Определение № 85 от 11.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. ХАСКОВО, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Частно наказателно дело № 20265600200167 по описа за 2026 година

Производството е по чл.65, ал.1 – ал.7 от

НПК и е образувано по молба на адвокат Г. Ж. В. – защитник на П. Д. Д. обвиняема по досъдебно производство № 503 / 2025 год. по описа на РУ Свиленград, с искане за изменение на мярката за неотклонение “задържане под стража” в по-лека, обосновано с твърдения за това, че има задължения към низходящ – непълнолетна дъщеря, за която единствено тя полага грижи и за това, че разполагала с жилищен имот, осигурен със съгласието на собствениците му, в който можела да изтърпява мярка за неотклонение „домашен арест“.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 13.11.2025 год. по досъдебно производство № 503 / 2025 год. по описа на РУ – Свиленград, П. Д.

Д. е привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 13.11.2025 год. в гр.Свиленград в съучастие като съизвършител с В. Н. М. и К. Й. Н., отвлекли К. А. В., като деянието е извършено от три лица и представлява опасен рецидив – престъпление по чл.142, ал.3, т.1, пр.2 - ро, вр. ал.2, т.2, предл.2 – ро, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б.“б“ от НК.

Разпитана в това си качество, обвиняемата Д. не се признава за виновна. Обяснява, че с подсъдимите М. и Н. отишли до гр.С, където последният се срещнал с пострадалата К. В., която пристигнала на 1 уреченото място – пред хотел „****“. Пострадалата дошла с такси, в което бил и А., който не слязъл от автомобила. Между Н. и В. възникнал конфликт.

Двамата се сдърпали. К. я натикал в колата. Твърди, че не е знаела за намерението на К. да отвлича К., отричайки да й е нанасяла удари. К. казал на шофьора В. да ги закара до с.М., където преди това двамата живеел в къща на обвиняемия. К. плачела и не искала да отива с тях. Като пристегнали в селото, К. започнал да обяснява на К. да не го търси, защото имал връзка с нея. По това време А. „Б.“ потърсил К. по телефона, а след това се обадил по телефона и на К., който дал телефона си на К., която му отговорила, че ще остане с К. Той от своя страна помолил П. да остане, защото не искал да остава насаме с К.. Скоро след това дошли полицаи. К. избягал.

От обясненията на обвиняемия К. Й. Н. се установява, че от месец април 2025 год. се познавал с пострадалата К. А. В., с която живели заедно до края на м.10.2025 год. Двамата обитавали къща в село М., Община С. След раздялата им, В. настоявала да се върне при обвиняемия Н., който по това време започнал връзка с обвиняемата П. Д.. Пострадалата от своя страна установила връзка с А., по прякор „Б.“, с който обвиняемия бил в добри отношения. Така, на 12.11.2025 год., пострадалата отново се обадила на обвиняемия Н., настоявайки да се видят. На следващия ден обвиняемите Н. и Д. отишли в кв.** в гр.**, където се качили на автомобил, управляван от познат на Д., с когото се уговорили предишния ден да ги закара до гр.**.

Стигайки на уреченото място – пред хотел, намиращ се пред Общината, обвиняемият слязъл от автомобила. Не след дълго дошла и пострадалата, която се предвижвала с такси, в което бил и приятеля й А.. Пострадалата се качила в автомобила, сядайки между обвиняемите Н. и Д.. След като пристигнали в с.***, тримата влезли в къщата. По това време .А се обаждал по телефона на К..

От показанията на свидетелката К. В. се установява, че познава подсъдимия Н., с когото били гаджета в продължение на около седем – осем месеца. Преди два месеца се разделили. След раздялата били в лоши отношения. Вечерта на 12.11.2025 год., К. й се обадил по телефона като пиискал да се видят. Уговорили си среща в гр.**, в хотел „**“.

Обадила се на приятеля си А. по прякор „**“, когото помолила да я придружи.

Двамата се качили в такси и потеглили за гр.**. Около 02.15 ч. на 13.11.2025 год. пристигнали в града. Ва. слязла от таксито, а А. продължил към центъра.

Насочвайки се към входната врата на хотела, забелязала, че К. я наближава.

Неочаквано за нея я хванал за косата и започнал да я дърпа в посока към паркирана наблизо кола. Насила я вкарал в автомобила на задната седалка, където била П., която я ударила по лицето. К. започнал да я удря с юмруци по главата. По нареждане на К., шофьорът на автомобила поел към с.**. Тримата влезли в допълнителна пристройка в двора на къщата, където К.продължил да я рита и удря, обяснявайки й, че по нейна вина полицаите го търсят и задържат за проверки. Около 06.30 ч. дошли полицаи. В момента, в който се чул шума на полицейските коли, К. се уплашил и избягал, а П. останала при нея в стаята. Преди пристигане на полицаите, П. я предупредила да не казва нищо, заплашвайки я, че в противен случай ще навредят на семейството й и на 2 тригодишния й син.

От приложената по делото характеристична справка се установява, че обвиняемата Д. има пет криминалистически регистрации, четири съдебни регистрации и седем заявителски материала.

Движела се в среда на криминално проявени лица. В миналото се занимавала с наркотични вещества.

От справка за съдимост се установява, че има четири предишни осъждания за престъпления по чл.354 а от НК, по чл.281 от НК и по чл.286 от НК, за последното от които й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

С Определение № 496 от 16.11.2025 год., постановено но ч.н.д.№ 1013 / 2025 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, по отношение на всеки един от обвиняемите Н., Д. и М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за раждане от *** год., от което се установява, че обвиняемата е майка на Н. Д. С., родена на ** год. По искане на защитника на обвиняемата, Н. С. бе разпитана в качеството на свидетел. От показанията на същата се установява, че понастоящем живее при баща си, а от преди няколко дни и при родителите му, които преимуществено пребивавали в комплекс „***“.

Прибрали се в гр.Хасково по повод на делото. Свидетелката обяснява, че майка й липсва. След задържането й нямало с кого да сподели за проблемите си. Обяснява, че докато майка й е била в чужбина и в затвора, грижи за нея били полагани от баща й. След като майка й се прибрала от чужбина, се установили да живеят в апартамент, който ползвали под наем за около три месеца – до задържането на Д., след което го освободили. В качеството на свидетел е разпитан и Д. С. – баща на Д. С., с когото обвиняемата живяла на съпружески начала, от съвместното съжителстване с който имали две деца – дъщеря Н. и син, понастоящем пълнолетен, който се отглеждал от бащата.

Споделя, че внучката му се чувствала притеснена от отсъствието на майка си.

Ходела на училище. Нямо оплаквания от възпитателите, че не посещава редовно учебните занятия. Изразява съгласие обвиняемата да полза жилището им – негово и на съпругата му при евентуално изтърпяване на мярка за неотклонение „домашен арест“, в каквато насока са подписали и декларация, представена и приета като писмено доказателство.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за неоснователна молбата за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, по следните съображения:

За да вземе най-тежката мярка за неотклонение

– „задържане под стража“ при първоначалното й определяне, съдът се е позовал на наличието на достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че престъплението е извършено от обвиняемата. Опасността обвиняемата да се укрие е обоснована с обремененото й съдебно минало, лошите характеристични данни, с 3 изключителната дързост и цинизъм на престъплението, явяващо се тежко такова по смисъла на чл.93, т.7 от НК и извършено при условията на опасен рецидив, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 до 20 години.

Допълнително събраните по делото доказателства не разколебават извода за наличие на обосновано предположение, уличаващо Д. в извършване на престъплението, за което е привлечена в качеството на обвиняем. В подадената от защитника й жалба не се излагат доводи в противна насока. В съдебно заседание защитника на обвиняемата твърди, че събраните по делото доказателства не установявали действия на обвиняемата, сочещи на съпричастност в извършване на деянието, които съдът намира за необосновани, ценейки в тази насока обясненията на останалите двама обвиняеми и показанията на пострадалата, от които се установява, че именно обвиняемата Д. е спомогнала за намирането на автомобил, в който пострадалата насила е била вкарана и отведена в с.М., както и, че от страна на обвиняемата са й били нанесени удари в областта на главата. В подкрепа на тези обстоятелства са и останалите събрани по делото доказателства, включително и записите от камерите за видеонаблюдение в хотел „***“ в гр.С.

Като необосновани съдът намира изложените от защитника на обвиняемата доводи за това, че с определянето на по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“, за ефективното изпълнение на която се позовава на представена по делото декларация, обективираща съгласието на родителите на бащата на децата й, да ползва жилището им, предвид събраните по делото доказателства, обосноваващи извод за висока степен на обществена опасност на престъплението, за извършването на което Д. е привлечена в качеството на обвиняем, отчитайки цинизма и дързостта, при които е извършено. От друга страна, опасността обвиняемата да се укрие или извърши престъпление се презюмира от нормата на чл.63, ал.2, т.1, предл.2 - ро от НПК, доколкото престъплението е извършено от обвиняемата при условията на опасен рецидив.

Събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на посочените от защитника на обвиняемата свидетели не обосновават извод в противна насока, доколкото от същите се установява, че грижи за отглежда на непълнолетната Н. С. понастоящем се полагат от баща й, подпомаган от родителите си. Не без значение в тази насока е и обстоятелството, че по време на отсъствие на обвиняемата - при пребиваването й в чужбина и в затвора, където е изтърпявала наказание „лишаване от свобода“, грижите за децата й са били полагани отново от бащата. Следва да бъде отчетено и това, че обвиняемата няма постоянно местопребиваване, а три месеца преди задържането й е пребивавала в чужбина – обстоятелства, които допълнително обосновават извод за съществуването на реална опасност да се укрие. Не без значение е и обстоятелството, че установените в настоящото производство обстоятелства, чрез събраните писмени и гласни доказателства, са били отчетени и при първоначалното определяне на най – тежката мярка за неотклонение.

4

Предвид изложеното съдът счита, че са налице обстоятелствата, обосноваващи законността на извършеното задържане, считано от когато не са настъпили изменения на обстоятелствата, преценени при първоначалното определяне на мярката за неотклонение “задържане под стража”, които да налагат нейното изменение в по-лека, поради което молбата, подадена от защитника на обвиняемата, следва да се остави без уважение, а взетата по отношение на нея мярка за неотклонение „задържане под стража“ – потвърдена.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо П. Д. Д. - обвиняема по Досъдебно производство № 503 / 2025 год. по описа на РУ – Свиленград, от „задържане под стража“ в по-лека.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Пловдив в 3 - дневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест насрочва делото пред Апелативен съд - Пловдив за 19.03.2026 год. от 10.00 часа, за която дата и час страните уведомени.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 5