Решение № 3974 от 16.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3974 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110146459 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу А. Г. В. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2403,66 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, *********, аб. № ******** за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.03.2022 г. до окончателното й погасяване, 232,75 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.03.2022 г., 34,69 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.03.2022 г. до окончателното й погасяване, и 5,95 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 18.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.04.2022 г. по ч.гр.д.№16317/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки.

Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 2403,66 лв. представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 1

30.04.2021 г. и 34,69 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 01.4.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 232,75 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.03.2022 г. , и обезщетение за забава в размер на 5,95 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 18.03.2020 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът А. Г. В. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, с който оспорва предявените искове при твърдения, че имотът не се отоплява, тъй като се е отказал от услугите на ищеца преди 2019 г. Твърди, че ответникът не е извършил никакви действия за ограничаване на загубите.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и видно от представените по делото Нотариален акт за собственост на жилище (апартамент) построено върху дворно държавно място от ЖСК „Ескус“ ******** Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******** и Удостоверение за наследници изх. № **********, издадено от СО – район Лозенец за наследниците на Георги Тодоров Велев, А. Г. В. е придобила собствеността върху Апартамент **********

Представените е Договор № ******** между етажните собственици на процесната сграда и третото лице помагач „Бруната“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 04.11.2001 г., както и Договор № 312 от 08.07.2011 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура за потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., справка за издадени кредитни известия за прогнозно начислена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Бруната“ ООД за процесния период и формуляри за извършени отчети за периода.

Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Посочено е, че за процесния период радиаторите са били демонтирани и абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Топлинната енергия за битово гореща вода се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода, за отчитането на който абонатът е осигурил достъп на 11.06.2019 г. и на 25.05.2021 г. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2403,70 лева. Вещото лице е установило, че топломерът е преминал на метрологична проверка и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

2

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 2144,80 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 2403,66 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 14.08.2021 г. – 238,92 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.05.2019 г. до 01.04.2021 г. е 34,69 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 01.07.2019 г. – 18.03.2022 г. е в размер на 6,14 лв.

Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства (Нотариален акт за собственост на жилище (апартамент) построено върху дворно държавно място от ЖСК „Ескус“ ******** Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******** и Удостоверение за наследници изх. № **********, издадено от СО – район Лозенец за наследниците на Георги Тодоров Велев), ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот за процесния период, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден 3 обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Бруната” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.