Решение № 198 от 23.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20262100500061 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 2147 от 03.10.2025г. по гр.д.№ 564/2025г. на РС Бургас, „Нелсен чистота“ ЕООД, ЕИК 123087321, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404 рн „Триадица“, бул. „България“, комплекс „Ембаси Суитс“ № 111, бл. А, ет. 3, представлявано от Венцислав Живков Христов, е осъдено да заплати на „Скай контрол“ ЕООД, ЕИК 202459730, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 7, вх. 1, ет. 2, управител Анна Моско Станкова, следните суми:

1/сумата от 7082.40 лв. - сборна главница, представляваща стойност на предоставени телематични услуги, дължими по сключен между страните договор № 81059 за предоставяне на телематични (GPS) услуги от 04.01.2024 год., съгласно фактури с №№ 1000005727/01.03.2024 год., 1000005773/01.04.2024 год., 1000005824/01.05.2024 год., **********/01.06.2024 год. и 1000005922/01.07.2024 год.,

2/ведно с мораторна лихва в размер на 469.23 лв., начислена върху сборната главница, считано от 06.08.2024 год. до подаване на исковата молба - 27.01.2025 год., 3/ведно със законната лихва от предявяване на исковете – 28.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

4/както и сумата от 2717.96 лв. - сборна главница, представляваща стойност на доставени канцеларски материали, дължима по сключен между страните договор за продажба на канцеларски материали от 01.09.2023 год., съгласно фактури с №№ ***********/14.09.2023год., *********/12.02.2024 год., ***********/16.02.2024 год., 1

**********/29.02.2024 год., ********/05.03.2024 год., *********/12.03.2024 год., ********/10.04.2024 год., **********/26.04.2024 год., ***********/08.05.2024 год., *********/20.05.2024 год., **********/04.06.2024 год. и **********/02.07.2024 год., ведно с мораторна лихва в размер на 177.96 лв., начислена върху сборната главница, считано от 08.08.2024 год. до подаване на исковата молба 27.01.2025 год., ведно със законната лихва от предявяване на исковете – 28.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2132.02 лв. представляващи направените по делото разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, подадена от „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД, ЕИК 123087321, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България“ № 111, сграда А, ет. 3, представлявано от управителя Венцислав Живков Христов.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и иска неговата отмяна, както и постановяване на ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „СКАЙ КОНТРОЛ“ ЕООД с ЕИК 202459730, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

„Александър Стамболийски“ № 7, чрез адв. Веселина Балбазанова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Пиротска“ № 21, ет.1, офис 2, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че от представените по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на облигационни правоотношения между страните, както и неизпълнението на задължението на въззивното дружество да заплати стойността на предоставените му стоки и услуги.

Иска се от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, макар и да е бланкетна.

За да разгледа по същество поставения за разрешаване спор съдът взе предвид следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на “СКАЙ КОНТРОЛ“ ЕООД гр.Бургас против “НЕЛСЕН- ЧИСТОТА“ ЕООД гр.София, по обективно съединени искове за осъждане на ответния търговец да заплати на ищцовото дружество следните суми:

1/ по договор за предоставяне на телематични GPS услуги, сключен на 4.01.2024г. общо сумата от 7082,40 лв. с ДДС , включваща: 1404 лв. с ДДС по фактура № 1000005727/01.03.2024 г. за предоставена GPS услуга за месец март 2024г., 1404 лв. с ДДС по фактура № 1000005773/01.04.2024 г. за предоставена G P S услуга за месец април 2024г., 1419,60 лв. с ДДС по фактура № 1000005824/01.05.2024 год. за предоставена GPS услуга за месец май 2024г., 1419,60 лв. с ДДС по фактура **********/01.06.2024 г. за предоставена GPS услуга за месец юни 2024г. и 1435,20 лв. с ДДС по фактура №1000005922/01.07.2024 год. за предоставена GPS услуга за месец юли 2024г., ведно с мораторна лихва в размер на 469,23 лв. върху общия размер на задължението, считано от настъпването на падежа на 2 последната сума- 6.08.2024г. до 27.01.2025г., както и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

2 / по договор за продажба на канцеларски материали, сключен на 1.09.2024г. общо сумата от 2717,96 лв. с ДДС, включваща задълженията по следните фактури: № *********** от 14.09.2023г.- 163,78 лв., №********* от 12.02.2024г.- 23,04 лв., №*********** от 16.02.2024г. - 196,63 лв., №********** от 29.02.2024г.- 346,86 лв., № ******** от 05.03.2024г.- 29,81 лв., №********* от 12.03.2024г.- 394,27 лв., № ******** от 10.04.2024г.- 182,38 лв., №********** от 26.04.2024г.- 63,48 лв., №*********** от 08.05.2024г.- 872,25 лв., ********* от 20.05.2024г.- 77,40 лв., №********** от 04.06.2024г.226,85 лв. и №********** от 02.07.2024г.- 141,21 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 177.96 лв., начислена върху сборната главница, считано от настъпване падежа на последната сума- 08.08.2024г. до подаване на исковата молба 27.01.2025 год., ведно със законната лихва от предявяване на исковете – 28.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцовото дружество твърди, че по първия договор се е задължило да предоставя на ответното дружество ежемесечни телематични GPS услуги за МПС, ползвани от последното за осъществяване на търговската му дейност. От сключването на договора до 31.07.2024г. ищецът изпълнил точно възложената от ответника работа, като същата била приета от ответника без забележки. За извършените услуги ищецът издал описаните по- горе услуги, но ответникът не заплатил задълженията си по тях. Поради неплащането на процесните пет фактури от ответника договорът бил развален от изпълнителя, който преустановил предоставянето на услугата.

Във връзка с втория договор ищцовото дружество твърди, че той е сключен между страните на 1.09.2024г., като по него ищецът доставял на ответника канцеларски материали, за които били издавани описаните по- горе фактури. Доставката на материалите по всяка от фактурите била приета от възложителя, но същият не извършил плащане.

Тъй като тези задължения не са били погасени към датата на предявяването на исковете ищецът претендира осъждането на ответника да му ги заплати, ведно със съответната лихва за забава до подаването на исковата молба, както и със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и съдебно- деловодни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.

Ответното дружество, представлявано от управителя си Венцислав Христов е подал своевременно отговор на исковата молба, с който е оспорило исковете като неоснователни и недоказани, поради което иска същите да бъдат отхвърлени. Посочено е, че по делото няма достатъчно доказателства за приемането на извършената работа.

Районният съд е приел представените от ищеца писмени доказателства.

Районният съд е уважил исковете изцяло.

Приел е, че по делото е безспорно, че между страните са съществували валидни търговски отношения по договор за предоставяне на телематични (GPS) услуги № 81059 от 04.01.2024 г., съгласно който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответното дружество посочените услуги /SMART TRACK/ за срок от 1 година, чрез продеставени на клиента общо 92 бр. SIM - карти на мобилен оператор, срещу заплащане на 3 ежемесечна такса на стойност от 13 лв. без ДДС за всеки брой активирано устройство.

Констатирал е, че във връзка с изпълнението на договора ищцовото дружество е издало 5 б р о я фактури с

№№

1000005727/01.03.2024г.,

1000005773/01.04.2024г.,

1000005824/01.05.2024г., **********/01.06.2024г. и 1000005922/01.07.2024г., към всяка от които е приложен подписан от упълномощен представител на ответното дружество протокол за доставка на услуга, в който е посочено, че услугата е предоставена от ищцовото дружество и приета от ответното дружество. Ето защо районният съд е приел, че от тези писмени доказателства може да се направи извод, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил поетите с договора задължения. Доколкото не са налице доказателства за заплащане на услугите по процесните фактури, предявеният иск за главницата по този договор счетен за основателен и доказан, поради което е уважен в пълния му размер. По претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът е съобразил падежа на всяка от фактурите и на основание чл. 161 ГПК е определил размера на дължимата лихва за забава за процесния период на 469.23 лв.

Аналогични констатации районният съд е направил и по втория договор. Посочил е, че от представения договор за продажба на канцеларски материали от 01.09.2023 г., сключен между страните и приложените към него фактури №№ ***********/14.09.2023 г., *********/12.02.2024 г.,

***********/16.02.2024 г.,

**********/29.02.2024 г.,

********/05.03.2024 г.,

*********/12.03.2024 г.,

********/10.04.2024 г.,

**********/26.04.2024 г.,

***********/08.05.2024 г.,

*********/20.05.2024 г.,

**********/04.06.2024 г. и **********/02.07.2024 г., се установява, че както договора, така и фактурите носят подписа на представител на ответното дружество, поради което е заключил, че стоките по описаните фактури са приети от ответника. Ето защо районният съд е приел, че дружеството ищец е изпълнило надлежно задълженията си по договора, поради което ответното дружество му дължи плащане на продажната цена, възлизаща на общо 2717.96 лв.

Поради това, че задълженията не са изпълнени на падежа, съдът е приел, че ответникът следва да заплати и мораторна лихва върху всяка о т главниците, определена от съда на основание чл. 161 ГПК за периода от 08.08.2024 г. до подаване на исковата молба- 27.01.2025 г., в размер на общо 177.96 лв. Ето защо и тези искове са уважени изцяло, ведно с претенциите за обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва върху задълженията по двата договора.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Същото е постановено от надлежен състав на районния съд в законоустановената форма като същото съдържа реквизитите по чл.236, ал.1 ГПК.

Решението е постановено по допустим иск, в пределите на исканата защита.

По същество обжалваното решение е правилно.

Районният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото писмени доказателства, при което фактическата обстановка е установена правилно.

Въззивната инстанция споделя изцяло както фактическите, така и правните изводи на районния съд, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на 4 първоинстанционното решение, без да е необходимо да ги преповтаря.

Доколкото задължителната съдебна практика на ВКС изисква въззивната инстанция да изложи самостоятелни мотиви, следва да се отбележи, че в конкретния случай въззивната жалба е бланкетна и не съдържа никакви конкретни оплаквания, освен най- общото твърдение, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Според формираната трайна съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана например в решение №246 от 23.10.2013г. по гр.д.№3418/2013г. на ВКС, първо гр.отд., решение №172 от 10.04.2017г. по т.д.№2312/15г. на ВКС , първо търг.отд.; както и решение №48/12.06.2017г. по т.д.№408/15г. на второ търг.отд. на ВКС, както и посочените в тях решения, когато в бланкетна въззивна жалба не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна правна норма, е недопустимо извършването на цялостна проверка на правилността на обжалваното решение от въззивния съд.

Разпечатката съдържа 56 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd6887d1-b9dd-4527-906d-01b58a61812b