Решение № 249 от 12.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2824/2022
- Вид
- Решение № 249
- Подписан
- 12.01.2024
- Състав
- Дафина Николаева Арабаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 430 и сл. · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 249 гр. Пловдив, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225330102824 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД, с ЕИК:
000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, против С. Г. Ч. - Д., ЕГН ****, с адрес: с. К., ул. „***“ № **, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл. 430 и сл. ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните бил сключен договор за издаване на кредитна карта „****“. В заявлението – договор ответницата изрично била декларирала, че е запозната, приема и разбира Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „ **** “, като по този начин те станали неразделна част от сключения договор. На ответника била предоставена възможност да ползва издадената от дружеството – ищец кредитна карта, да тегли пари в брой с нея и да бъде кредитиран от дружеството при извършването на сделки с нея. Ответникът се задължил да заплаща месечни вноски във връзка с издадената карта, както и да заплаща лихви за отпуснатите суми, съобразно уговорено в Общите условия. По силата на чл.9 от Общите условия към договора, страните били уговорили ищецът да изпраща на ответника всеки месец – месечни извлечения, в които било отразено всички операции и сделки извършени с картата, както и задълженията на картодържателя – ответник във връзка с ползваната от него карта. Твърди се, че на ****г. ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми. Не били заплатени суми, посочени в издадените месечни извлечения от **** г. и **** г., поради което ищецът обявил цялото задължението на ответника за предсрочно изискуемо. С писмено уведомление връчено чрез ********, ответникът бил уведомен за предсрочната 1 изискуемост на задължението. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита настъпила на ****г. – дата на получаването на уведомлението от ответника. В резултат на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, ответникът дължал на банката непогасена главница в размер на 2358.11 лева, възнаградителна лихва в размер на 603,03 лева за периода от *****г. до ***** г. вкл.; мораторна лихва в размер на 104.45 лева за периода **** г. до *** г. вкл., както и такси в размер на 179,60 лева за периода ***г. до *** г. вкл.
Таксите били дължими на основание Декларация за присъединяване на застрахователно лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на картодържателите.
Ответникът дължал на дружеството – ищец и такса за нотариални покани в размер на 126 лева, за периода от **** г. до *** г., както и такси в размер на 126 лева за връчване на уведомлението чрез ***. С оглед изложеното ищецът предприел действия за принудително събиране на вземането си, във връзка с което се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и с изпълнителен лист срещу кредитополучателя, издадени по ч.гр.д. № 1949/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. състав. Въз основа на изложените обстоятелства и доколкото се твърди, че ответникът е възразил срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК, е предявен настоящият установителен иск. Моли се за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 2358,11 лева – главница по договор за кредитна карта, сумата от 603,03 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода **** г. – **** г., сумата от 104,45 лева мораторна лихва за периода **** г.
– ***** г., сумата от 179,60 лева –такси за периода **** г.- ****г., сумата от 126 лева – нотариални такси за периода **** г-*** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до изплащане на вземането. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирали отговор на искова молба, с който счита същата за неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като от страна на дружеството – ищец не били предприети действия за събиране на вземанията по издадената кредитна карта. От представените документи не ставало ясно какъв бил размерът на кредитния лимит на средствата отпуснати по издадената кредитна карта. Неяснотата по този въпрос касаела заявената от ищеца претенция за установяване дължимостта на такси, представляващи обезщетения за надвишаване на кредитния лимит. Не било ясно защо се претендират такива такси, начислени за месеците септември, октомври, ноември, декември ** г. и януари ** г., а ищецът сочил, че последната изтеглена от ответника сума по кредитната карта била от **** г. Не ставало ясно и поради каква причина се претендирали такси за блокиране на картата начислени на **** г. и **** г. Не било посочено кога първоначално издадената карта била подновена или преиздадена и на коя дати подновената или преиздадена карта била връчена на ответника. Не бил ясен и начина на формиране на претендираната от ищеца главница. Не били посочени дати, на които ответникът е извършил погасявания на дължими суми, нито размерите на направените вноски и по този начин не можело да се установи основателността на претенциите на ищеца. Сочи се несъответствие в посочените от дружеството – ищец дати на заявлението –договор за издаване на кредитна карта, а именно: в исковата молба се твърдяло, че същото е от дата *** 2 г., а в петитума на исковата молба била посочена дата *** г. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е представено заявление за издаване на кредитна карта **** , подадено от С. Г.
Д. с дата **** г. до Българска Пощенска Банка АД.
Към исковата молба са приложени и
Общи условия за издаване и използване на картата,както и Приложение № 1 към Общи условия, като същите не са подписани.
Видно от съдържанието на заявлението в него фигурират само данни за заявителя, за датата на подаването му, като е посочено още, че в случай че това заявление бъде прието, ще се преведе по сметка сумата от 750 лв. - сума с оскъпяване и 682 лв.- сума без оскъпяване, брой на вноските -12.
По делото е представено уведомление, изходящо от „Юробанк България” АД, в което е отразено, че не са заплатени минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения, съответна от **** г. и от **** г., поради което банката обявява цялото задължение по договора за незабавно и предсрочно изискуемо. Отразено е, че към **** г. задължението по кредитната карта е в общ размер от 3215,19 лв., от което 2507,19 лв.главница и 707,48 лв.- лихви. Уведомлението е връчено на С. Д. на **** г.
Във връзка с връчването на уведомление за предсрочна изискуемост са направени разноски, за което са представени платежни документи (л.***).
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че картодържателят многократно е усвоявала суми от разрешения й кредитен лимит по време на действие на договора за издаване на кредитна карта. Вещото лице установява, че размерът на дължимата/непогасена главница се установява по счетоводни данни да е в размер на 2358,11 лв. Установява се договорна лихва в размер на 603,03 лв. и мораторна лихва в размер от 104,45 лв. Установените са и размерите на такси по договора – такса надхвърлен лимит, такса обслужване на кредит, такса блокиране на карта/кредитен лимит, такса администриране на просрочен кредит и застрахователна премия в общ размер 179,60 лв., както и платени нотариални такси в общ размер от 126 лв. Вещото лице заявява, че не й е предоставен протокол за връчване на кредитна карта от банката.
По делото не са представени нито договор за предоставяне на кредитна карта с кредитен лимит от 2400 лв., както се твърди от вещото лице, нито протокол за предаване на кредитна карта, като липсват данни и за подновяване на вече издадени кредитни карти.
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и в претендирания размер, а именно – наличието на валиден сключен договор за паричен заем, който обвързва страните, и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и 3 конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора договорна лихва, като следва да докаже и размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на заемната сума.
От изложеното по – горе следва, че по делото не се доказа възникването на валидно правоотношение, породено от договор при общи условия за издаване на кредитна карта *** от **** г., сключен между „Юробанк България” АД и ответника по делото, както се твърди в исковата молба.
Представеното заявление не доказва сключване на договор между страните.
Не се представиха доказателства, че сумите са реално усвоени от ответника, тъй като ищецът твърди и от представеното заявление за издаване на кредитна карта се установява, че искането на ответника касае сключване на договор за кредит, който се усвоява чрез използване на кредитна карта. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор.
Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди, че ответникът не й е върнал съответната сума.
От представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че последният е извършвал транзакции възползвайки се от предоставения кредитен лимит.
Ето защо съдът намира за недоказано наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба и уточнението към нея параметри.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 10/19.07.2016 г. постановено по търг. дело № 3386/2014 г. по описа на ВКС, I ГО при липса на категорични доказателства, че издадената кредитна карта е била предадена на картодържателя фактът на извършени транзакции с платежния инструмент не може да обоснове извод, че именно ответникът е теглил парични средства или е плащал стоки и услуги посредством терминални устройства.
Гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата претенция.
По изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и 4 като такива следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на процесуалния представител на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно приетия списък по чл. 80 ГПК и доказателства за тяхното извършване в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България” АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, против С. Г. Ч. Д., ЕГН ****, с адрес: с. К., ул. „***“ № **, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл. 430 и сл. ТЗ за признаване на установено, че сумата от 2358,11 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта от *** г., сумата от 603,03 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода **** г. – **** г., сумата от 104,45 лева мораторна лихва за периода ***** г. – **** г., сумата от 179,60 лева –такси за периода **** г.- ***** г., сумата от 126 лева – нотариални такси за периода **** г-**** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.