Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5055 от 30.04.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 532/2026
Вид
Решение № 5055
Подписан
30.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Любомира Несторова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5055

Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20267180700532 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. К. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.6, депозирана чрез адвокат М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GРАМ-1930504 от 27.01.2026г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“-[област] към ОДМВР-[област], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е постановено временно отнемане на СУМПС до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от шест месеца.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна като излага подробни съображения Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адвокат М., с приложено пълномощно поддържа жалбата. Излага съображения относно незаконосъобразност на атакувания акт. Претендира разноските по делото по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. М., в писмено становище, намира жалбата за неоснователна и излага подробни съображения.

Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GA №5098501 от 27.01.2026г.

Установено е, че на 27.01.2026г. Д. К. К. като водач на лек автомобил Р. М. С. с рег. № [рег. номер], СУМПС № 284419378у в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], управлява личния си автомобил, което МПС е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение като няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите в Р България.

Последвало е издаването на оспорената заповед.

С административната преписка са представени и заповеди за компетентност на органа, издал оспорената заповед: Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-[област].

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

На основание законовата делегация на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОДМВР-[област] е оправомощил длъжностните лица от ОДМВР-[област], които да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5,б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП. Сред тях са и младши автоконтрольорите в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -[област].

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при съществено нарушение на административно-производствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл. 171, т. 1,б.е от ЗДвП.

Съгласно цитираната правна норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.

В случая от Докладна записка с рег. № 1030р-3460 от 12.02.2026г. от младши инспектор К. И. се установи, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация и към момента няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От справка за регистрационния статус на процесното МПС се установи, че на 10.09.2025г. е прекратена регистрацията на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. На 29.01.2026г. е възстановена след прекратяване при уведомление от ГФ без ГО, пускане в движение.

От приетата по делото Застрахователна полица от 27.01.2026г. се установи, че е извършена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите.

След като веднага е отстранено нарушението и то на дата 27.01.2026г., на която дата е издадена оспорената заповед и има служебно възстановяване на регистрацията на превозното средство, то отсъства основанието за прилагане на оспорената принудителна административна мярка.

По изложените мотиви, съдът намира жалбата за основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-1930504 от 27.01.2026г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“-[област] към ОДМВР-[област] е незаконосъобразна и ще бъде отменена.

По отношение претенцията на адвокат М. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът намира следното:

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно" на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднен. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ОДМВР-[област] следва да бъде осъдена да заплати на адвокат К. М. адвокатското възнаграждение в размер на 511.29 евро /петстотин и единадесет евро.29 евроцента/ в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна №GРАМ-1930504 от 27.01.2026г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“-[област] към ОДМВР-[област].

ОСЪЖДА ОД на МВР-[област] да заплати на адвокат К. М. адвокатското възнаграждение в размер на 511.29 евро /петстотин и единадесет евро.29 евроцента/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.

Съдия: