Решение № 260467 от 15.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260467 15.12 Година 2021 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав

На 07.12.2021 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев

Секретар:

Милена Левашка като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 1025 по описа за 2018 година намери за установено следното:

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2017 г. около 12:00 часа на ул.“С. ***, водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег.№***- Д.Г.Р., при управление на този автомобил е нарушила изискванията на ЗдвП, според които водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и реализирал ПТП блъскайки пешеходката Ц. А. К.. Твърди,ч е за произшествието е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.08.2017 г. и е образувано досъдебно производство №ЗМ-648 от 10.08.2017 г. по описа на Първо РУ-Пловдив.

Ищцовата страна твърди, че след горния инцидент К. е била приета за лечение в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр. Пловдив с оплаквания от силни болки в левия крак, като й били назначени и извършени различни прегледи и изследвания, в резултат на които е било установено, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила закрито счупване на бедрената шийка. Твърди, че е било взето решение за провеждане на оперативно лечение и на 11.08.2017 г. под спинална анестезия е била извършена тотална смяна на тазобедрена става, а след интервенцията й била назначена медикаментозна терапия, прровеждана в лечебното заведение до 17.08.2017 г. когато ищцата била изписана. Дадени й били препоръки за подмяна на превръзките на оперативната рана през 3-4 дни,за сваляне на конците след двуседмичен период,както и да провежда лекарствена терапия, която й била предписана.

На следващо място се твърди, че пътният инцидент е причинил на пострадалата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания, като от удара и получената фрактура все още изпитва болки в областта на травмите. Заявява се, че в резултат на счупването и последвалата смяна на тазобедрена става, значително е затруднено извършването на свободно движение на крака, като възможността да извършва обичайните си физически активности и към момента на подаване на ИМ е възпрепятствано. Твърди, че с големи усилия К. се придвижва самостоятелно поради дискомфорта и болките, които продължава да изпитва. В резултат на процесното ПТП са настъпили промени и в емоционалното й състояние.

В исковата молба се твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП виновният водач е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

,сключена с ответното дружество ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с полица №BG/30/116002941977, с валидност от 16.11.2016 г. до 16.11.2017 г. В тази връзка и на основание чл.380 от новия Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./ пострадалата отправила претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач с искане да й бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, както било видно от нейна молба с вх.№1767 от 11.07.2018 г. Твърди се, че ответникът-застраховател съгласно писмо с изх.№3834 от 09.10.2018 г. е отказал да удовлетвори заявената извънсъдебна претенция. Претендира се да бъде начислена и законна лихва до окончателното й изплащане начиная от датата на произшествието.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на пострадалата ищца Ц.К., впоследствие поради смъртта й заместена в процеса от своите наследници М.Ж.Б. и И.Ж.К., обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 100 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания,причинени й в резултат на ПТП от 10.08.2017 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на произшествието,до окончателното изплащане на главницата. Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* е подал в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил процесния иск като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът заявява в отговора на ИМ, че не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на описания по-горе лек автомобил по силата на посочената от ищцата застрахователна полица с посочения по-горе период на валидност, както и че не оспорва валидността на застрахователната полица към датата на ПТП-10.08.2017 г.Ответникът обаче оспорва иска по следните съображения:

Твърди, че водачът на участващия в процесното ПТП лек автомобил-Д.Г.Р. не е нарушила по никакъв начин разпоредбите на

ЗдвП или на друг нормативен акт и не е създала опасност за ищцата Ц.К., като тя сама се е поставила в положение на опасност. Твърди, че Д.Р. е била внимателна и предпазлива, но не е имало начин да избегне настъпването на ПТП. Според ответника в случая е налице хипотеза на случайно деяние по смисъла на НК и затова няма противоправно деяние, което да обуслови гражданската отговорност на Д.Р. към ищцата, съответно и на застрахователното дружество-ответник.

Твърди още, че липсва и вина на водача на лекия автомобил за настъпване на описаното в исковата молба ПТП и за вредоносните последици от него по отношение на ищцата. В тази връзка ответникът заявява, че по делото няма данни и да е повдигнато обвинение, нито да е потърсена административно-наказателна отговорност по отношение на водача на автомобила.

Ответникът също така поддържа, че съприкосновението, настъпило между лекия автомобил Тойота Корола и пешеходката Ц.К., е било съвсем леко поради правилното поведение и реакция на Д.Р.,з а което според ответника говори и фактът, че по МПС няма никакви щети. Счита,че Р. е направила всичко възможно и всичко, изисквано от закона, за да предотврати удара, но същият е бил непредотвратим за нея. Ответникът оспорва основателността и на претенцията за законна лихва по чл.86 от ЗЗД,като излага съображения за това в отговора си на ИМ.

В условия на евентуалност и в случай, че съдът намери иска за основателен, ответникът моли да бъде намален неговия размер поради възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди, че същата се е движела по пътното платно, без да е налице обективна причина за това. Твърди,че ищцата е нарушила редица разпоредби на ЗдвП като участник-пешеходец и че тези нарушения се намират в пряка причинна-връзка с настъпването на ПТП и травматичните последици от него по отношение на ищцата. Затова счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в значителна степен от страна на пострадалата, поради което дори и искът да бъде намерен за основателен,ответникът заявява,че обезщетението следва да се намали значително с оглед този принос на ищцата,който ответникът оценява на поне 80 %.

Ответникът прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания от една страна, и от друга, като несъответстващо на съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи за процесния период. Същевременно ответникът твърди,че ищцата страда от сериозни дегенеративни заболявания и ставата, която тя твърдяла, че е счупена вследствие на ПТП, всъщност била изкуствена става от проведена в по-ранен момент алопластика. Заявява,че оспорва твърденията на ищцата, че едва след ПТП тя е станала трудно подвижна, изпитвала е болки в ставите и твърдението й,че едва след настъпването на ПТП се е нуждаела от помощта на близките си. Ответникът още оспорва твърдението, че болките и страданията на ищцата изобщо са свързани с ПТП, както и че билките и страданията,които тя евентуално търпи към настоящия момент,са свързани с ПТП. Оспорва и твърдените от ищцата емоционални травми по съображения, изложени в отговора на ИМ.

Пловдивски Окръжен

Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице влязло в сила решение № 321 от 29.03.2021г. постановена по АНД № 1592 /2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е признат обвиняемата Д.Г.Р. с ЕГН ********** за виновна в това, че на 10.08.2017г. в гр.Пловдив, на ул. “С. Стамболов“ № 77 при управление на моторно превозно средство – л.а.

„Тайота Корола“ с рег.№ *** е нарушила правилата за движение – чл.20, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Ц.А.К. с ЕГН **********, изразяваща се в закрито счупване на лява бедрена кост в областта на шийката довело до трайно затруднение движенията на левия долен крайник.

Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като аналогично следва да се приеме и по отношение и на влязло в сила решение по АНД.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.

Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента Р. в неимуществената сфера на К., като съществува и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице С. по назначената СМЕ, който установяват причинно –следствената връзка между активното поведение на Р. и вредоносния резултат. Също така е безспорно между страните по делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е била сключена валидна застраховка ГО. Представени са и изрични доказателства, от които се установява, че пострадалата е отправила на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото. /лист 14 по делото/

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd6215ba-98a4-45fb-834c-6ff29e2a47bd