Решение № 219 от 27.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20245300100394 по описа за 2024 година

Искове с правна квалификация чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Х. А. Н., ЕГН ********** и А.

Х. Н., ЕГН ********** – двамата от гр.К.**** против „Застрахователна компания Уника“АД, ЕИК 040451865 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“№18.

Ищците твърдят, че са длъжници по изпълнително дело №***/***г. по описа на ****, по-късно изпратено по искане на взискателя и образувано под №***/****г. по описа на *****. Делото било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден след влязло в сила решение по гр.д.№2603/2013г. на Окръжен съд – Пловдив, с което ищците и С. Н. Н.а били осъдени да заплатят солидарно на „Застрахователна компания Уника“АД сумата 50 000,00 лева, ведно със законна лихва от 16.08.2013г. до окончателното изплащане, както и 4104,17 лева – разноски. Твърди се, че и по двете изпълнителни дела не са извършвани никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността за вземането по изпълнителния лист. Посочва се, че на ищците не са връчени покани за доброволно изпълнение, не им е назначаван особен представител. Срещу А. Н. бил наложен запор на моторни превозни 1 средства, които не били негова собственост. Вписана била възбрана и върху недвижими имоти, които не били собственост на А. Н., доколкото преди това той се бил отказал от наследството на неговия б. Х. Д. Н..

Ищците считат, че по силата на закона е настъпила т.н.перемпция, тъй като в периода 2016г. – 2019г. ЧСИ **** не е извършвал никакви изпълнителни действия по делото. Позовават се на съдебна практика, съгласно която в хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право, дори сред тях да е имало такива, които прекъсват давността.

По изложените в исковата молба подробни съображения ищците сезират съда с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че те не дължат на ответника сумите по изпълнителния лист, а именно: 50 000,00 лева, ведно със законна лихва от 16.08.2013г. до окончателното изплащане, както и 4104,17 лева – разноски. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „Застрахователна компания Уника“АД. В хода на делото чрез упълномощения юриск. дружеството е застъпило становище за неоснователност на иска с оспорване на твърденията, че по изпълнителните дела не са извършвани действия, прекъсващи давността. Претендират се разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ответника против ищците е бил издаден изпълнителен лист от 27.01.2015г. по гр.д.№2603/2013г. на Окръжен съд – Пловдив, с решение по което ищците са били осъдени солидарно да заплатят на застрахователното дружество сумата 50 000,00 лева, ведно със законна лихва от 16.08.2013г. до окончателното изплащане, както и 4104,17 лева – разноски. По молба от 05.03.2015г. по искане на дружеството е образувано изпълнително дело №***/***г. по описа на ***.

С Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС №3/2020г. от 28.03.2023г., постановено по т.д.№3/2020г. е постановено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. Прието е в мотивите на решението, че когато 2 изпълнителното дело е образувано преди датата 26.06.2015г., погасителна давност за вземането по изпълнителния лист не тече до тази дата и започва да тече след нея, т.е. след като е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г. В настоящия случай изпълнителното дело е образувано преди 26.06.2015г., поради което до тази дата погасителна давност за вземанията на ответника не е текла, съответно безпредметно е да се обсъждат извършените действия от ЧСИ **** до тази дата /запор на банкови сметки и на моторни превозни средства/. Давността е започнала да тече от 26.06.2015г.

Видно от съдържанието на представения препис от изпълнителното дело, от 26.06.2015г. до 26.06.2017г. не са извършвани никакви действия, прекъсващи давността. Ето защо следва да се приеме, че на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело е било прекратено по право. На практика обаче взискателят е продължил да бъде активен участник в производството. Така с молба от 24.07.2019г. /приложена на л.353 от настоящото дело/ ЗК“Уника“АД е поискало от ЧСИ **** отново да извърши всички необходими действия по проучване на имуществото на длъжниците и при установяване на такова, да пристъпи към необходимите изпълнителни действия – налагане на запори, възбрани, опис и оценка на недвижими имоти.

Тази молба не е прекъснала погасителната давност, доколкото с нея не е изискано извършването на конкретно действие по събиране на вземането.

Следващата молба на взискателя е от 05.03.2020г. /приложена на л.90 от настоящото дело/ и с нея е поискано да бъде наложен запор на движимите вещи на длъжниците, находящи се в жилищна и селскостопанска сгради в гр.К.****. Въпреки, че до опис и запор на движимите вещи не се е стигнало, това е станало по обективни причини – невъзможност да бъдат намерени длъжниците, за да им се връчат съобщенията за насрочения опис. Взискателят е проявил необходимата активност, но по независещи от него обстоятелства други изпълнителни действия по делото не са извършени. Това дава основание да се приеме, че молбата от 05.03.2020г. е прекъснала погасителната давност.

От 26.06.2015г., когато давност е започнала да тече до 05.03.2020г. не е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД пет годишен срок. Такъв не е изтекъл и за периода от 05.03.2020г. до подаване на исковата молба на 13.02.2024г.

На наведения от ищците довод, че след настъпила перемпция всички предприети изпълнителни действия се обезсилват, следва да се отговори, че съгласно постановеното в т.3 от Тълкувателно решение на ОСГТК от 3

04.07.2024г. №2/2023г. по т.д.№2/2023г. погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело, по което е настъпила перемпция. Както е посочено в мотивите на това решение кредиторът, допуснал с бездействие прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция, не се лишава от материалноправния ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността, като поиска изпълнителни действия отново. В настоящия случай именно след перемиране на делото взискателят е поискал запор на вещите на длъжниците и с това свое действие е прекъснал давността.

Предвид изложеното се налага извода, че вземанията на ответника не са се погасили по давност, поради което искът ще се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ищците следва да заплатят на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. А. Н., ЕГН ********** и А. Х. Н., ЕГН ********** – двамата от гр.К.**** против „Застрахователна компания Уника“АД, ЕИК 040451865 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“№18 искове за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 27.01.2015г. по гр.д.№2603/2013г. на Окръжен съд - Пловдив, а именно: 50 000,00 лева, ведно със законна лихва от 16.08.2013г. до окончателното изплащане, както и 4104,17 лева – разноски.

ОСЪЖДА Х. А. Н., ЕГН ********** и А. Х. Н., ЕГН ********** – двамата от гр.К.**** да заплатят на „Застрахователна компания Уника“АД, ЕИК 040451865 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“№18 общо сумата 100,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5