Решение № 731 от 28.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Варна, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500828 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 21580/15.03.2024г., подадена от И. К. И., ЕГН ********** срещу Решение № 426/12.02.2024г., постановено по гр.д. № 12354/2022г. на ВРС, 10 състав, с което е отхвърлен предявения от И.

К. И., ЕГН **********, с адрес в с. Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варна, срещу Д. Е. М., ЕГН **********, М. Е. М., ЕГН **********, Г. Р. М., ЕГН **********, В. Д. П., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН **********, иск да бъде постановено решение, по силата на което:

- да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът И. К. И., ЕГН **********, е собственик на ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ № 501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед, община Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587, одобрен със Заповед № РД-16- 7706-67 от 04.04.2016г. на Областен Управител на Област Варна, на основание изтекла в полза на ищеца 10 1 годишна придобивна давност, считано от 25.02.2008г.;

- да бъдат осъдени ответниците М. И. М., ЕГН **********, и А. Ф. Н., ЕГН **********, да предоставят владението върху ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ № 501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед, община Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен Управител на Област Варна , в полза на ищеца И. К. И., ЕГН **********.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е интерпретирал едностранчиво фактите по делото и събраните по делото доказателства, обсъдил е превратно свидетелските показания и е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Сочи се още, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не се е произнесъл по направеното искане за изменение на предявения иск по чл.108 от ЗС в такъв по чл.124, ал.1 от ГПК, което е довело и до неправилна правна квалификация и произнасяне на съда с решение по иск по чл.108 от ЗС. Въззивникът счита, че по делото е безспорно доказано, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на давностно владение. Счита, че са ангажирани доказателства за това, че имотът е бил фактически разделен на две части, едната от които е владяна от неговия баща К. К., а другата от Е. М.. Сочи, че имотът е владян от наследодателя му и от него самия на валидно правно основание, а именно предварителен договор за покупко-продажба, като счита, че същото е годно да го направи собственик на основание придобивна давност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения от ищеца иск, както и за присъждане на направените по делото разноски за двете въззивни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба, подадени от въззиваемите Д. Е. М., ЕГН **********, М. Е. М., ЕГН **********, Г. Р. М., ЕГН **********, В. Д. П., ЕГН **********, М. И. М.,

ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН **********, с които въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В подадения от особения представител на Д. Е. М., ЕГН ********** отговор се очи се, че претенцията на ищеца се основава на нищожен 2 предварителен договор на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД доколкото е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗС. Счита, че не е доказано давностното владение на ищеца, както и че въззиваемия напълно основателно се е разпоредил с дела си от съсобствеността, получен по наследство. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

С подадения от въззиваемия В. Д. П., ЕГН ********** отговор оспорва възраженията в жалбата по отношение на интерпретацията на доказателствата от съда като голословни. Излага се, че първоинстанционният съд детайлно е събраните доказателства в процеса, включително показанията на свидетелите и монтиварно е посочил кои кредитира. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че е придобил процесната ид.ч. от имота по давност. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В отговора на въззиваемите М. И. М., ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН ********** се сочи, че постановеното решение е законосъобразно и правилно, постановено съобразно материалния и процесуалния закон и при спазване на задължителната съдебна практика. Счита за недоказано, че ищецът и наследодателят му са упражнявали владение върху процесния имот.

Излага, че съдът правилно е анализирал свидетелските показания в тази насока. Сочи, че дори наследодателят на ищеца в някакъв момент да е владял имота, то той е изгубил владението, както и че владението по предварителен договор не може да се прибави към осъщественото от наследника владение.

На следващо място излага, че владението по предварителен договор не е давностно, а почива на облигационна връзка. Сочи още, че производството има за цел единствено да заобиколи настъпилата погасителна давност за обявяване на предварителния договор за окончателен. Поддържа възражението, че въззиваемите М. и Н. са придобили имота на основание давностно владение, като към своето владение са присъединили това на праводателя си В. Д. и на неговите праводатели. Д. М., М. М. и Г. М..

Въззиваемите молят обжалваното решение да бъде потвърдено, а в условията на евентуалност съдът да се произнесе по направеното от въззиваемите М. М. и А. Н. възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

С отговора на въззиваемите М. Е. М., ЕГН ********** и Г. Р. М., ЕГН ********** се поддържа, че районният съд правилно е установил 3 фактическата обстановка и е постановил решение, съобразено с доказателствата по делото и материалния закон. Счита, че по делото не е установено, че в полза на ищеца е изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот, като излага коментар на свидетелските показания. Молят въззивната жалба да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на И. К.

И., ЕГН ********** срещу Д. Е. М., ЕГН **********, М. Е. М., ЕГН **********, Г. Р. М., ЕГН **********, В. Д. П., ЕГН **********, М. И. М.,

ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН **********, с която са предявени следните субективно и обективно съединени искове:

- искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между ищеца и ответниците Д. Е. М., ЕГН **********, М. Е. М., ЕГН **********, Г.

Р. М., ЕГН **********, В. Д. П., ЕГН **********, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ с номер 501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед, община Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587, одобрен със Заповед № РД-16- 7706-67 от 04.04.2016г. на Областен Управител на Област Варна, на основание изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност, считано от 25.02.2008г. до подаване на исковата молба;

- иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено между ищеца и ответниците М. И. М., ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН **********, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ с номер 501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с.

Доброглед, община Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ:

21587, одобрен със Заповед № РД-16- 7706-67 от 04.04.2016г. на Областен Управител на Област Варна, на основание изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност, считано от 25.02.2008г. до подаване на исковата молба, и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на ½ 4 ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ с номер 501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед, община Аксаково, целият с площ от 774 кв.м. на основание изтекла в полза на ищеца 10 годишна придобивна давност, считано от 25.02.2008г. до подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че на 25.02.2008г. бащата му - К. К., като купувач, сключил предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот с Е. М.. Продавачът М. се легитимирал като собственик на имота по силата на нот.акт № 119, том 2, рег.

№ 8275, дело № 319/2001г. на нотариус Борис Василев, с рег. № 124 в регистъра на НК. Излага, че владението върху имота било предадено от продавача на 25.02.2008г., от която дата бащата на ищеца започнал да упражнява необезпокоявано фактическа власт върху имота до смъртта си на 01.08.2012г. След тази дата владението било осъществявано изцяло от ищеца.

Продажната цена била заплатена напълно на продавача в деня на подписване на предварителния договор, като окончателният договор трябвало да бъде сключен след влизане в сила на регулационен плана за местността. Въпреки, че предмет на продажбата били ид.ч. от имота, всъщност закупената част била обособена. През 2009г. от бащата на ищеца закупил сглобяема къща и поставил същата в неговата част от имота и заживял там заедно с ищеца и жената, с която ищецът живеел на семейна и начала М.С.. През 2011г. ищецът заминал да работи в Испания, а М.С. останала с баща му да живее в имота, включително и след смъртта на К. К.. Майката на ищеца също идвала в имота всяка година и отсядал там за по няколко месеца през летния период. Ищецът твърди, че е упражнявал владението си чрез приятелката си и чрез майка си, по която е пращал пари за данъците, които тя от своя страна предавала на Е.

М.. Сочи още, че много негови приятели и роднини са гостували в имота и са го наглеждали в негово отсъствие. Ищецът твърди, че нито до смъртта на Е.

М. на 25.07.2018г., нито след това, някой е предявявал претенции върху неговата ид.ч. от имота. В края на 2019г. М.С. отишла при ищеца в Испания и заради ограниченията от Ковид 19 не успели да се приберат в България до м.06.2021г. Пристигайки в имота, ищецът установил, че не може да си отключи вратата на бунгалото. След това я разбил и открил, че вътре липсвало цялото им имущество. На другия ден разбрал, че имотът има нов собственик – М.. Последният споделил, че е закупил имота през 2020г. и не знаел, че има друг собственик. Дал на ищеца ключ за бунгалото на ищеца и си тръгнал. Излага се, че М. М. и А. Н. са закупили имота от В. Д. П., а той от 5 своя страна го закупил от наследниците на Е. М.. Ищецът счита, че наследниците на М. не са придобили имота по наследство, доколкото към момента на открИ.е на наследството ищецът вече е бил собственик на имота по силата на упражненото давностно владение в период от над 10 години.

В срока по чл. 131 ГПК всички ответници са депозирали писмени отговор, с които оспорва исковете като неоснователни.

Ответниците М. М. и Г. М. оспорват се твърдението, че имотът да владян от К. К., а след това – от ищеца лично и чрез други лица. Твърди се, че през целия период имотът е владян от Е. М., който не е предавал владението на бащата на ищеца. М. живеел в имота, грижел се за него, обработвал го и плащал разходите за същия. Сочат, че в бунгалото, в което ищецът твърди, че е живял, липсвали всякакви битови условия, като същото било използвано било от Е. М. за съхранение на непотребни вещи и инструменти. До 2018г.

Ответникът Д. М. сочи, че е придобил идеална част от имота по наследство от своя наследодател и се е разпоредил с нея в полза на В. Д. П..

Подчертава, че предварителният договор не е бил обявен за окончателен.

Ответникът В. П. излага, че не оспорва, че е придобил процесния имот от наследниците на Е. М. през 2019г. През 2020г. продал имота на М. М..