Решение № 96 от 29.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 207/2024
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 29.05.2024
- В сила
- 29.05.2024
- Състав
- Александър Любенов Александров, Димитър Борисов Бишуров, Коста Стоянов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 24, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 289, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 289, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Пазарджик, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър Люб. Александров
Членове:
Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Константина Д. Рядкова в присъствието на прокурора Г. Хр. К. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20245200600207 по описа за 2024 година С определение от 15.11.2023г., постановено по НОХД № 14/23г. на РС – Велинград е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК.
Определението се протестира от прокурора с оплакване за незаконосъобразност.
Прокурорът поддържа, че подсъдимата е била в състояние на *********** само за кратка част от инкриминирания период на деянието. За времето след деянието, вещото лице поддържало в съдебно заседание, че подсъдимата не можела да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си само за периода на хоспитализация. Само за този отрязък от време експертът можел да каже категорично, че имало налично състояние на ***********. В протеста се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание прокурорът поддържа доводите и искането, изложени в протеста.
Подсъдимата не се явява и не взема лично становище по протеста.
Защитникът на подсъдимата оспорва протеста. Пледира за потвърждаване на определението, като счита същото за обосновано и законосъобразно.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваното определение във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.
1
За да постанови определението си, първоинстанционният съд се е мотивирал буквално с едно изречение.
Фактическите твърдения, на които се основава прекратяването на наказателното производство, цитирани дословно, са следните: „***************“ и следва посочване на релевантна съдебна практика и разпоредбите на НПК.
Буквалният прочит на написаното би следвало да значи, че вещото лице, а не друг, е изпаднало в *********** Това принципно би могло да бъде основание за назначаване на повторна експертиза, която да се изготви от друг експерт, а не за прекратяване на делото.
От друга страна, предвид посоченото правно основание за прекратяване на наказателното производство, чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК и практиката на върховната съдебна инстанция, може да се приеме, че се касае за грешка, пропуск на съда, поради небрежност, и че всъщност съдът има предвид, че подсъдимата е изпаднала в ***********
Фактическият състав, визиран в хипотезата на нормата на чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, включва четири елемента.
Първият е посоченият от контролираната инстанция – подсъдимото лице да е изпаднало в ***********.
Второ, също споменато от първоинстанционния съд, това ********** да е продължително по естеството си.
Трето – ****************. По този въпрос районният съд не казва нито дума в изречението, с което опитал да мотивира прекратяването на наказателното производство.
На четвърто място – цитираното състояние на *********** да е възникнало след извършването на деянието. Тук първата инстанция отново мълчи.
По въпроса за началния момент на изпадане в състояние на *********** има следните данни:
В писменото заключение на вещото лице, на стр. 13, е казано:
„*************************. Другите две хоспитализации бележат периода на 2023 година – месеците януари и февруари, както и месеците юли и август. Оттогава до момента на моя преглед, почти една година, тя е ************“.
В открито съдебно заседание на 15.11.2023г. вещото лице твърди следното:
„************** периода, когато е в болницата, около три - четири месеца, тя със сигурност ********** Това е през 2021г. Тя е била в болницата от януари до март 2021 г. Тези месеци ********** Да приемем, че в къщи не се е лекувала преди постъпване в болницата един два месеца и след това един - два месеца, докъм април. Тоест от януари до март през 2021г. , включително, ********. За след това няма данни *************. Тя казва, че е работила и е брала гъби, че си е пила лекарствата, но няма данни за това. Заболяването е ремитентно и като всички заболявания, ако се лекува и поддържа с лекарства, може да се поддържа стандарт на живот. Ако тя се лекува, както трябва в домашни условия, тя няма да се различи от здравите хора, но ние не знаем дали е било така“.
Съдът не е обсъдил тези разсъждения на вещото лице, при това във връзка с останалите писмени и гласни доказателства, и съответно не е взел становище за началния момента на изпадане в състояние на *********** на подсъдимата, както и не е взел 2 становище следва ли да се приеме за продължително това състояние на същата.
Всичко казано дотук мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че към атакуваният съдебен акт липсват мотиви. Контролираната съдебна инстанция не е взела становище по съществени елементи от фактическия състав на чл. 289, ал. 1 във връзка с чл.
24, ал. 1, т. 5 от НПК, пораждащ правомощието на съда да прекрати наказателното производство. В лаконичните мотиви, с които се разпоредила с предмета на съдебното наказателно производство, прекратявайки същото, съдът не е дал израз на вътрешното си убеждение по това дали се касае за такова ***********, което изключва ************, дали подсъдимата е изпаднала в това състояние след извършване на деянието, както и дали се касае за ***********
Липсата на мотиви е абсолютно отменително основание по чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, които са приложими предвид препращащата норма на чл. 289, ал.
4 от НПК. Този процесуален пропуск на районния съд не може да бъде отстранен от настоящата инстанция.
След отмяна на определението делото следва да се върне на Велинградския районен съд за продължаване разглеждането му от същия съдебен състав. В случай, че съдът отново приеме наличието на основания за прекратяване на наказателното производство, същият следва да изложи подробно съображенията си за всеки от елементите на фактическия състав, пораждащ правомощието на съда в рамките на процесуалното правоотношение между него и страните, да се разпореди по този начин с предмета на наказателното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 15.11.2023г., постановено по НОХД № 14/23г. на РС – Велинград, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл.
289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК.
ВРЪЩА делото на Велинградския съдопроизводствените действия. районен съд за продължаване на
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3