Решение № 609 от 25.06.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 5205/2025
- Вид
- Решение № 609
- Подписан
- 25.06.2026
- Състав
- Мария Димитрова Каранашева
Цитирани разпоредби
- чл.214,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- Чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 609 гр. Сливен, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230105205 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №977036/27.01.2021г. и в договора е посочено, че отпусната сума е в размер на 3000лв. Твърди се, че в договора е уговорено , че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено поръчителство и е начислена такса обезпечение в размер на 2310лв.Сочи се, че ищецът е заплатил на ответното дружество цялата сума от 3082.20лв.Твърди се, че ДПК е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, тъй като при отправянето на предложението за сключване на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние.Сочи се, че електронните документи са неподписани такива.Направено е възражение, че в ДПК липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита.Твърди се че действителния ГПР е в размер на 150%.Сочи се че клаузата за обезпечаване на договора за потребителски кредит с поръчителство е нищожна и накърнява добрите нрави.Твърди се, че клаузата за обезпечаване на договора за потребителски кредит и заплащане на възнаграждение в размер на 2310лв е реално заплатена на Фератум България ЕООД. Твърди се, че Фератум България ЕООД не е включило като част от дължимите суми по ГПР сумата от 2310лв. и по този начин е нарушен чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което договора, защото търговеца е заблудил потребителя.Сочи се, че в договора е посочено, че дължимата сума за заплащане от кредитополучателя е в размер на 3000лв, а реално заплатената сума от кредитополучателя е в размер на 3082.20лвСочи се, че налице разлика между посочената подлежаща на връщане сума и тази, която ищецът действително е върнал.Твърди се, че договора е нищожен, тъй като не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите на 1 плащане на погасителните вноски.Сочи се, че на ищеца не е предоставена информация за наличието или липсата на правото на отказ от договора.Твърди се, че договорът е унищожаем, тъй като ищецът е бил принуден от крайна нужда и явно неизгодни условия да сключи договора.
Поискано е да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 80.20лв, представляваща недължимо платени суми по ДПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски..
Съдът е квалифицирал осъдителен иск , като такъв с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,вр. Чл.23 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 3000лв, изплатената от ищеца на ответното дружество сума в размер на 3082.20лв по договор за предоставяне на потребителски кредит №977036/27.01.2021г., е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че възраженията за нищожност на договора са неоснователни и между страните има валидно сключен договор.Сочи се, че самия ищец е представил преддоговорната информация към исковата молба и е спазена процедурата за кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на Фератум България ЕООД, като ищеца и ответника са изпълнили всички стъпки за сключването на договора и е сключен договор за потребителски кредит с отпусната главница в размер на 3000лв . Твърди се, че при кандидатстването ищецът е избрал да се възползва от допълнителна услуга гаранция, предоставяна от Мултитюд Банк / Малта/.Твърди се, че ответното дружество е спазило всички изисквания във връзка с ДПК и това всички негови елементи да са написани по ясен и разбираем начин, като са спазени изискванията за формат и размер на шрифта.
Твърди се, че ищецът сам е избрал да сключи договор за обезпечение поръчителство с Мултитюд Банк / Малта/.
Указано е на ответното дружество Фератум България ЕООД, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че сключването на договора за гаранция не е условия за сключването на договора за кредит, е тяхна.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище адвокат пълномощника й моли да бъде уважен предявеният иск и да бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени направените разноски по отхвърления иск.
С протоколно определение от 24.06.2026г. на основание чл.214,ал.1 от ГПК е допуснато намаляване размера на иска, като се счита предявен за сумата от41.97 евро 2
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.01.2021 г. сключен между Фератум България ЕООД като кредитор и С. И. Ж., като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя заем в размер на 3000 лева, а С.
И. Ж. да върне сумата на 12 вноски съгласно погасителния план, неразделна част от договора, като първата вноска е на 26.02.2021 г., а последната на 26.01.2022 г. В договора за потребителски кредит е посочено, че кредитополучателя следва да върне сумата от 3690 лв. на кредитора, от които 3000 лв., главница и лихва в размер на 690 лева,като лихвения процент е в размер на 23.00 % , а ГПР на заема е в размер на 49.11%. В чл.5 от договора е посочено обезпечение , че се обезпечава с поръчителство предоставено от Мултитюд Банк в полза на дружеството, с одобряване от дружеството на предоставеното в неговата полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Не се спори между страните че договора за предоставяне на потребителски кредит е обезпечен с договор за поръчителство, по който дължимото възнаграждение е в размер на 2310лв
От разписка от Изи пей се установява, че С. И. Ж. е изплатила сумата от 3082.20лв на 31.01.2021г..
От представената справка се установява, че по договора за потребителски кредит е заплатена главница в размер на 3000лв, лихва в размер на 16.62лв и плащания по тарифата в размер на 15лв, сумата от 50.46лв е посочено, че е изплатена от Фератум България ЕООД на Мултитюд Банк по договора за избрана незадължителна услуга.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,вр. Чл.23 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит от разстояние с ответното дружество на 27.01.2021 г., по силата на който ответното дружество му е предоставило сумата от 3000 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 49.11%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на договора за потребителски кредит с поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк, като е предвидено, че това поръчителство не може да се отмени нито по искане на кредитополучателя, нито по искане на кредитора, а и с клаузата, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита. Мултитюд Банк не е страна по договора за предоставяне на потребителски кредит, а в самия договор за потребителски кредит, не е предвидено индивидуално договаряне, при което потребителя да може да договаря условията на обезпечението дали да сключи или не договор за предоставяне на 3 поръчителство. Факта, че не е отчетено обезпечението – поръчителство в договора за кредит от разстояние, както и размера на ГПР при калкулиране на обезпечението, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество.Реалния ГПР по договора за потребителски кредит е 250%. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 250% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. Не се доказа по безспорен и категоричен начин в производството, че поръчителството въобще е предоставено от Мултитюд Банк на Фератум България ЕООД, както и по процесния договор липсва каквото и да било индивидуално договаряне между страните по договора и Мултитюд Банк. В производството се доказа, че в самия договор е заложена клауза за автоматично предоставяне на обезпечение - поръчителство от трето лице. С оглед пълнота на изложението, следва да се посочи, че това не е допълнителна услуга, а е автоматично заложено в самия договор.Ответното дружество е приело всички суми заплатени от ищцата и не е доказано сумата от 50.46 лв да е заплатена трето лице.С всички заплатени суми над главницата от ищцата ответното дружество сее е обогатило за сметка на ищцата, тъй като договорът за потребителски кредит е нищожен.
С оглед изложеното ще следва да се уважи предявения иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 41.97 евро, с които неоснователно се обогатило.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 125 евро с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фератум България ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж., ЕГН **********, от гр.......... на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 41.97 евро, представляваща, получена, без основание от Фератум България ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 30.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата,
ОСЪЖДА Фератум България ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 125 евро с ДДС, както и държавна такса в размер на 25.56евро
4
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 609 гр. Сливен, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230105205 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №977036/27.01.2021г. и в договора е посочено, че отпусната сума е в размер на 3000лв. Твърди се, че в договора е уговорено , че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено поръчителство и е начислена такса обезпечение в размер на 2310лв.Сочи се, че ищецът е заплатил на ответното дружество цялата сума от 3082.20лв.Твърди се, че ДПК е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, тъй като при отправянето на предложението за сключване на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние.Сочи се, че електронните документи са неподписани такива.Направено е възражение, че в ДПК липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита.Твърди се че действителния ГПР е в размер на 150%.Сочи се че клаузата за обезпечаване на договора за потребителски кредит с поръчителство е нищожна и накърнява добрите нрави.Твърди се, че клаузата за обезпечаване на договора за потребителски кредит и заплащане на възнаграждение в размер на 2310лв е реално заплатена на Фератум България ЕООД. Твърди се, че Фератум България ЕООД не е включило като част от дължимите суми по ГПР сумата от 2310лв. и по този начин е нарушен чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което договора, защото търговеца е заблудил потребителя.Сочи се, че в договора е посочено, че дължимата сума за заплащане от кредитополучателя е в размер на 3000лв, а реално заплатената сума от кредитополучателя е в размер на 3082.20лвСочи се, че налице разлика между посочената подлежаща на връщане сума и тази, която ищецът действително е върнал.Твърди се, че договора е нищожен, тъй като не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите на 1 плащане на погасителните вноски.Сочи се, че на ищеца не е предоставена информация за наличието или липсата на правото на отказ от договора.Твърди се, че договорът е унищожаем, тъй като ищецът е бил принуден от крайна нужда и явно неизгодни условия да сключи договора.