Решение № 95 от 21.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Враца, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500223 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.17 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по въззивна жалба на Б. М. Б., ЕГН **********, с адрес: с.***, подадена чрез процесуалния му представител адв.Д. К., против Решение № 146/18.03.2026 г. по гр.д.№ 5992/2025 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е уважена подадената от М. К. П. молба за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

На първо място в жалбата се прави възражение за недопустимост на молбата, поради нередовност и липса на конкретика, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл.9, ал.1, т.4 ЗЗДН – не са посочени дата, място и начин на извършения акт на домашно насилие. Изтъква се, че в депозираната, след дадените от съда указания, уточнителна молба са отстранени само частично нередовностите, като е посочена единствено дата 06.05.2025 г., без да се конкретизиран час, място и начин, и се излага общо твърдение за непрекъснати заплахи до 23.12.2025 г., но без да се посочва нито една друга конкретна дата, място, час или начин на възприемане на твърдяното насилие.

При тези съображения въззивникът счита, че молбата е следвало да бъде върната, но вместо това районният съд я е приел за разглеждане, което е довело и до съществено нарушение на правото му на защита.

На следващо място се поддържа, че решението е необосновано, поради 1 неправилна преценка на доказателствата. Навеждат се доводи, че целта на ЗЗДН да предостави бърза и ефикасна защита, не освобождава молителката от задължението й да проведе пълно и главно доказване на твърденията си с допустимите от закона доказателства. Въззивникът счита, че в случая такова доказване не е проведено. В подкрепа на това свое становище посочва, че приложената от молителката декларация няма задължителните реквизити по ЗЗДН, поради което не може да служи като самостоятелно основание за издаване на заповед за защита. Сочи също, че решението се основава на едностранчив и селективен анализ на доказателствата. Изразява несъгласие с изводите на районния съд, че от представените по делото разпечатки се установява, че за процесния период са налице множество изходящи повиквания от мобилния телефон на ответника към посочения от молителката номер, на който твърди, че ответникът я заплашва. Излага аргументи, че телефонните разпечатки удостоверяват единствено техническия факт на провеждане на разговор между два телефонни номера, но не и неговото съдържание и самоличността на говорещите лица. Твърди, че води ежедневни разговори със сина си, с когото е в отлични отношения, поради което не може да се приеме, че по време на тези разговори отправя заплахи към молителката.

Изтъква, че е налице съществено противоречие в твърденията на молителката, която в молбата посочва, че заплахите са отправяни на нейния телефонен номер, а в съдебно заседание променя версията си, след като става ясно, че такива разговори липсват, и започва да твърди, че заплахите са й отправяни на телефона на сина на ответника. Освен това въззивникът счита, че районният съд неправилно е игнорирал представените епикризи, приемайки ги за неотносими към процесния период. Развива съображения, че от тези документи се установява, че е претърпял две тежки операции през 2025 г., водещи до физическа невъзможност да извършва твърдените системни действия на насилие и психически тормоз. Посочва, че районният съд е кредитирал показанията на свидетеля Б. Б., без да отчете неговата заинтересованост и факта, че те възпроизвеждат единствено твърдения на самата молителка.

Най-сетне в жалбата се излагат и оплаквания за непропорционалност на наложените мерки. Изтъква се, че Б. Б. е с чисто съдебно минало и срещу него не се водят досъдебни производства. Сочи се, че дори и хипотетично да се приеме, че е осъществен акт на вербален конфликт, налагането на найтежките мерки за срок от 18 месеца е напълно необосновано.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на подадената молба за защита от домашно насилие и издадената заповед за защита. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна М. К. П.. Същата се явява в открито съдебно заседание и моли да бъде потвърдена ограничителната заповед.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 5992/2025 г. по описа на Районен съд-Враца 2 е образувано по молба на М. К. П., с която се иска по отношение на Б. М. Б. да бъдат наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В молбата се посочва, че молителката е била съпруга на М. Б. Ц. и двамата са живели заедно повече от 20 години. Твърди се, че след смъртта на М. Ц., *** му Б. Б. е започнал да я заплашва, че ще я застреля, заради имота, в който са живеели с покойния му баща и който последният приживе е прехвърлил на съпругата си, а тя от своя страна е прехвърлила на своя зет Б.

В. Б.. Посочва се още, че Б. Б. я заплашва с телефонни обаждания, обиди, закани за убийство и нападения над нея.

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с която М. К.

П. декларира, че Б. М. Б. осъществява домашно насилие спрямо нея, изразяващо се в заплахи за убийство.

С Разпореждане № 7147/29.12.2025 г. районният съд е указал на молителката, че следва да отстрани нередовности в подадената молба, като посочи конкретна дата и място на последната проява/и на лицето Б. М. Б., които счита за извършено домашно насилие спрямо нея, като посочи и дали насилието продължава и към момента на подаване на молбата за защита, както и какви мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН желае да бъдат предприети спрямо ответника.

В изпълнение на дадените указания молителката е депозирала молба вх.№ 1318/21.01.2026 г., в която посочва, че още приживе, в периода 2017 г. – 2020 г., М. Б. Ц. е подавал около 12 бр. жалби в полицията за домашно насилие от Б. М. Б.. След смъртта на М. Ц., психическият тормоз е продължил по отношение на молителката, като причината за това е наследството, останало след смъртта на ***. Твърди се, че на 06.05.2025 г. Б. Б. я е псувал и се е заканвал с убийство, за което има запис от камера, поставена в двора на къщата на адрес гр.Враца, ***. Посочва се, че от тази дата до 23.12.2025 г. не са спрели заплахите, като същите са били отправяни на телефонния й номер.

Твърди се, че при обажданията си Б. Б. я е заплашвал, че ще я застреля.

Молителката твърди, че живее в постоянен психически тормоз и се страхува да не стане и физически, поради което желае да й бъде издадена ограничителна заповед и Б. М. Б. да няма право да идва в дома й на посочения адрес.

По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 3/26.01.2026 г., с която са наложени мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Д.К., оспорва подадената молба и оспорва изцяло твърденията на молителката. Твърди се, че е трайно установен и живее в с.***, както и че не осъществява никакъв контакт с молителката, поради което не е възможно системно да упражнява твърдяното насилие. Твърди още, че не е провеждал никакви телефонни разговори с нея. Посочва се също така, че е преживял няколко операции, което доказва наличието на обективна невъзможност да пътува до гр.Враца и да осъществява действия на насилие.

В същото съдебно заседание молителката заявява, че за последно е била заплашена по телефона на сина на Б. Б., който е на 20 години и живее при нея. В следващото съдебно заседание пояснява, че *** се казва А. и телефонният му номер е ***.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства.

3

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ответникът Б. М. Б. е син от предходен брак на М. Б. Ц. – съпруг на молителката М. К. П., който е починал на *** г.

Тези обстоятелства се потвърждават и от служебно извършената от районния съд справка в НБДН.

Районният съд е изискал и по делото е представена справка за съдимост на ответника Б. М. Б., издадена от Районен съд–Враца, от която е видно, че лицето не е осъждано.

Служебно е изискана и справка от Районна прокуратура–Враца, от която се установява, че спрямо ответника Б. Б. няма образувани и неприключили досъдебни производства.

В покрепа на своите твърдения ответникът е представил заверени копия от 3 броя епикризи. Първата епикриза е от Клиника по урология към Университетска болница за активно лечение ***,гр. ***, от която се установява, че ответникът е постъпил в лечебното заведение на 16.01.2025 г. и е изписан на 24.01.2025 г., като по време на болничния престой е претърпя оперативна интервенция. Втората епикрлиза е от МБАЛ *** ЕАД, гр.***, от която се установява, че ответникът е постъпил на 15.07.2025 г. и е изписан на 16.07.2025 г., като е насочен към урологично отделение с спешен порядък.

Третата епикриза също е от МБАЛ *** ЕАД, гр.***, от която се установява, че ответникът е постъпил на 16.07.2025 г. и е изписан на 28.07.2025 г., като по време на болничния си престой отново е претърпял оперативна интервенция.

Ответникът е представил и разпечатки от телефонния си номер за тримесечен период преди завеждане на делото, от които е видно, че са осъществявани изходящи повиквания от мобилния телефон на Б. Б. към посочения от молителката телефонен номер ***, по отношение на който ответникът не оспорва, че е на неговия син А..

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на доведени от двете страни свидетели.

От показанията на доведения от молителката свидетел Б. В. Б., който няма родство със страните, се установява, че ги познава от 12 години.

Свидетелят заявява, че Б. Б. постоянно заплашва М. П.. Признава, че не е бил свидетел на тези заплахи, но знае за тях от А. , който е син на ответника и живее при молителката. Разказва, че от него е чувал, че ответникът к азва в множествено число, че ще ги застреля, в т.ч. и свидетеля. Посочва също, че ответникът знае, че свидетелят е закупил жилището от М.. Освен това знае от бащата на Б., че той ги е тормозил и ги е бил. Отново сочи, че лично не е чувал Б. да изрича думи към М., нито е бил очевидец на телефонни разговори, провеждани между М. и Б..

В първоинстанционното производство е разпитана и доведената от ответника свидетелка И. Д. И., която живее на семейни начала с него от осем години, като от толкова време познава и М. П.. Свидетелката разказва, че живее с Б. Б. в *** от пет години, а преди това с а живеели в гр. ***.

Установява, че той работи в гр.***, във фирма „***“ ЕООД като готвач.

Твърди, че ответникът работи на две места - на едното е от 06:00 ч. до 15:00 ч., а на другото е от 15:00 ч . до 22:00 ч. и там прави ***. Свидетелката заявява, че също работи във фирма „***“. Твърди, че когато влязат сутрин на 4 работа, си оставят телефоните, преобличат се и отиват да работят, като това продължава от 06:00 часа до 15:00 часа. Счита, че Б. е нормален, спокоен и тих човек и помага на молителката финансово. Твърди, че никога не го е чувала да заплашва молителката по телефона, а тя се обаждала на Б., за да му иска финансова подкрепа. Твърди също така, че от миналото лято Б. не е осъществявал контакт с молителката.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: