Определение № 723 от 14.04.2026, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723

Кърджали, 14.04.2026 г.

Административният съд - Кърджали - V състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ като разгледа докладваното от съдията Еленко Еленков административно дело № 202/2026 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 3, във вр. с ал. 2 от АПК.

Постъпила е жалба от Ф. К. от [населено място], [улица], [адрес] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4439-000003/23.03.2026 г., издадена от началник Гранично полицейско управление - [населено място] към Регионална дирекция „Гранична полиция“ Русе, Гранично полицейско управление [населено място], с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

На 14.04.2026 година в деловодството на съда е входирано искане с вх. №1368/14.04.2026 година от жалбоподателя за спиране на изпълнението на заповедта, в която връзка са изложени доводи, че наложената принудителна административна мярка ще му причини значителна или труднопоправима вреда. Сочи, че работи като [длъжност] в търговско дружество с наименование [дружество] ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]. Служебните му задължения са свързани управление на товарни моторни превозни средства. Сочи, че в основа за трудовата му заетост като [длъжност] успява да осигури средства за издръжка на семейството си, в това число на *** П. К.. Твърди, че не е знаел за прекратена регистрация на товарния автомобил, който е собственост на [дружество] ЕООД, с [ЕИК].  Твърди, че в настоящия случай оспорената ЗППАМ е издадена на 23.03.2026 г. за нарушение, което е установено АУАН № 861277 от 22.03.2026 г. Видно от съдържанието на акта за нарушение, деянието е било извършено на 21.03.2026г. около [час]. Твърди, че на 22.03.2026г. е сключена Застраховка гражданска отговорност, видно от застрахователна полица №[номер], т.е. един ден преди издаване на ЗППАМ, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

Според жалбоподателя, горното обосновава извода, че в случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение, поради което моли на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК съдът да спре предварителното изпълнение на заповедта, тъй като лишаването от право на управление на МПС причинява значителни и труднопоправими вреди на Ф. К..

Съдът, след като прецени съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4439-000003/23.03.2026 г., издадена от началник Гранично полицейско управление - [населено място] към Регионална дирекция „Гранична полиция“ Русе, Гранично полицейско управление [населено място], с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че на 21.03.2026 година около [часа] в [община], на [път] №[номер], като водач на МПС-[марка] [модел] с [рег. номер], държава България управлява влекач [марка] [модел] с [рег. номер], собственост на фирма [дружество] ЕООД, като при извършена проверка в АИС-КАТ се установило, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН [серия], № [номер]/[дата], за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което депозираното искане за спиране на изпълнението на заповедта е допустимо, като разгледано по същество се явява основателно.

В конкретния случай е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, която мярка подлежи на предварително изпълнение по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Целта на прилагането на ПАМ на посоченото основание е безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Тази ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение решението е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не единствено да бъдат въведени твърдения в тази връзка.

Искането е обосновано със съображения относно незаконосъобразността на издадената заповед, както и с това, че принудителната административна мярка би довела до невъзможност да управлява МПС, което от своя страна ще затрудни в значителна степен изпълнението на служебните му задължения.

Според съда така изложените доводи аргументират вероятността от причиняване на вреда н жалбоподателя, свързани с невъзможността му да управлява МПС и да изпълнява във връзка с това ежедневните си служебни задължения.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но доколко с него в конкретния случай е постигната тази защита, следва да бъде извършена преценка от съда, съобразно установените по делото факти.

В настоящия случай оспорената ЗППАМ е издадена на 23.03.2026 г. за нарушение, което е установено и съставен АУАН [серия], № [номер]/[дата], за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Видно от съдържанието на акта за нарушение, деянието е било извършено на 21.03.2026 г. около [час]. От представената по делото застрахователна полица № [номер] от 22.03.2026 година е видно, че процесния автомобил е с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С други думи, към 23.03.2026 г., т.е. в деня на издаване на ЗППАМ, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

Горното обосновава извода, че в случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение.

Съдът също така споделя доводите на жалбоподателя, че наложената принудителна административна мярка ще му причини значителна или труднопоправима вреда, тъй като служебните му задължения са свързани с управление на товарни моторни превозни средства.

Изложеното дотук обосновава извода, че заявените от жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си трудови задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Предвид горното съдът намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя, изразявайки се в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие.

В горния смисъл са налице и постановени от ВАС актове: Определение № 2028 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2026 г., VII о.; Определение № 1738 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2026 г., VII о.; Определение № 533 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2025 г., VII о.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА допуснатото по закон/чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/ предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4439-000003/23.03.2026 г., издадена от началник Гранично полицейско управление - [населено място] към Регионална дирекция „Гранична полиция“ Русе, Гранично полицейско управление [населено място], с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Определението може да се обжалва пред ВАС с частна жалба, в 7 – дневен срок от съобщаването му.

Съдия: