Решение № 713 от 16.07.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. П., 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720106823 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от ***.

ЕИК ***, със седалище: *** чрез ю.к. Д.П., срещу С. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, и искане да бъде признато за установено, че ответникът, дължи на ищеца сумата в размер на 856,32 лева, представляваща невъзстановени средства за представително облекло, пропорционално на отработеното време през 2023 г. от ответника, за която сума в полза на ищеца е издадена Заповед № 2122 от 01.07.2024 г. по ч.гр.д. № 03519/2024 г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдените сторените по заповедното и исковото производства разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът е бил в трудово правоотношение с ищеца, прекратено с влязла в сила заповед № ЛС-03-06-38 от 14.08.2023 г., считано от 21.08.2023 г. Сочи, че съгласно чл.32 от Закона за Сметната палата (ЗСП), служителите на Сметната палата имат право ежегодно 1 на представително облекло на стойност до три минимални работни заплати, като средствата се осигуряват от нейния бюджет, и се изплащат веднъж годишно. Твърди, че с Решение № 022 от 18.01.2023 г., Сметната палата е определила сумата от 2340,00 лева за представително облекло за 2023 г. на служителите на Сметната палата. Поддържа, че определената сума за представително облекло, било изплатена на ответника по банков път на 23.02.2023 г. Твърди, че на основание чл.4, ал.5 от Наредбата за представителното облекло на служителите в Сметната палата (НПОССП), при прекратяване на трудовите правоотношения преди края на годината, служителят следва да възстановява на Сметната палата, получените средства за представително работно облекло, пропорционално на броя на неотработеното време от прекратяване на трудовите правоотношения. Излага доводи, че дължимата невъзстановена сума от ответника от получената от него сума за представително облекло, пропорционална на неотработеното от него време, е на стойност от 856,32 лева, за която бил предложил на ответника да бъде прихваната от изплатените му през м.08.2023 г. суми от ищеца, но ответника отказал. Сочи, че за процесната сума била издадена заповед № 2122 от 01.07.2024 г. по ч.гр.д. № 03519/2024 г. на ПРС.

В срока по чл.131 от ГПК , ответникът С. И. С. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че не е бил запознат със съдържанието НПОССП, и в тази връзка поддържа, че правопораждащия факт не е възникнал. В отговора е оспорено твърдението на ищеца, че на ответника е било отправено предложение за прихващане на дължимата сума, като твърди, че такова предложение не му е било отправяно. Твърди, че задължение на ищеца е всички служители в институцията да бъдат уведомявани за наличието на подобни вътрешни документи. Поддържа, че през м.02.2023 г. е получил сума за представително облекло, която е изразходвал по предназначение, и твърди, че тъй като не е запознат с Наредбата, не дължи връщане на процесната сума.

По подробно изложените в отговора доводи и аргументи, моли съда да отхвърли предявения иск, като му се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Д., която поддържа иска и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

2

Ответникът в съдебно заседание лично и чрез адв. Б. оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като му се присъдят сторените по делото разноски, като представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която ответника е подал възражение.

Следва да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че главният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, като процесната сума се претендира на отпаднало основание, тъй като към момента на плащането и е имало валидно правно основание, което в последствие е отпаднало – прекратяване на трудовото правоотношение с ответника преди настъпване края на календарната година. В този смисъл е и Решение № 112/11.02.2010 г., постановено по гр.д. № 179/2009 г. на ВКС.

По основателността:

Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице на правно основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане на основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.

Няма спор между страните, че ответникът е

3 бил в трудово правоотношение с ищеца, прекратено с влязла в сила заповед № ЛС-03-06-38 от 14.08.2023 г., считано от 21.08.2023 г., което се установява и от приложената по делото заповед от 14.08.2023 г.

Не се спори, че на 23.02.2023 г., ищецът е изплатил по банков път на ответника сумата от 2340,00 лева, представляваща сума за представително облекло, определена за изплащане съгласно Решение № 022 от 18.01.2023 г. на Сметната палата.

Спорен по делото е въпросът следва ли ответникът да възстанови на ищеца, пропорционално на отработеното от него време през 2023 г., изплатената му сума за представително облекло, или не.

Сметната палата е независим държавен орган, осъществяваща контрол за изпълнението на бюджета и на други публични средства и дейности, чрез контролиране надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности. Съгласно чл.10 от Закона за Сметната палата (ЗСП), Сметната палата е юридическо лице на бюджетна издръжка..

Разпоредбата на чл.32 от Закона за Сметната палата (ЗСП), визира, че служителите на Сметната палата имат право ежегодно на представително облекло на стойност до три минимални работни заплати, като средствата се осигуряват от нейния бюджет, и се изплащат веднъж годишно.

За да обоснове отпадането на основанието, на което ищеца е изплатил на ответника суми за представително облекло се позовава на приетата от него Наредба за представителното облекло на служителите в Сметната палата (НПОССП).

Съгласно чл.20, ал.5, т.2 от ЗСП, Сметната палата приема правилник за устройството и организацията на дейността на Сметната палата, Етичен кодекс на Сметната палата, наръчник за прилагане на международно признатите одитни стандарти и одитната дейност на Сметната палата, правилник за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на служителите на Сметната палата, стратегии, политики, указания и други вътрешни актове. В изпълнение на това си правомощие Сметната палата е приела Правилник за устройството и организацията на дейността на Сметната палата (ПУОДСП).

4

Съгласно чл.3, ал.,2 т.28 от ПУОДСП, в изпълнение на своите правомощия, Сметната палата определя ежегодно размера на средствата за представително облекло при условията на чл. 32 от ЗСП.

Не е спорно, че в изпълнение на своите правомощия Сметната палата е приела и Наредба за представителното облекло на служителите в Сметната палата (НПОССП). Спори се дали тази Наредба, приета от ищеца, в качеството му на работодател на ответника, я е свел до знанието на ответника. В тази връзка с Доклада по делото е указано на ищеца, че не сочи доказателства Наредбата за представителното облекло на служителите в Сметната палата (НПОССП) да е приета от Сметната палата по предвидения в закона ред, както и съдържанието на същата да е сведено до знанието на ответника. За тези обстоятелства ищеца не представи доказателства по делото. Не се представиха доказателства ищеца да е свел до знанието на ответника съдържанието на приетата от него НПОССП. Това е така защото същата Наредба е приета от ищеца, в качеството му на независим държавен орган, и нейните разпоредби се отнасят до определяем кръг субекти – служителите в Сметната палата, и по своята същност не отговаря на кумулативно изискуемите критерии за нормативен акт. В този смисъл НПОССП представлява вътрешни правила по смисъла на чл.13, вр. Чл.2, ал.2, т.3 от АПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Поради това и съдът е дал именно такива указания на ищеца да ангажира доказателства, същата да е приета от работодателя по предвидения в закона ред, както и за нея да е уведомен ответника, в качеството му служител на Сметната палата, каквито в случая, ищеца не е ангажирал.

Настоящия случай не попада в приложното поле на чл.284, ал.1 от КТ и разпоредбите на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, тъй като чл.284, ал.1 от КТ и Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, касаят нормативно регламентирано задължение на работодателя да представи на работника или служителя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства, но само за тези работници и служители, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, а в случая ответника не е работил при такива условия.

В горния смисъл ищеца не доказа наличие на задължение за ответника 5 да възстанови процесната сума, респ. наличие на отпаднало основание за нейното изплащане, поради което и предявения иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъждани.

Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски, за което е представил списък на разноските. Съгласно представения списък на разноските ответникът претендира сторени такива само в исковото производство, които се изразяват в заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. От данните по делото – Договор за правна помощ (л.34 от делото) се установява че между ответника и Адвокат Б. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, което му е заплатено в брой. Договора за правна помощ има характер на разписка, поради което и удостоверява заплатеното на адвоката възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да му бъдат присъдени сторените от него разноски в размер от 600,00 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение, които се възложат върху ищцовата страна.

Воден от горното П. районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК иск от ***, ЕИК ***, със седалище: ***, срещу С. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, за признаване за установено, че С. И. С., дължи на ***, сумата в размер на 856,32 лева, представляваща невъзстановени средства за представително облекло, пропорционално на отработеното време през 2023 г. от ответника, за която сума в полза на ищеца е издадена Заповед № 2122 от 01.07.2024 г. по ч.гр.д. № 03519/2024 г. на ПРС.