Определение № 5 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. София, 03.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20238002900467 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Медика Русе" ООД и на ответника Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу решение № 172 от 08.12.2022 г., постановено по в.т.д. № 138/2022 г. на Великотърновски апелативен съд.

Касаторът УМБАЛ „Медика Русе" ООД обжалва въззивното решение в частта му, с която ( след частична отмяна на решение № 19/21.02.2022 г.по т.д. № 187/ 2021 г. на Русенски окръжен съд ) е отхвърлен предявеният от УМБАЛ „Медика Русе" ООД акцесорен иск за заплащане лихва за забава за горницата над сумата 931.89 лв. до присъдената от първата инстанция сума от 13 634.21 лв., или за разликата от 12 702.32 лв. – лихви за забава за периода от падежа на всяка една от месечните главници до датата на подаване на исковата молба.

В касационната жалба на УМБАЛ „Медика Русе" ООД се поддържа, че в обжалваната му от болницата част въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че в чл. 4, ал. 2 ЗБНЗОК за 2018 г. е предвидена дължимост от възложителя на законна лихва при забава в плащането.

Оспорва се извода на апелативния съд, че договореният между страните срок по чл. 45 от договора за 2017 г. и по чл. 46 от договора за 2018 г. касае заплащането само на отчетена дейност, която е в рамките на определената месечна стойност, поради което лихва за забава за заплащане на извършените надлимитни дейности се дължи по 1 общите правила на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Позовавайки се на практика на ВКС, касаторът излага доводи за дължимост на законната лихва, считано от датата на падежа на всяко едно от дължимите плащания, като се акцентира върху липсата на извършени проверки от възложителя с оглед предвидената в двата договора специална процедура за контрол в случаите, ако след анализ на текущо постъпващата информация, се установи тенденция за изпреварващо достигане на определената месечна стойност по Приложение № 2 . Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от УМБАЛ „Медика Русе" ООД част, уважаване на акцесорния иск за лихви в пълния претендиран размер от 13 634.21 лв. и присъждане на разноски за касационната инстанция.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът УМБАЛ „Медика Русе" ООД е формулирал следните правни въпроси, за които твърди, че обуславят допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно:

1. „Дължи ли законна лихва за забава НЗОК в случаите, при които в качеството на възложител по договор за оказване на медицинска помощ по КП не заплати на изпълнителя извършената и отчетена дейност по КП над определените месечни стойности, посочени в Приложение №2 към договора за просроченото време и от кой момент следва да се определи ?“;

2. „Приложими ли са общите правила на чл. 84, ал. 2 ЗЗД в договорите сключвани между НЗОК и изпълнители на болнична медицинска помощ, предвид ограниченията за отчитане и заплащане на „надлимитната дейност ?“;

3. „Следва ли съдът при тълкуване на договорна клауза съобразно чл. 20 ЗЗД да търси действителната, а не предполагаемата воля на страните, произтичаща от изменението на тази клауза, като наред с това изследва целта на договора?'" Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №78/30.5.2017 г. по гр.д. №3351/2016 г. на І V г.о.; решение №152/02.02.2021 г. по т.д. №385/2020 г. на ІІ т.о.; решение №154/ 04.03.2021г. по т.д.

№2530/2019 г. на ІІ т.о. и TP № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от НЗОК, в който се твърди, че не са налице поддържаните от болницата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Акцентира се върху постановеното определение между същите страни №37/27.01.2022 г. по т.д.

№726/ 2021 г. на І т.о на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановено по идентично решен спор относно дължимите лихви. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на делото, като се подчертава, че в чл. 41 от договора от 2017 г. е предвидено, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора относно дължимостта на лихва за забава, не се прилага в случай на недостиг на бюджетни средства на НЗОК. Претендира 2 се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Касаторът Национална здравноосигурителна каса обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение №19/21.02.2022 г. по т.д. № 187/ 2021 г. на Русенски окръжен съд за осъждането на НЗОК да заплати на ищеца УМБАЛ „Медика Русе" ООД сумата 43 569 лв., представляваща извършена и отчетена, но неизплатена медицинска помощ на здравно осигурени лица ( ЗОЛ ) по силата на сключени 2 броя индивидуални договори за извършване на клинични пътеки (КП) за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г., както и сумата 931.89 лв. – лихва за забава до датата на завеждане на иска.

В касационната жалба на НЗОК се поддържа, че в обжалваната му от здравната каса част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че за да се претендира заплащане на безплатна медицинска помощ е необходимо тази помощ да отговаря на определени изисквания в Националния рамков договор (НРД за МД). Сочи се, че ищецът не е установил спазването на предвидените в чл. 345, ал. 1 от НРД за МД индикации и условия за завършени клинични пътеки. Подчертава се, че необосновано двете съдебни инстанции са отказали да задължат ищеца да представи медицинската документация за оказаната болнична медицинска помощ, като в тази връзка се твърди, че въззивният състав не е следвало да кредитира заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Акцентира се, че в обжалваното решение липсва прогласяване нищожност на договорните клаузи, въвеждащи ограничение за отчитане на заплащането на „надлимитната дейност“, които клаузи от своя страна са съобразени със Законите за бюджета на НЗОК за 2017 г. и 2018 г. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от НЗОК част, отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на УМБАЛ „Медика Русе" ООД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът НЗОК поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Извън бланковото немотивирано твърдение, че въззивното решение е очевидно неправилно, касаторът е формулирал следните правни въпроси :

1. „Следва ли е да се назначи СМЕ при липса на доказателства/ медицинска документация за оказаната болнична медицинска помощ ?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и ВС, обективирана в решение № 393/01.10.2010 г. по гр. д. № 4703/2008 г. на II г. о.; решение № 2056/13.10.1958 г. по гр. д. № 5916/1958 г. на I г.о. и решение № 3152/26.12.1969 г. по гр. д. № 2365/1969 г. на II г. о.

2. „Може ли заключението на вещото лице да замести липсващите 3 доказателства, относно фактите, породили необходимостта от тяхното изясняване?“. Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

3. „При липса на доказателства за оказаната медицинска помощ, как следва да бъде дадена оценка на заключението на вещото лице при изготвена СМЕ ?“ Сочи се противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 10/09.02.2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на III г. о.; решение № 14/02.03.2022 г. по гр.д. №997/2021 г. на III г. о.; решение №622/04.08.2006 г. по гр.д. № 298/2005 г. на IV г. о.; решение №762/20.07.2011 г. по гр.д. №1371/2009 г. на I г. о. и решение №17/06.02.2006 г. по гр.д. № 671/2005 г. на I г. о.

4. „Налице ли е редовно водено счетоводството, при нарушение на принципа на документална обоснованост, а именно осчетоводяване на стопанските операции, без преди това да са били издадени първични счетоводни документи за претендирани суми?“. Сочи се противоречие с решение № 13402/28.10.2020 г. на ВАС по адм.д.

№6539/2020 г. на I отд. и решение № 5095/27.04.2016 г. на ВАС по адм.д. № 1597/2015 г. на VIII отд.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от УМБАЛ „Медика Русе" ООД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от НЗОК предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му от касатора части. Излагат се съображения за неоснователност на оплакването в касационната жалба, че ищецът не е доказал осъществената от него болнична надлимитната дейност. Акцентира се върху формираната практика на ВКС, съгласно която здравната каса дължи плащане на надлимитната дейност на болниците, щом е доказано, че извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет дейности.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е отменил решение № 19/ 21.02.2022 г., постановено по т.д. № 187/2021 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която ответникът НЗОК е осъден да заплати на ищеца УМБАЛ „Медика Русе" ООД лихви за забава над сумата 931.89 лв. до присъдената сума от 13 634.21 лв., като вместо това е отхвърлил акцесорния иск за заплащане лихва за забава за горницата над сумата 931.89 лева до присъдената от 4 първата инстанция сума от 13 634.21 лв., или за разликата от 12 702.32 лв. за периода от падежа на всяка една от месечните главници през исковия период до датата на подаване на исковата молба. С въззивното решение е потвърдено решението на Русенския окръжен съд в частта му, с която НЗОК е осъден да заплати на УМБАЛ „Медика Русе" ООД сумата 43 569 лв., представляваща извършена и отчетена, но неизплатена медицинска помощ на здравноосигурени лица по силата на сключени 2 броя индивидуални договори за извършване на клинични пътеки за периода 01.01.2018 г.- 31.12.2018 г., ведно със законната лихва,, считано от датата на предявяване на иска, както и сумата 931.89 лв. – лихва за забава от датата на поканата до датата на завеждане на иска.

С оглед представените по делото писмени доказателства въззивният състав е приел за установени следните релевантни за спора обстоятелства :

- въз основа на два броя индивидуални договора, с предмет: оказване на болнична помощ по клинични пътеки, първият от които №180737/23.05.2017 г., засягащ периода за оказване болнична помощ по КП от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., а вторият - №180737/04.06.2018 г., засягащ периода от 01.04.2018 г. до 30.11.2018 г., изпълнителят УМБАЛ „Медика Русе" ООД се е задължил да оказва на здравноосигурените лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г., съответно за 2018 г. и на лицата по § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г., съответно по § 9 от ЗБНЗОК за 2018 г., медицинска помощ по КП, подробно изброени в договорите, срещу задължението на възложителя НЗОК да заплаща оказаната болнична помощ. В чл. 4, ал. 2 от договорите е предвидена възможността за заплащане на законна лихва при забава в плащането. Съгласно чл. 38 от договора за 2018 г., изпълнителят отчита с финансово - отчетни документи дейности на стойност в рамките или под равнището на месечната стойност за съответните дейности. В чл. 38, ал. 7 е посочено, че изпълнителят не може да предявява за закупуване от възложителя дейности и медицински изделия, отхвърлени за заплащане поради надвишаване на стойностите за съответните месеци. Аналогично в чл. 37 от договора за 2017 г. е предвидено, че изпълнителят не може да отчита с финансово - отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената в Приложение № 2 и отчетените такива се посочват като отхвърлени в месечното известие ;