Решение № 38 от 11.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пазарджик, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500879 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №378/24.10.2024г., постановено по гр.д.№951/2024г. по описа на РС- Велинград е осъдена Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.

„В.“ 2, да заплати на Д. Д. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: грР. ул.

„В.Л.” №54, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № ЗМ 268/2023г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№3124/2023г. по описа на Районна прокуратура- Пазарджик, Териториално отделение Велинград, което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, с Постановление от 05.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1000лв. до пълния претендиран от 3000лв., като недоказан.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.„В.“ 2, да заплати на Д. Д. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: грР. ул.„В.Л.” №54, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 5 лв., представляваща заплатена 1 държавна такса.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.„В.“ 2, да заплати на адв.С. Й. М., на основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 400лв., представляваща разноски в настоящото производството.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Е.Б. прокурор в РП- Велинград, като представител по право на прокуратурата на Република България в неговата осъдителна част.

Счита се, че то е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Твърди се, че съдът е приел, че съобразно съдебната практика, „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по- широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателноправен смисъл.

Съответно е отбелязал, че макар ищецът да не е посочен изрично като лице, срещу което е водено разследване, то е от материалите е безспорно, че именно той е лицето, уличено в извършване на престъпление, предвид изготвената по случая докладна записка от полицейски служител.

Визира се, че съдът е направил извод, че от материалите по ДП безспорно се установява, че именно в дома на Д. Т. е било извършено претърсване и изземване, за което е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие, по отношение на него е била взета мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е бил задържан за срок до 24 часа.

Сочи се, че е и приет извод, че единствено ищецът би могъл да бъде извършител на престъплението, за което е образувано ДП. Съответно е прието, че следва да се вземе предвид и задържането на ищеца за 24 часа от МВР, защото е предприето във връзка с извършено престъпление по чл.296 от НК, противно от установената съдебна практика, че Прокуратурата на РБ не е пасивно легитимирана страна за евентуални вреди от действия на органите на МВР.

Счита се, че направеният извод от съда е неправилен и противоречащ на доказателствата по делото и закона. В тази насока се твърди, че процесното досъдебно производство е образувано при условията на чл.212, ал.2 от НПК на 17.08.2022г. за извършено престъпление по чл.339, ал.1- за това, че на същата дата в гр.Ракитово в стопанска постройка на ул.“В.Л.“ №54 се държи огнестрелно оръжие- 1 бр. пушка с неустановена марка, с №100045201, без 2 надлежно разрешение. Разследването е приключило на 13.09.2022г., като наказателното производство е прекратено с постановление от 29.09.2022г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК. Ищецът не е разпитван по ДП и спрямо него не са извършвани никакви процесуално следствени действия.

Сочи се, че актът за образуване на ДП не е насочен конкретно срещу ищеца Д. Т.. Разследването се води за извършено престъпление, не срещу конкретно лице, в рамките на досъдебното производство не са предприети никакви действия- и съдът не е посочил такива, които да упражняват държавна принуда спрямо конкретно лице, за да се ангажира отговорността на прокуратурата за обезвредата им.

Визира се, че съдът е посочил обаче такива действия, предприети от органите на МВР, като незаконосъобразно е разширил отговорността на прокуратурата за действия на органи на МВР- каквото е задържането на лице със заповед за задържане, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Твърди се, че задържането на ищеца е осъществено преди образуването на ДП, което е видно от материалите по делото, следователно не е действие, предприето в рамките на ДП. Образуването на ДП, в условията на чл.212, ал.2 от НПК, какъвто е конкретния случай е в правомощията на разследващите органи, който образуват такова при законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, за което уведомяват прокуратурата.

При образуване на ДП не се коментира виновността на конкретното лице за извършеното престъпление, респ. то не се образува срещу конкретно лице. Да се приеме, че образуването на ДП е санкция /потвърждение или отмяна/ на действията на полицейския служител, предприети при подаден сигнал от граждани, противоречи както на духа, така и на буквата на закона. В конкретният случай, съдът е извел мотива си за наличие на „незаконно обвинение“ единствено въз основа на действия предприети от полицията при обработване на подаден сигнал- самата жалба и заповед за задържане по ЗМВР.

Твърди се, че не без значение е, че действията на полицейските служители, извършени във връзка с получен сигнал, не са получили, а според действащото законодателство и не може да получат, потвърждение или приемане от прокуратурата, за да й бъде вменено в отговорност. В тази насока 3 се сочи, че за да направи подобен извод, съдът се е позовал на съдебна практика почиваща на отменени отдавна текстове на закона, което личи и от използваната в решението му терминология.

Визира се, че съдебната практика при сега действащото законодателство е категорична, че прокуратурата не е пасивно легитимирана страна за евентуални вреди от действия на органи на МВР, каквото е задържането на лица по ЗМВР. Следователно при претендиране на вреди от тези действия на МВР, то и искът за обезвредата следва да бъде насочен към МВР, е не към прокуратурата.

Твърди се, че независимо колко разширително съдът ще тълкува понятието „обвинение в извършване на престъпление“ за нуждите на специалния деликт, за да вмени отговорност именно на прокуратурата „незаконно обвинение“, каквото по същността си е обвинението по чл.2, ал.2, т.3 от ЗОДОВ, то следва да се преценят действията на съответния наблюдаващ прокурор и разследващите органи в рамките на образуваното ДП /а не на полицейските органи извън ДП/.

Сочи се, че в конкретния случай от прокуратурата не са предприети никакви действия, осъществяващи държавна принуда спрямо конкретно лице, вкл. и спрямо ищеца. Спрямо него не е повдигнато обвинение, не е взета мярка за неотклонение, не са извършвани претърсвания в негови имоти, обиск, освидетелстване и т.н. Ищецът дори не е бил разпитван като свидетел.

Следователно, той не е свързан по никакъв начин с воденото ДП.

Твърди се, че всички действия, който по някакъв начин обвързват ищецът с разследваното деяние са извършени от полицейски орган преди образуването на ДП, а не от прокурора и разследващите органи в рамките на ДРП.

Искането е да бъде решен спора по същество и да се отмени обжалваното решение в неговата осъдителна част спрямо Прокуратурата на РБ, като се постанови друго, с което се отхвърли изцяло исковата молба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Д. Т., чрез пълномощника му адв.С. М..

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна. В този аспект се сочи, че съдът правилно е приел, че наказателното преследване е било насочено срещу Т., като е възприел доводите в съдебната практика, че 4 наказателното преследване е било насочено срещу него.

Цитира се съдебна практика в посока нуждата от репатриране и на вреди по времена 24- часовото задържане от МВР, която отново е в противовес на твърденията на прокуратурата, че когато е налице задържане по ЗМВР, то не следва да отговарят за тези вреди.

Твърди се, че по отношение на твърдението за претърпените от ищеца вреди с исковата молба, че се претендират само обичайните такива и затова и според константната съдебна практика на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени.

Визира се, че първоинстанционният съд е определил едно справедливо обезщетение разгледано през призмата на чл.52 от ЗЗД. В контекста на изложеното се приема, че присъдения размер на обезщетението от 1000лв. е справедлив и съобразен и с икономическия стандарт на живот на гражданите.

С определянето на този размер не се нарушава и принципа за пропорционалност при репатриране на вреди и поради тази причина се счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Искането е да се отхвърли депозираната въззивна жалба, като неоснователна.

Моли се за присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание, за жалбоподателят Прокуратура на Република България, редовно призован се явява прокурор от Окръжна прокуратураПазарджик. От страна на последният се поддържа подадената въззивна жалба.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение и се постанови ново такова с което се отхвърли предявения иск. В тази насока излага съображжения.

Ответникът по жалбата- Д. Д. Т., редовно призован не се явява. Не се явява процесуалния му представител адв.С. М., който в подадено от него писмено становище, моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди решението на първоинстанционния акт, като правилно и законосъобразно. В този смисъл излага доводите си.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си 5 визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на ищецът Д. Д. Т., против Прокуратурата на Република България, с която същия е предявил осъдителен иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано наказателно производство ДП № ЗМ 419/2022г., по описа на РУ МВР- Велинград и вх.

№4732/2022г., по описа на Районна прокуратура- Пазарджик, Териториално отделение- Велинград, което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, с Постановление от 29.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2023г., дата след влизане в сила на Постановлението за прекратяване до окончателното изплащане.

Твърди се от страна на ищецът, че на 17.08.2023г. е образувано Досъдебно производство № ЗМ 419/2022г., по описа на РУ МВР- Велинград и вх.№4732/2022г., по описа на Районна прокуратура- Пазарджик, Териториално отделение- Велинград за извършено от него престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което е бил задържан със Заповед за задържане на лице рег.№367зз- 140 от 17.08.2022г., на младши експерт Р.А.К.- младши полицейски инспектор, „ОП“Р. група ,,ОП“ при РУ- Велинград.

Визира се, че същата Заповед е отменена като незаконосъобразна с Решение по АНД №286, по описа на PC- Велинград за 2022г. След извършване на множество процесуално- следствени действия по воденото дело срещу него с Постановление от 29.09.2022г., наказателното производство е било прекратено.

Поддържа се становище, че наказателното преследване е било срещу него, което се извежда от Решение №127 от 21.05.2019г. по гр.д. №1881/2018г. на ВКС, ІV-то гр.о., според което употребеният в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува пошироко за нуждите на специалния деликт.