Определение № 2732 от 22.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2732 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502887 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 32817/30.10.2023г. на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 чрез юрисконсулт Л. В. против разпореждане № 22162/31.08.2023г., постановено по ч. гр. д. № 12691 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, VI с., с което се отхвърля изцяло заявление на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, за следните суми: главница в размер на 1000 лева, дължима по сключен между страните договор за паричен заем № 769347/23.03.2022г., сумата от 102, 30 лева – възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 769347/23.03.2022г. за периода 23.03.2022г. – 24.05.2023г., 399, 70 лева – договорна компенсаторна неустойка за непредоставяне в срок на обезпечение, посочено в договора, начислена за периода 23.03.2022г. – 24.05.2023г., законна лихва за забава в размер на 62, 16 лева, начислена за периода 01.03.2023г. – 01.08.2023г. и сумата в размер на 250 лева – неустойка за забава, начислена еднократно на 01.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.08.2923г. до окончателното изплащане.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Моли се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение за всички суми, претендирани със заявлението, евентуално да се присъди чистата стойност на кредита в размер на оставащата дължима главница.

Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Сити кеш“ 1

ООД, ЕИК 202531869 за издаване на заповед за изпълнение против Л. Р. Л., ЕГН **********, за сумата от 1000 лева главница, 102, 30 лева дължима и неплатена възнаградителна лихва за периода 23.03.2022г. – 24.05.2023г., сумата от 399, 70 лева договорна компенсаторна неустойка за периода 23.03.2022г. до 24.05.2023г., сумата от 62,16 лева лихва за забава за периода 01.03.2023г. – 01.08.2023г., сумата от 250 лева неустойка за забава, начислена еднократно на 01.05.2023г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Заповедният съд е приел, че предвидената неустойка в т. 11 от договора не е включена в общата дължима сума от потребителя и излиза извън присъщите й функции, което следвало от нейния размер и предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечение, както и многобройни изисквания към евентуални поръчители.Направен е извод, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. е. явява се скрита възнаградителна лихва.Този извод се подкрепял и от начина на изплащане на вземането за неустойка – разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска.Прието е, че в договора не е посочен действителния ГЛП в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, а освен това вземането за неустойка е следвало да се включи и отчете при изчислението на ГПР по кредита, доколкото дължимата сума за неустойка реално представлява разход по кредита по см. на § 1 от ДР на ЗПК.Като не е сторено това, с оглед размера на общата сума за плащане – 1135, 68 лв. и ГПР – 48, 56 % и предвид размера на неустойката – повече от половината от тази главница, заповедният съд е намерил, че реално приложимия между страните ГПР по кредита, не фигурира в договора – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.Допълнително е отбелязано, че от съдържанието на договора не ставало ясно как е формирана сумата от 250 лева – неустойка за забава и на какво основание е начислена, както и дали същата е включена при изчисляването на ГПР по договора за кредит, при положение че не е отчетена в общата дължима сума, посочена в договора.Последното също подкрепяло извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК доколкото било налице несъответствие между действително приложимия ГПР и този, посочен в съдържанието на договора за кредит.По тези съображения и на основание чл. 22 ЗПК съдът е изразил обосновано съмнение, че процесният договор за кредит е недействителен, поради което на основание чл. 23 ЗПК на връщане от длъжника подлежи единствено чистата стойност на кредита, т. е. главницата.Приел е също, че предвид характера на заповедното производство, извършените плащания следва да се отчетат в рамките на спорен исков процес.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за частично основателна, по следните съображения:

2

Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.С оглед качеството на длъжника съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по см. на ЗЗП.В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния съд съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК.Съгласно чл.

143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая заявителят основава искането си на договор за паричен заем № 769347 от 23.03.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и длъжника Л. Р. Л., ЕГН **********.С договора е предоставена сума в размер на 1000 лева, която да бъде погасена на 6 седмични вноски – до 24.05.2023г., при фиксиран лихвен процент 40, 05%, ГПР 48, 56% и обща сума за плащане – 1 135, 68 лева.Уговорено е също предоставянето на обезпечение: поръчител или банкова гаранция в срок до 3 дни от сключването на договора.В Приложение 1 към сключения договор се съдържа погасителен план, включващ освен договорените месечни вноски за погасяване на кредита и месечни вноски за неустойка в общ размер 83, 54 лева, с отбелязване, че неустойката е дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 6 от договора за кредит.

При тези данни предвид начисляването на неустойка още от първия ден за всеки лихвен период и кумулирането й към седмичните погасителни вноски, настоящият състав също намира, че тази неустойка се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.Налице е нарушение на чл. 143 от ЗЗП, тъй като уговорката за неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.Така уговорената неустойка задължава последния при неизпълнение на негови задължения по договора, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, забрана, въведена в т. 5 от посочената разпоредба, както и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и подвеждаща информация относно общите разходи по кредита и попада в обхвата 3 на чл. 6, § 1 на Директива 2005/29/ЕО, което също е основание за приемане на клаузата относно общата сума, дължима от заемателя, за неравноправна и влечаща цялостна недействителност на договора по см. на т. 4 от Директива 93/13/ЕО.

При това положение съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.И тъй като заявителят признава извършено плащане по кредита в размер на 322 лева, заповед за изпълнение следва да бъде издадена за остатъка от 678 лева непогасена главница.В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с издаване на заповед за изпълнение за посочения размер, а за останалите суми правилно е отказано издаването на заповед за изпълнение, поради което разпореждането по отношение на тях следва да бъде потвърдено.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 22162 от 31.08.2023г., постановено по ч. гр. д. № 12691 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, VI гр. с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, подадено чрез юрисконсулт Л. В., с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Р. Л., ЕГН **********, за сумата над размера от 322 лева до 1000 лева главница, сумата от 102, 30 лева – възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 769347/23.03.2022г. за периода 23.03.2022г. – 24.05.2023г., 399, 70 лева – договорна компенсаторна неустойка за непредоставяне в срок на обезпечение, посочено в договора, начислена за периода 23.03.2022г. – 24.05.2023г., законна лихва за забава в размер на 62, 16 лева, начислена за периода 01.03.2023г. – 01.08.2023г. и сумата в размер на 250 лева – неустойка за забава, начислена еднократно на 01.05.2023г., ведно със законната лихва върху съответната част от главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.08.2923г. до окончателното изплащане.

ОТМЕНЯ разпореждане № 22162 от 31.08.2023г., постановено по ч. гр. д. № 12691 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, VI гр. с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, подадено чрез юрисконсулт Л. В., за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Р. Л., ЕГН **********, за сумата от 678 лева - непогасена главница по договор за паричен заем № 769347/23.03.2022г., сключен между заявителя и длъжника, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

ВРЪЩА делото на заповедния съд за извършване на следващите се процесуални действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5