Определение № 14993 от 13.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 6291/2026
- Вид
- Определение № 14993
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Мариана Валериева Николова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14993 гр. София, 13.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20261100506291 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.П.Д., подадена чрез пълномощника адв.В.К. срещу определение № 14618 от 16.04.2026 год., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 5633/ 2026 год. по описа на СРС, Г.О., 85 състав, с което е върната частично исковата молба на Р.П.Д. срещу етажните собственици в сграда в гр.София, ж.к.“********, представлявани от председателя на управителния съвет И.П.П., въз основа на която е образувано гр.дело № 5633/2026 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О. - в частта, с която се иска отмяна на следните решения на общото събрание на етажните собственици, обективирани в протокол от 29.01.2026 г.: по т.1; по т.2 - в частта, в която е решено, че таксата за куче и таксата за гаражи се запазват, и в частта, в която без вземане на конкретни решения единствено е констатирано, че сметката за входа и гаражите е една, а таксата за фонд „Ремонт“ не се увеличава; по т. 4 - относно поставянето на камери във фоайето, и е прекратено производството по делото в тази част.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. С оглед на което частната жалбоподателка, чрез своя пълномощник моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна 1 следното:
Постъпилата частна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Определението на СРС, Г.О., 85 с-в, е правилно и законосъобразно.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното определение, поради което и на основание чл.272 ГПК във връзка с чл.278, ал.4 ГПК препраща към мотивите на СРС, Г.О., 85 с-в. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в частната жалба са изцяло неоснователни.
С обжалваното определение № 14618 от 16.04.2026 год., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 5633/ 2026 год. по описа на СРС, Г.О., 85 състав, е върната частично исковата молба на Р.П.Д. срещу етажните собственици в сграда в гр.София, ж.к.“********, представлявани от председателя на управителния съвет И.П.П., въз основа на която е образувано гр.дело № 5633/2026 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О. - в частта, с която се иска отмяна на следните решения на общото събрание на етажните собственици, обективирани в протокол от 29.01.2026 г.: по т.1; по т.2 - в частта, в която е решено, че таксата за куче и таксата за гаражи се запазват, и в частта, в която без вземане на конкретни решения единствено е констатирано, че сметката за входа и гаражите е една, а таксата за фонд „Ремонт“ не се увеличава; по т. 4 - относно поставянето на камери във фоайето, и е прекратено производството по делото в тази част.
В мотивите на обжалваното определение е прието за установено следното:
„ Производството е образувано по искова молба на Р.П.Д. срещу етажните собственици в сграда в гр.София, ж.к.“********, представлявани от председателя на управителния съвет И.П.П., с която е предявен иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на всички решения на общото събрание на етажните собственици, обективирани в протокол от 29.01.2026 г. С разпореждане № 28675/04.03.2026 г. съдът е дал указания на ищеца относно правния му интерес от иска за отмяна на конкретни решения. Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 10.03.2026 г. чрез неговия пълномощник, но указанията не са изпълнени в предоставения му срок. При това положение и съобразявайки липсата на част от оспорените от ищеца решения и характера на друга част, съдът намира, че искът е частично недопустим. На първо място, по някои от точките в протокола изобщо липсва взето решение, т.е. липсва предмет на оспорване. На второ място, не всички незаконосъобразни решения на общото събрание на етажната собственост подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние, в който смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВКС. Това са такива решения, които 2 пораждат определени правни последици или, както е възприето да бъдат определяни, т.нар. положителни решения на общото събрание на етажната собственост. Онези от решенията на общото събрание на етажната собственост, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респективно на отмяна /в този смисъл - Определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на ВКС, I Г.О./. В случая предявеният иск е частично недопустим, както следва: по отношение на решението по т.1, в която не е отразено вземане на конкретно решение; по т.2 – в частта, в която е решено, че таксата за куче и таксата за гаражи се запазват, и в частта, в която без вземане на конкретни решения единствено е констатирано, че сметката за входа и гаражите е една, а таксата за фонд „Ремонт“ не се увеличава; по т.4 – относно поставянето на камери във фоайето, каквото решение се сочи, че е прието на предишното общо събрание. Затова в посочената част исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК, а производството – частично прекратено.“.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.130 ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Допустимостта на иска се определя от наличието или липсата на всички положителни и отрицателни процесуални предпоставки. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство е абсолютна предпоставка за съществуване на правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор - предмет на процеса.
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право, поради което тя следва от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Процесуалната легитимация е принадлежност на правото на иск, а материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.
Липсата на процесуална легитимация води до недопустимост на предявения иск, а липсата на материалноправна легитимация води до отхвърлянето му като неоснователен.
Предявен е от Р.П.Д. конститутивен иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения приети на Общо събрание/ОС/ на ЕС, обективирани в протокол от проведено на 26.01.2026 г., Общо събрание /ОС/ на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к.“********.
Съгласно константната съдебна практика, включително и тази на ВКС не всички незаконосъобразни решения на ОС на ЕС обаче подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние. Това са такива решения, 3 които пораждат определени правни последици или, както е възприето да бъдат определяни, т.нар. положителни решения на ОС на ЕС. Онези от решенията на ОС на ЕС, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респективно на отмяна/ в този смисъл е определение № 308/30.06.2011 г. по ч.гр.дело № 21/2011 г. по описа на ВКС, I г.о. и решение № 28/ 06.06.2017 г. по гр.дело № 2887/2016 г. по описа на ВКС, II г.о./. Съгласно цитираната съдебна практика обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат правни последици занапред - създават задължения за етажните собственици и подлежат на изпълнение, т.е. решения, рефлектиращи в правната им сфера. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.
В настоящия случай, с оглед данните по делото, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС е частично недопустим, в частта, с която се иска отмяна на: решението на ОС на ЕС по т.1- по която не е взето конкретно решение; по т.2, в частта, с която „ таксата за куче се запазва- 5 лв./ 2,55 евро. Таксата за гаражите остава на старата си цена, таксата за фонд“ремонт“ не се увеличава““; по т.4- относно решението за поставяне на камери във фоайето да се реализира, което е прието на предишно общо събрание. Съдът намира, че процесните решения обективирани в протокол от проведено на 26.01.2026 г., Общо събрание /ОС/ на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к.“******** не пораждат никакви правни последици за ищцата - не създават за нея задължения, които да подлежат на изпълнение. Процесните решения не променят съществуващата правна обстановка, поради което и не подлежат на съдебен контрол по реда на чл.40 от ЗУЕС. С тях не е внесена промяна в правния мир, не е определен срок за изпълнение на някакви незаплатени задължения от етажните собственици, с оглед на което да се направи обоснован извод, че въз основа на това решение етажната собственост ще предприеме действия за събирането им по съдебен ред. Процесните решения не водят до възникване на задължения занапред за етажните собственици, както и за ищцата. С оглед на което предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС е частично недопустим в посочената по –горе част - за ищцата не е налице правен интерес да иска отмяна на същите, тъй като то по никакъв начин не засягат правната й сфера. В тази връзка исковата молба в посочената й част подлежи на връщане съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК, а производството по делото на частично прекратяване.
По изложените съображения частната жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
4
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.3, т.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл.40 от ЗУЕС. С оглед изложеното, по силата на чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.3, т.2 от ГПК определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в множество определения, според която липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове по чл.40 ЗУЕС, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, тъй като съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване определение № 41 от 11.03.2019 г. по ч.гр.дело № 720/2019 г. на ВКС, I г. о., определение № 95 от 18.05.2018 г. по ч.гр.дело № 1862/2018 г. на ВКС, II г. о., определение № 187 от 22.10.2018 г. по ч.гр.дело № 3275/2018 г. на ВКС, II г. о., определение № 138 от 04.07.2016 г. по ч.гр.дело № 2419/2016 г. на ВКС, II г. о., определение № 625 от 23.07.2021 г. по ч.гр.дело № 2791/2021 г. на ВКС, І г.о., определение № 374 от 27.09.2016 г. по ч.гр.дело № 3747/2016 г. на ВКС, III г. о., определение № 37 от 01.03.2018 г. по ч.гр.дело № 544/2018 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В с-в,
Разпечатката съдържа 30 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd6b1a3a-28de-4d90-a24d-38624751383d