Определение № 9719 от 04.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9719 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20251100105083 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/.

Ищецът – Е. А. А., с постоянен адрес в гр. Маналапан, щат Ню Джърси, САЩ посочва, че на 19.09.2021г. в САЩ е починал М.С. А., като негови наследници са: С. М. А., М. А., К.М. А., И.М. А. – всички негови синове и ищцата – съпруга на починалия. Поради спор между наследниците е сезиран съда по наследствените дела на щата НюЙорк, Окръг Онайда и образувано досие №2022 – 40. Спорът е завършил със спогодба, наречена „Споразумение за уреждане на спорове“ от 09.04.2024г., която има силата на съдебно решение и е влязла в законна сила. На 15.01.2025г. съда по наследствени въпроси е назначил ответника – С. М. А. за управител и разпоредител с наследствената маса по съгласие на всички наследници и техните процесуални представители.

Ищецът твърди, че между него и ответникът е възникнал спор относно признаването на действието на актовете на съда по наследствени въпроси в България. Ищецът твърди, че ответникът отказва да предприеме действия по защита на правата на собственост на общия наследодател в България, както и да осъществи действия по текущи договори с български физически и юридически лица. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се признае действието на описаната спогодба в Република България.

С молба – уточнение от 25.08.2025г. ищецът е уточнил, че искането му е за признаване и допускане на изпълнение на описаната по-горе спогодба.

Посочено, че този документ не е представен на административен орган в 1

Република България. Уточнява,че правният му интерес е свързан с отказа на ответника, като нарочно назначен със споразумението за единствен разпоредител с наследствената маса, да положи усилия за запазването й, защото според него, споразумението нямало действие, не се признавало и не можело да се изпълнява на територията на България.

При така изложеното, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Между Република България и САЩ няма подписан правен договор, в който са уредени въпросите свързани с признаването и допускането на изпълнение на съдебни решения в областта на гражданското право. Такъв договор няма подписан и между ЕС и САЩ. Предвид това приложимата правна уредба в тези отношения е Кодекса за между народно частно право – чл. 117 – чл. 124. Съгласно чл. 118 от КМЧП „Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.

При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд“. Относно допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение се предявява иск пред Софийски градски съд – чл. 119, ал. 1 от КМЧП. Предвид така посочената правна уредба и въведените твърдения в исковата молба, настоящият съдебен състав приема, че образуваното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено по следните съображения.

В исковата молба се твърди, че относно откритото наследство на посоченото лице правните въпроси са уредени със сключено споразумение между неговите наследници, което е утвърдено от съда в САЩ, като съответно е назначено лице, което управлява и се разпорежда от името на всички наследници с останалото в наследство имущество. Исковата молба е подадена от лице, което твърди, че е наследник срещу лицето, което е определено за управител и разпоредител с наследството. С оглед на това съдът приема, че доколкото лицето, което е подало молбата, не е лице, което има право да управлява и се разпорежда с наследството, то същото не е легитимирано и да подава молба с искане за допускане и признаване на съдебни актове във връзка с това наследство, постановени от чуждестранен съд. Този извод не се променя от посоченото от това лице в допълнителната молба – уточнение, че правният му интерес следва от обстоятелството, че евентуално това би се 2 използвало при реализиране на отговорността на управителя на наследството в производството, което ще се развие пред съд в САЩ, поради това, че ответникът не е предприел тези действия в Република България. Настоящият съдебен състав счита, че тези твърдения на ищеца не могат да обосноват правото му да предяви исковете по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 от КМЧП, тъй като първо – такъв правен спор няма данни да е предявен пред съд в САЩ и на следващо място – не е ясно дали изобщо с оглед на правната уредба при такъв спор такова доказателство ще бъде относимо, допустимо и необходимо за съдебното производство. Съдът решава възникнали и съществуващи правни спорове, а не спорове, които евентуално биха възникнали напред във времето.

Това производство е недопустимо и предвид изричната правна уредба в Република България посочена по-горе, че производството по признаване на съдебно решение започва, след като чуждестранното съдебно решение е било представено пред съответния орган и същият е отказал да го признае. Отново следва да е възникнал правен спор относно действието на конкретното чуждестранно съдебно решение в Република България и едва след това съгласно чл. 118, ал. 2 от ГПК може да бъде сезиран Софийски градски съд с установителен иск, който да разреши вече възникнали правен спор. В настоящия случай ищецът е посочил, че това съдебно решение не е представено пред орган в Република България, но предявява иск с оглед възможни бъдещи спорове относно неговото признаване. Отново както и в предходния абзац на настоящото определение следва да бъде посочено, че съдът не може да разрешава предполагаеми спорове, а само реално възникнали. С оглед на това доколкото не е налице предпоставката за възникнал правен спор между орган в Република България и ищеца относно признаването на конкретното чуждестранно съдебно решение, настоящото производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.

Предвид изложените мотиви и на основание чл. 130 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №5 083/2025г. по описа на СГС, 24 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София – град в едноседмичен срок от получаване на препис 3 от него от ищеца.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4