Определение № 156 от 03.04.2025, Окръжен съд - Враца

МОТИВИ КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИЕ С РЕГ.№156 от 03.04.2025Г. ПО ЧНД №193/2025Г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Г. Р. Б., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание "лишаване от свобода".

Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на Б..

В съдебно заседание, осъденият Г. Р. Б. участва лично, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на условията за условно – предсрочно освобождаване.

Служебният му защитник, адв. И. А. от АК - Враца, изразява становище, че подадената молба за УПО е основателна. Поддържа, че по време на изтърпяване на наказанието, л.св. Б. е бил ангажиран с трудова дейност и в този смисъл две предпоставки за уважаване на искането са налице. Моли съда да вземе предвид и постъпилото писмо от кмета на кметство с. Бели Извор, в което е описал родителите на осъденото лице Б., като възрастни и немощни хора, които не могат да се грижат сами за себе си и за своя дом. Живеят в нищета и се надяват на условно предсрочно освобождаване на своя син, за да може той да се грижи за тях и да ремонтира дома им, за да могат да живеят достойно. Моли съда да уважи молбата на осъденото лице Г. Б. и ако счете за необходимо да му наложи пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, с изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, му съгласно чл. 70, ал. 6 НК.

Р. В. – гл.инспектор "ЗНРНОД" към Затвора – Враца, изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че л.св.Б. има периоди на позитивно повлияване, в следствие на указаното третиране, но успеваемостта на провежданите корекционни интервенции, не води до трайни и устойчиви личностови промени. В подкрепа на това, гл.инспектор В. посочва за извършени дисциплинарни нарушения от л.св.Б.. Сочи, че в бъдеще ще се продължи да се указва възпитателно въздействие, което би довело до не само с външно съобразяване на правилата в затвора, а и до вътрешно убеждение за осъзнаване на причините довели до престъпление намиране на алтернативни и адекватни начини на решаване на конфликтни ситуации. Счита, че л.св.Б. не отговаря на изискванията на чл.439а НПК, поради което предлага съда да постави определение, с което да остави без уважение молбата му за УПО. Към настоящият момент се счита за наказан.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Излага съображения, че липсват доказателства за трайна промяна на осъденото лице, не са налице всички изисквания на закона.

По делото са приеха като относими и допустими следните писмени доказателства, представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по реда на чл.155 от ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за изтърпяната част от наказанието на лишения от свобода към днешна дата, затворническото досие, 1 становище на началника на Затвора-Враца, както и изпратените характеристични данни от кмета на кметство с. Бели Извор - К. И. съдържащи и апел към съда за условно предсрочно освобождаване на лишеният от свобода Б., тъй като неговите родители са възрастни и са в тежко финансово състояние.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С Определение по ЧНД № 4440/2015г. на СГС, е приета за изпълнение присъда № 20/2012г. от 09.10.2012г. на Областен съд гр. Мадрид по дело №1/2012г. по силата, на която търпи наказание "лишаване от свобода" в размер на 19 години, при първоначално определен "строг" режим, за престъпления по чл.116, ал.1, т.9 НК и чл.129, ал.2 НК.

Л.св. Г. Б. е започнал да търпи наказанието на 18.02.2010г. и към настоящият момент е изтърпял фактически 15 години, 1 месец и 15 дни, от работа в Кралство Испания му се зачитат 1 година, 8 месеца и 7 дни, от работа в България му се зачитат 1 година, 4 месеца и 9 дни или общо изтърпяната част е 18 години, 2 месеца и 1 ден.

Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 9 месеца и 29 дни.

При това положение, съдът намира, че осъденият Г. Р. Б. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, така, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че при първоначалната оценка на риска е регистриран нисък риск от рецидив – 37т.

В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени зоните:

"Настоящето правонарушение" – липсва критично отношение към извършено, с лабилна мотивация за промяна; "Умения за мислене" – не разпознава проблемите си, не се замисля за възможните последици от действията си, склонен към импулсивни действия, като надценява собствения си опит.

Рискът от вреди е нисък за служителите. Проявява толерантно отношение към длъжностните лица, няма прояви на дискриминационно отношение.

Рискът от вреди е нисък за останалите лишени от свобода.

Рискът от суицид и самоувреждане е нисък.

Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наказанието е с високи стойности. Обуславя се от извършените от него престъпления – убийство и нанасяне на средна телесна повреда.

В изготвения план за осмисляне на свободното време в затвора като цели са заложени: формиране на самокритичност, осъзнаване на нанесените вреди и на причините довели до извършване на престъплението; приучване към социално приемливи порядки и начин на живот; приучване към системно полагане на труд и повишаване на мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на позитивни социални контакти.

При изготвените междинни оценки рискът от рецидив е в средни стойности, но е отчетено завишаване от 44т. на 46т. Причината за промяната се свежда до това, че л.св.

Б. има допуснато едно дисциплинарно нарушение, за което е наказан със заповед № 2312/12.07.2024 г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, за притежание на вещи без 2 документ за собственост. Завишение на стойностите се наблюдават и в раздел "Междуличностно поведение, умения за общуване", породено от чести гневни изблици на л. св., както и вербална агресия, насочени основно към служителите на пенитенциарното заведение.

При извършената актуализация на риска от вреди, същият е определен като среден за служителите и за лишените от свобода и се обуславя от поведението на Б. проявява вербална агресия и има чести гневни изблици, насочени основно към служителите. Рискът от суицид е с ниски стойности към момента. Рискът от бягство също е с ниски стойности. Рискът от вреди е понижен на среден за обществото и се обуславя от характера на извършеното престъпление.

В доклада по чл.155 от ЗИНЗС е посочено, че на 11.12.2024г. е изготвено препланиране на присъдата, като осъдения е запознат със заложените цели и задачи, както и включването му в специализирана корекционна програма "Толерантност в затвора, толерантност в живота".

При последната преоценка, числовата стойност на риска от рецидив е 46 точки.

Рискът от рецидив остава среден. Очертаните зони с дефицити са:

"Настоящо правонарушение", "Отношение към правонарушението","Междуличностни проблеми" и "Умения за мислене"

Като причина за промяната в посочените стойности на риска от рецидив са посочени, че лишения от свобода Б. не показва достатъчна мотивация за личностна промяна. Нагласите за поправяне не кореспондират с неговото реално поведение. За времето на престой в затвора се наблюдава цялостното поведение на л.св. Б., като се регистрират периоди на позитивни промени, последващи от негативни прояви и извършване на дисциплинарни нарушения.

С оглед извършените дисциплинарни нарушения е наказван със следните заповеди:

1) Заповед № 524/24.02.2022г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС - извършил непристойни действия, а именно самоволно сваляне на дрехи;

2) Заповед № 1250/18.05.2022г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС - отказал да работи /назначен е да поддържа полосата и да почиства престоя на открито/;

3) Заповед № 1945/19.07.2022г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС - открити неразрешени вещи;

4) Заповед № 2938/10.10.2022г. на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС - проявил грубо и неуважително поведение спрямо длъжностно лице;

5) Заповед № 564/17.02.2023г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС - обиждал служители от Медицинския център в Затвора.

6) Заповед № 111/05.01.2024г. на основание чл. 101, т.1 от ЗИНЗС - проявил грубо и неуважително поведение спрямо длъжностно лице.

7) Заповед № 2312/12.07.2024г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС – установени вещи без документ за собственост.

Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.2 от ЗИНЗС към настоящият момент л.св. Б. се води наказван.

За времето на престой в затвора е награждаван, за последно със заповед № 1161/02.06.2020г. на основание чл. 98, ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС.

Посочено е в доклада, че л.св.Б. е участвал в курс за готвачи в Затвора - Ловеч, 3 като за завършването му е награден със Заповед № 647/14.06.2016г. Включен е и е завършил специализирани групови програми "Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето" и "Умения за мислене". Работил е в кухнята към Затвора Враца на щат и като чистач в училището към затвора. Спиран от работа поради извършени две поредни дисциплинарни нарушения и наложени дисциплинарни наказания.

За периода от 22.03.2021г. до 19.05.2021г. е работил на основание чл. 80 от ЗИНЗС като чистач на първи етаж, голямо крило. С добри отзиви за изпълнение на служебните си задължения. От 13.08.2021г. е назначен на работа като поддръжка полоса 1/2 щат, след кандидатстване по обява за свободна работна позиция, като на 12.05.2022г. е снет от работа след негово писмено обяснение, в което посочва, че отказва да работи.

Затворническата администрация отчита, че за времето на престой на л.св.Б. е имал периоди на неустойчиво емоционално състояние, депресивни симптоми, чувство за вина и недооценяване, във връзка с което е консултиран два пъти от психолог през месец юли 2019г. и месец февруари 2021г.

С оглед постигнатите позитиви в зоните с регистрирани дефицити, режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от "Строг" на "Общ" със Заповед № Л299/01.02.2022г. на Началника на Затвора- Враца, влязла в сила на 18.02.2022г.

Отчетено е в доклада по чл.155 от ЗИНЗС, че въпреки завършването на специализираната корекционна програма "Овладяване на гнева" е налице нужда от провеждане на корекционни интервенции в зоната "Междуличностни проблеми", като доказателство за това е факта, че л.св. Б. е склонен към прибързано и необмислено поведение. Дадени са насоки, че е необходимо корекционната работа с осъдения да продължи в посока подобряване на уменията за самоконтрол и избягване на импулсивно поведение. Има нужда от подобряване на уменията за общуване и недопускане пораждане на конфликтни ситуации във връзка с употребата на обидни думи в ежедневното си общуване. Препоръчително е да премине програма "Толерантност в затвора, толерантност в живота", заложена му като задача в плана на присъдата.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. Б. първата предпоставка формално е налице. Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.