Определение № 3949 от 16.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3949 гр. В., 16.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. ВилЯ. Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501877 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на О. В., адрес на управление гр. В., бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета, срещу Решение №2311/26.06.2023г. по гр.д. №102/2022г. на ВРС, 39-ти с-в, с което:

1/ е осъдена О. В. да заплати на Б. Ц. Г., ЕГН **********, сумата 1090.00лв. /хиляда и деветдесет лева/ – събрана без основание сума за погасяване на вземане /лихва/, произтичащо от Акт за установяване на задължения по декларации № МД-АУ-191/06.08.2013г., издаден от Отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" към Дирекция „Местни данъци и такси" на О. В., предмет на изп. дело №976/2021г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я. и подлежаща на връщане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД;

2/ е осъдена О. В. да заплати на Б. Ц. Г., ЕГН **********, сумата 266.44лв. /двеста шестдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ – събрана за погасяване на такси по изп. дело №976/2021г. по описа на ЧСИ Д.

П.-Я. и подлежаща на връщане на осн. чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата считано от 07.01.2022г. до окончателното изплащане на вземанията; и съобразно резултата е осъдена О. В. за разноски пред ВРС.

Във въззивната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и с процесуалния 1 закон. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че на 06.11.2018г. е било „прекратено“ изп.д. №61/2015г. ЧСИ Д. П.-Я. на осн. чл.433, ал.2 от ГПК поради погасяване на задълженията на Б. Г. към О. В., тъй като в този случай се касае за „приключване“ на изп. дело. Срещу изготвеното на 30.04.2015г. разпределение по изп.д. №61/2015г. е била подадена жалба от Г., от която тя се е отказала н 22.01.2016г. с което се е забавило удовлетворяването на кредитора от разпределението. Отделно след разпределението е останала недоплатена част от дълга, която е можела да се събира по принудителен ред (към образуване на новото изп. дело №976/2021г. на ЧСИ Д. П.-Я.). Извън това от правна страна се поддържа от въззивника несъгласие с приетото от ВРС, че при висящ изпълнителен процес не може да намери приложение хипотезата на чл.75, ал.3 от ЗЗД. В тази връзка излага подробни съображения досежно целите, процедурата и последиците на разпределението на СИ по чл.460 и сл. от ГПК и досежно статуса на събраните от СИ средства от принудително изпълнение. С оглед на тях и на приложимите за случая правила на ДОПК счита, че ВРС неправилно е кредитирал първата ССчЕ, вместо допълнителната, която отчита правилния момент на изчисление на лихвите и нормите на ДОПК за да достигне до извод за остатък от дълга. По същество се моли за отмЯ. на решението на ВРС и цялостно отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, което излага съображения. Поддържа за доказано изплащането в цялост на дълга си към О. В. още през 2015г. и до м.01.2016г., дори с надвнесена сума. Поддържа твърденията си пред ВРС за неоснователното събиране от него на процесните суми (лихва върху платена главница и такси по новото изп. дело). По същество моли за потвърждаване на решението и за разноски за въззивното производство.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма отправени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито 2 съдебно заседание на 12.12.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд В. на адрес: гр. В., ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3