Решение № 16310 от 31.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16310 гр. С., 31.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110153641 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Р. Й. А. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1840,70 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща незаплатена цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 22, находящ се в гр. С., община С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, с абонатен № 35255, сумата в размер на 292,76 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.06.2023 г., сумата в размер на 64,62 лв., представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 13,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 38502/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги без да е необходимо изричното им приемане. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило 1 топлинна енергия за процесния имот и период на стойност, посочена в исковата молба, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Поддържа, че през исковия период за имота е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът твърди, че исковата молба е нередовна, а исковете – недопустими, тъй като ищецът не е приложил договорите за продажба на топлинна енергия и дялово разпределение, по които ответникът като физическо лице е страна. В допълнение е отбелязано, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, а не отделният собственик на топлоснабден имот. По същество ответникът оспорва основанието, от което произтича вземането на ищцовото дружество, като посочва, че ищецът е дерогирал Регламент № 2006/2004, според който потребител е физическо лице, което по своя воля купува дадена стока, а когато сделката е сключена с търговец на централно отопление, договорът за продажба на топлинна енергия задължително е писмен. Излагат се подробни съображения относно задължителната сила на правото на Европейския съюз. Оспорва се закупуването на топлинна енергия и качеството на стоката. Ответникът счита, че правомощията на фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия, са били прекратени още през 2007 г. Оспорва към исковата молба да са приложени общи условия.

Посочва, че ищецът неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 150 ЗЕ, която се отнася за доставка на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД като топлопреносно предприятие в абонатната станция на съответен клиент, който може да бъде етажна собственост, но по отношение на ответници – физически лица относими са чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 38а ЗЕ, които предполагат сключването на писмени договори. Оспорва Общите условия на ищеца като посочва, че одобряването им от КЕВР не е достатъчно да обвърже ответната страна, а на отделно основание голяма част от текстовете им представляват неравноправни клаузи, поради което ищцовото дружество не разполагало с годни ОУ. Оспорва начисляването на мораторна лихва, което било извършвано върху авансови плащания, които авансови плащания били забранени без изрично съгласие на потребителя, съгл. чл. 53 ЗЗП (отм.).

Излага твърдения, че през процесния период липсва сключен договор между собствениците в сградата и фирмата за дялово разпределение, като след отоплителен сезон 2006/2007 г.

Наредба 16-334 за топлоснабдяването не позволява тяхното сключване. Оспорва да е използвал топлинна енергия през исковия период. Посочва, че в ЗЕ не е предвидено задължение клиентът да заплаща такса за дялово разпределение, като услугата не е предмет на регулиране от КЕВР. В допълнение поддържа, че при отсъствие на писмен договор, физическото лице не е задължено да заплаща непоръчана услуга – становище на КЕВР в 2 решение ОУ-02/02.03.2014 г. Възразява срещу произволно начислените количества ТЕ през процесния период, както и относно начина на изчисляване на топлинната енергия за сградна инсталация, счита и за завишени количествата топлинна енергия за БГВ. Добавя, че ищецът едностранно е увеличавал цената на топлинната енергия без писмено уведомяване и съгласие на ответника. Твърди, че няма доказателства за извършени метрологични проверки на индивидуалните измервателни уреди. Оспорва обстоятелството, че топлофикационното дружество издава ежемесечно фактури. Посочва, че дефинициите за потребител и клиент в ЗЕ влизат в колизия с разпоредбите на ЗЗП. Прави възражение за начина на определяне на енергията за сградната инсталация, както и изпълнение на задължението за достатъчно често реално отчитане чрез измервателните уреди на топлинната енергия, което е задължително при промяна на единичната цена. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Подпомагащата страна „Д. ЕООД с молба от 09.07.2024 г. представя писмени доказателства относно доставката и потреблението на топлинна енергия в процесния имот, като не изразява становище по същество.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 10.07.2023 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Й. А. за следните суми: сумата от 1840,70 лв.

- цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 35255 – апартамент № 22, находящ се в гр. С., община С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 292,76 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.06.2023 г., сумата от 64,62 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13,56 лв. мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.06.2023 г. На 19.07.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя са присъдени и сумата от 44,23 лв. - държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена лично на длъжника, който е подал възражение в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот в сграда, построена върху държавна земя от ЖСК „ЮЛИКА“ – С. № 171, том XXXXVI, нот. дело № 7562/1991 г. от 09.07.1991 г., с който лицето П.М.Й. е признат за собственик на процесния недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в гр. С., ул. „П.“, бл. 253, вх. Б, ет. 3, състоящ се от две стаи, кухненски бокс, 3 дневна, столова, сервизни помещения на обща площ от 109,20 кв. м., заедно с мазе № 41 и с 1,036 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Видно от удостоверение за наследници № 928/27.08.2001 г., издадено от С.О., район „С.“ П.М.Й. е починал на 19.08.2001 г., като е оставил за законен наследник А.П.М. (син).

Като писмено доказателство по делото е приет препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 107, том III, рег. № 5485, нот. дело № 402/2015 г. по описа на нотариус С.Ф., от 17.09.2015 г., съгласно който „Б.“ ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 126 000 лв. за финансиране на текущи потребности, при посочени в нотариалния акт условия, като за обезпечаване на отпуснатия кредит – главница, лихви и всички разноски, ответникът – кредитополучател е учредил в полза на банката договорна ипотека върху процесния недвижим имот, придобит по наследство.

По делото е прието писмо с рег. № Г-24240/16.11.2016 г. от „Т.С.“ ЕАД до ответника, с което последният е уведомен, че считано от м. 10.2016 г. е вписан като титуляр на партида с абонатен № 35255 за заплащане на топлинна енергия като собственик на процесния апартамент, което писмо е получено от ответника лично срещу подпис на 12.12.2016 г.

Приет е протокол от проведено на 09.08.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ул. „П.“, бл. 253, вх. А, Б и В, на което е взето решение да се сключи договор с ЕТ „Д. – Ц.Н.“ за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и е избран представител, който да сключи договора от името на етажната собственост. Към този протокол е съставен списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като срещу процесния апартамент № 22 е вписан П.М.Й..

Представен и приет е договор № 111 от 24.09.2001 г., сключен между ЕС на адрес: гр.

С., ул. „П.“, бл. 253, вх. А, Б и В, като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и Договор № Д-069/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Д. ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна – собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия на договорите между „Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с Разрешение № ОУ-024/10.08.2007 г. Договорът е сключен за срок от 3 години, считано от 01.05.2020 г., т. е. бил е действащ за процесния период.

Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от 09.07.2024 г., а именно: изравнителни сметки за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. и за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. за абонатен № 35255; документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за исковия период на представител на етажната собственост, съответно от 20.07.2021 г. и от 07.07.2022 г.; документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на процесния имот за исковия период;

Разпечатката съдържа 27 от 124 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd69a4b3-c42a-4c0d-8c98-db23004279a6