпратения му СМС,под формата на криптирано съобщение. Приложена е и анкета в електронен вид,към която са приложени снимки на личната карта и на лице,което я държи пред себе си.

Приложени са и копия от скрийншот на журнални страници,но поради нечетливия шрифт не може да се разбере какво е изписано на тях. Представени са създадени изискваните съгласно чл.5,ал.9, чл.8,ал.7 от ЗПК и чл.9 от ЗПФУР образци на документи с въведени данни на кредитополучателя.

Приложена е справка от БНБ за разкритите банкови сметки с титуляр М. С.,от която се установява,че на датата на сключване на процесния кредит(27.02.2023г.), в „ОББ“АД, е открита такава в лева,а на 28.02.2023г. в евро. Сметката е открита дигитално.В справката е отразено,че сумата от 500лв.е изплатена чрез „ИЗИПЕЙ“АД. На 28.02.2023г. от банковата сметка е изтеглена сумата 500лв.от В.П.Г.. На 09.03.2023г. е внесена сумата 300лв.от И.Н.З. и е изтеглена в същия ден от В.П.Г..

От „А1“ЕАД е изпратено уведомление,че моб.№ *** не е активен в мрежата на 3 оператора към 15.01.2025г.

Изискана е справка от „НЕТ ИНФО“ЕАД,поддържащ abv.bg,в която се сочи,че електронният адрес *** е регистриран на 25.02.2023г. и към момента на справката е с „неактивен статус“. Последното влизане е от 09.03.2023г. Като абонат е вписан М. А. С. с дата на раждане *** г.,с моб. № ***.

В справката от „Виваком-БТК“ЕАД е посочено,че моб. № *** е регистриран на абонат „ТАФИК СОТ“ЕООД с ЕИК *********,който е корпоративен абонат.

Установява се, че по описа на Районна Прокуратура-Ловеч е образувана преписка с №2135//2023г.на РП-Ловеч. Образувано е досъдебно производство №27/2023г.по описа на РУ на МВР-Луковит за разследване на престъпление по чл.209,ал.1 от НК,за възбуждане и поддържане с М. С. на заблуждение с цел имотна облага,при което му е причинена имотна вреда.Разследването е спряно от 12.12.2024г.поради неоткриване на извършител.Няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Процесният кредит не е предмет на това разследване.

Разпитана като свидетел И. А.а С.а-сестра на М. С.,потвърждава,че помолила брат си да й стане поръчител по кредит. Намерила в интернет кредитна институция, която се съгласила да й отпусне средства,но поискали да представи снимка на нейната и на брат й лична карта(тип “селфи“). Всеки отделно общувал с кредитора по приложението „Вайбър“. Отказали й кредит и „я блокирали“, поради което тя уведомила брат си да си „блокира личната карта“, тъй като са я измамили. Свидетелят счита,че по този начин се стигнало до злоупотреба с данните на брат й.

Районният съд е направил опит да изслуша като свидетели двете лица, оперирали със суми в банковата сметка,открита на името на М. С.- В.П.Г. и И.Н.З.,но не е успял да ги открие.Не е открит и представител на „ТАФИК СОТ“ЕООД.