Определение № 3571 от 15.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3571 гр. София, 15.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002901750 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Слънчев хляб“ ООД срещу решение № 132 от 07.05.2025г. по в.т.д. № 572/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 346 от 01.08.2024г. по т.д. № 744/2023г. на Окръжен съд - Варна. С потвърденото решение, по искове по чл.

74 от ТЗ на С. Я. Я., са отменени решения по т. 1 – т. 4 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците в дружеството, проведено на 11.12.2023г.

Оплакванията на касатора „Слънчев хляб“ ООД в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. При постановяването му от въззивната инстанция не са обсъждани и ценени събраните по делото гласни доказателства. От тях безспорно се установява, че С. Я. Я. не е работила в пекарната, в която дружеството произвежда и продава хляб, като това е единственият обект, в който дружеството осъществява дейността си. Не е било съобразено също, че тя не притежава ключ от пекарната, нито знае кода на алармената система и на 04.11.2023г. е влязла нерегламентирано в пекарната, което е активирало алармата и е била засечена от служител на СОТ, който е отразил обстоятелството в протокол от същата дата. Не е коментирано и представеното удостоверение от НАП, съгласно което ищцата е работещ съдружник и самоосигуряващо се лице. Неправилно е било прието, че 1 доказателствената тежест за отрицателен факт - че С. Я. Я. не се е явявала на работа и не е изпълнявала длъжността си като пекар, е на дружеството.

Същевременно от въззивната инстанция не е било уважено искането за издаване на съдебно удостоверение за пред Българска агенция по безопасност на храните за снабдяване с информация, че Я. е сезирала Агенцията със сигнал на 31.10.2023г., по който е извършена проверка, с което вреди на доброто име на дружеството и работи срещу целите му. По искането за издаване на такова удостоверение от другата страна не е било възразено.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. За задължението на съда по чл. 12, чл. 154, ал. 1 и чл. 235 от ГПК при формиране на правните си изводи и фактически констатации да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните и разпределението на доказателствената тежест?

Според касатора по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление № 1/1953г. на ВС, т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 57 от 02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 37 от 29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 43 от 04.06.2014г. по т.д. № 213/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 5 от 05.02.2016г. по т.д. № 3583/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

2. Чия е доказателствената тежест при доказване на отрицателни факти по искове по чл. 74 от ТЗ – на дружеството да докаже отрицателен факт, че съдружникът не се е явявал на работа или на изключения съдружник – че се е 2 явявал на работа?

3. Допустимо ли е събиране на доказателства, заявени след първо открито съдебно заседание, когато страните по делото са дали съгласие за това?

Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна С. Я. Я. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал.

1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че С. Я. Я. е била съдружник в дружеството „Слънчев хляб“ ООД с размер на дяловото участие от 1 лев. Останалата част от капитала (99 лева) е бил притежаван от Г.Б.Г.. Той е бил и управител. Също според възприетото от въззивния съд на 11.12.2023г. е било проведено Общо събрание, в което е участвал Г.Б.Г., а С. Я.

Я. е била представлявана от адвокат. За събранието е бил съставен констативен протокол № 143, том ІІ, рег. № 7279 от 11.12.2023г. на нотариус Камен Костадинов, рег. № 520 на Нотариалната камара. Съгласно протокола на събранието са били взети решения по т. 1 – т. 4 от дневния ред съответно:

3 за изключване на С. Я. Я. като съдружник; за уреждане на имуществените отношения между дружеството и изключения съдружник; поемане на дела на изключения съдружник от Г.Б.Г. и актуализиране на учредителния акт на дружеството, което продължава да функционира като ЕООД; за внасяне на необходимите документи за вписване на настъпилите промени по партидата на „Слънчев хляб“ ООД в търговския регистър при Агенция по вписванията.

Основанията за изключване на ищцата са били посочени в получена на 04.12.2023г. нотариална покана рег. № 7930 от 20.11.2023г. по описа на нотариус Петър Петров, рег. № 224 на Нотариалната камара, с която С. Я. Я. е била поканена на общото събрание. Съгласно посоченото в поканата от около две години тя не се е интересувала от съществуването на дружеството и не е участвала по никакъв начин в дейността му. Напротив, опитвала се по всевъзможни начини да го саботира, изпращала жалби и сигнали до всякакви институции, изпращала хора да тормозят служителите в пекарната, рушила е имущество на дружеството, с които си действия се е стремила да накърни интересите на дружеството, както и да дискредитира управителя. В поканата нарушенията са били определени като системно и виновно неизпълнение на задълженията за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството (чл. 126, ал. 3, т. 1 от ТЗ), както и действия против интересите на дружеството (чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ). Също с поканата е било отправено предупреждение за преустановяване на тези действия, с които се вреди на дейността и доброто име на „Слънчев хляб“ ООД.

Според състава на Апелативен съд - Варна доколкото първоинстанционният съд е приел, че атакуваното Общо събрание е редовно свикано и проведено, предмет на произнасяне във въззивното производство се е явявала единствено материалноправната законосъобразност на взетите решения, чиято отмяна се е искала. Т.е. следвало е да бъде преценено наличието на основания по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, при които е била изключена ищцата. В тази връзка въззивният съд е посочил, че както в самото предупреждение за изключване, така и в самото решение на Общото събрание следва да бъдат посочени конкретни факти за конкретни нарушения, които да доведат до хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ. Сочените нарушения трябва да са точно определени и конкретно индивидуализирани, за да може съдружникът да ги отстрани в дадения подходящ срок в предупреждението, да 4 коригира поведението си и да предотврати изключването. Ответникът, който носи доказателствена тежест за това, трябва да установи при условията на пълно и главно доказване, че изключването на съдружника е извършено при наличието на основания, посочени в предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ.

Според въззивния съд в случая в отправеното предупреждение не са били посочени никакви конкретни факти и нарушения. Същевременно съгласно събраните доказателства неучастието на ищцата в дейността на дружеството е било сведено до неявяването й на работа в пекарната и неизпълнение на длъжността „пекар“. Това обаче не е нарушение на задълженията й като съдружник. За недоказани са били приети и останалите нарушения, с което е било обосновано изключването на съдружника. Също според въззивния съд сезирането на институции за нарушения не е неправомерно действие. В обобщение е било изложено, че взетите решения противоречат на закона, при което водените искове по чл. 74 от ТЗ за отмяната им са основателни.

Посочените от въззивния съд доказателства относно неучастието на ищцата в дейността на дружеството са били показанията на свидетелите Б. М.

Б. и Т. К.. Изслушването на тези свидетели е било поискано още с отговора на исковата молба. Свидетелят Б., който е работил в пекарната на дружеството като общ работник е свидетелствал, че ищцата не е работила в там, а е идвала в пекарната „за скандали“. Между нея и Г.Б.Г., с когото живеели на съпружески начала, имало нетърпимост. Не проявявала интерес към дейността, продукцията и доставките. Свидетелката К., работила в пекарната от декември 2022г. до февруари 2024г. (след свидетеля Б.), свидетелствала, че никога не е виждала ищцата в пекарната. За Г. знаела, че е женен и има деца от С.. Г. работел в пекарната и се занимавал с документите. Поръчвал всички необходими продукти, занимавал се с доставчици и магазини.

От въззивния съд не е бил обсъден представеният с отговора на исковата молба констативен протокол от 04.11.2023г., съставен от лице, осъществявало охрана на пекарната. Съгласно протокола е било установено отваряне на обекта – пекарна „Слънчев хляб“ от ищцата. Не е било обсъждано също представено от ищцата удостоверение от НАП, съдържащо справка за история на осигуряването й като самоосигуряващо се лице (съдружник).

С въззивната си жалба дружеството - касатор е поискало издаването на 5 съдебно удостоверение за пред Агенцията по безопасност на храните, по силата на което да се снабди с друга такова, удостоверяващо постъпвала ли е жалба или сигнал срещу „Слънчев хляб“ ООД в периода месец октомвриноември 2023г., по които е извършвана проверка. Твърдяно е било процесуално нарушение на първоинстанционния съд (чл. 266, ал. 3 от ГПК), който не е допуснал това доказателство, въпреки че ищцата не е направила възражения. С отговора на въззивната жалба С. Я. Я. е възразила, че доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение – първоинстанционният съд е намерил искането преклудирано. С определение от 13.01.2025г. въззивният съд е отхвърлил доказателственото искане. Счел е, че щом искането е било направено пред Окръжен съд – Варна в третото поред открито заседание по делото, то е било преклудирано и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

При тези установени обстоятелства първият от въпросите на „Слънчев хляб“ ООД относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията във възивната жалба и обсъди всички събрани доказателства, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато.