Определение № 786 от 10.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 786 гр. София, 09.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Калинка Георгиева

Величка Цанова като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600950 по описа за 2023 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

След като съобразно чл. 249, ал. 3 (вр. ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3) от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 950 по описа за 2023 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокол № 448 за разпоредително съдебно заседание на 16.06.2023 г. по НОХД № 249/2023 г., СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е оставил без уважение искането на защитниците на двамата подсъдими К. П. П. и Д. П. П. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, за да бъде допълнен обвинителният акт (ОА) относно редица факти и с това да се отстранят неяснотите в него и да се избегне ограничаването на правото на защита на подсъдимите. Определението е постановено като становище на мнозинството на съдебния състав (съдия-докладчик и двама от съдебните заседатели), а председателят на състава и един от съдебните заседатели са били на особено мнение (че голяма част от възраженията на защитниците срещу обвинителния акт са основателни).

Определението е обжалвано, в срок, от адвокат Ю. С. като защитник на подсъдимия К. П. и от адвокат П. К. като защитник на подсъдимия Д. П.; и с двете жалби се отмяната му и постановяване на прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, по изтъкнатите от защитниците в разпоредителното заседание пред СОС съображения.

В писмен отговор на двете жалби повереникът на частните обвинители е заявил, че не са налице сочените от защитниците неясноти, обсъждайки ги поотделно.

След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

1

НОХД № 249/2023 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е образувано по внесен на 18.04.2023 г. обвинителен акт, с който всеки от братята К. П. П. с ЕГН ********** и Д. П.

П. с ЕГН ********** е обвинен, че като съизвършител с другия на 06.02.2022 г. в с. Антон – бившето ТКЗС на ул. „България“, умишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин е умъртвил И. А. Д. с ЕГН ********** – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В разпоредителното съдебно заседание на 16.06.2023 г. (НОХД, л. 215 …) всеки от защитниците на подсъдимите е заявил, че е нарушено правото на защита на съответния подсъдим, тъй като обвинителният акт е неясен относно редица значими според защитниците факти.

Във връзка с изтъкнатите от защитниците непълноти на ОА настоящият въззивен състав намери следното:

В обобщение, фактическите твърдения в обстоятелствената част на ОА се състоят в твърдения, че на 06.02.2022 г. двамата подсъдими откарали с една от двете коли на Д. П.

(л.а. „Тойота“) пострадалия Д. от дома му в с. Антон в сградата на бившето ТКЗС в селото, където подсъдимият Д. П. ползвал хале. В това хале и в присъствието на свидетеля А. С. двамата подсъдими, в изпълнение на общо тяхно решение - да изтръгнат признания от пострадалия (че е крал животни от тях), да го измъчват и да го убият, се редували да му нанасят удари с два дървени предмета (дървен прът и след счупването му – втори, приличащ на дръжка от лопата) по главата, тялото и крайниците, като подсъдимият К. П. и измъчвал пострадалия (с клещи счупил три от пръстите му и изтръгнал два нокътя от тях). Побоят приключил в халето, след което то било почистено от следите от него (включително от треските от счупения първи дървен прът), които били изхвърлени, а подсъдимите и А. С. се измили. След това двамата подсъдими с л.а. „Тойота“ откарали пострадалия (намиращ се в откритата каросерия) и свидетеля А. С. до ул. „Александър Стамболийски“ в селото (намираща се в близост до ул. „Любен Каравелов“ № 1, където бил домът на пострадалия), където пострадалият бил оставен заедно със свидетеля А. С., който си тръгнал. Към 22:10 ч. четирима младежи тръгнали с кола от центъра на селото и возейки се по улиците му, видели вече безжизнения пострадал на мястото на оставянето му, за което единият от тях (Г. К.), подал сигнал на тел. 112, който бил препратен в РУМВР, откъдето изпратили на мястото автопатрулни полицаи; дошла и линейка.

За да бъде обоснован ОА, т.е. съобразен с доказателствените материали, от които се установяват посочените в ОА обстоятелства съобразно чл. 246, ал. 2 от НПК, отправна точка за фактическите твърдения в обстоятелствената част на ОА е съдържанието на събраните на ДП до изготвянето му доказателства; конкретизацията на значимите факти относно време, място и обстановка на извършване на деянието и относно авторството зависи от съдържанието на доказателствените източници за тези обстоятелства. Поради това конкретиката на всеки обвинителен акт зависи от конкретното съдържание на доказателствата по конкретното дело.

По естеството си възраженията на двамата защитници за неяснота на обвинителния акт се изразяват в настояване в него да се посочат редица конкретни фактически обстоятелства, във връзка с които възражения и след съпоставка на съдържанието на обвинителния акт със съдържанието на събраните на ДП доказателства настоящият въззивен състав намери следното:

Относно това кой и кога е докарал л.а. „Тойота“ в двора на бившето ТКЗС в с. Антон, в едно от халетата на което е бил нанесен смъртоносния побой на пострадалия:

Прокуратурата е придала значение на фактическото обстоятелство, че с този автомобил са извършени определени действия след побоя: твърди се, че след приключване на побоя и почистване на следите от него в халето, по подсъдимите и по свидетеля А. С. (също бит от подсъдимите), в този автомобил се качили подсъдимият Д. П. (който го управлявал), 2 подсъдимият К. П. (на предната дясна седалка), а в откритата му каросерия се качил свидетелят А. С. и бил качен пострадалият И. Д. (който не можел сам да се придвижва).

След това с този автомобил тези лица в него се придвижили до ул. „Александър Стамболийски“ в с. Антон, където пострадалият И. Д. бил свален и оставен на улицата; мястото е посочено като намиращо се в близост до дома на пострадалия (на ул. „Любен Каравелов“ № 1). Относно времето на поява на този автомобил в близост до халетоместопроизшествие, т.е. пред сградата на бившето ТКЗС в с. Антон, са направени фактически твърдения, макар и не чрез посочване на точно астрономическо време, а като момент с определено място във веригата описвани събития – след първоначалното тръгване на свидетелите М. Ц. и П. Т. от ТКЗС - с. Антон и преди връщането им обратно там; при това връщане на Ц. и Т., когато видели (и) този автомобил пред сградата на ТКЗС, в халетоместопроизшествие са били само двамата подсъдими и свидетелят А. С., като подсъдимите биели Савов с дървен прът; към този момент пострадалият не е бил в халето и спрямо него все още не са били извършвани съставомерни действия. Липсва именно съществена връзка между този автомобил от една страна и от друга – твърденията на прокуратурата за съставомерни действия на двамата подсъдими (изразяващи се в нанасяне на смъртоносен побой над пострадалия, придружен с измъчването му), извършени в едно от халетата на бившето ТКЗС и преди използването на автомобила. Без съществена връзка с предмета на доказване е и точното чрез математическо изражение разстояние от мястото на оставяне на тялото на пребития пострадал до дома му, като това разстояние е установимо в приблизителни граници (например чрез свидетелските показания на фактическата съжителка на пострадалия Е. В. на намерилите тялото на пострадалия свидетели И. И., Г. К., Т. И. и А. С., на А. С. или по друг начин), т.е. това е въпрос на (не)доказване на определени фактически обстоятелства след извършване на съставомерното деяние, но посочени от прокуратурата като намиращи във връзка с цялостната обстановка (преди и) след деянието.

Поради това липсата на твърдения в ОА относно това кой и кога е оставил този автомобил в ТКЗС на с. Антон и непосочването с точност на разстоянието от мястото на оставяне на пострадалия до дома му не се явява неяснота относно съществени за съставомерност факти.

Относно времето и мястото на вземане на решение от страна на двамата подсъдими да убият пострадалия, в ОА е направено фактическо твърдение съобразно съдържанието на ползваните от прокуратурата доказателства – не като астрономическо време, а като момент с определено място в последователността на веригата описвани събития, които са с посочено начало около 17 ч. (разговор и действия на свидетелите М. Ц. и П. Т. със свидетеля А. С.). В ОА се твърди (стр. 3-та), че по време на побоя, нанесен от подсъдимите на свидетеля А. С. в стопанисваното от подсъдимия Д. П. хале в ТКЗС – с. Антон (ул. „България“) пострадалият И. Д. бил в дома си в с. Антон (ул. „Любен Каравелов“ № 1); по стечение на обстоятелствата, пострадалият се обадил по телефона на подсъдимия Д. П. или по време на, или непосредствено след приключване на побоя над А. С., с искане за паричен заем; във връзка с това обаждане на пострадалия се твърди, че след него двамата подсъдими (намиращи се към този момент в хале на ТКЗС – с. Антон) взели решение да извършат няколко действия: да убедят пострадалия (под предлог, че ще му дадат искания паричен заем) да отиде с тях до ТКЗС, където да го разпитат крал ли е от техните животни, да го измъчват и да го убият. Посочена е и приблизителна ориентация във времето на вземането на това решение от двамата подсъдими – преди 18:30 ч., което време е посочено от прокуратурата като часа, в който подсъдимите отишли с една от колите („Фолксваген Голф“) на подсъдимия Д. П. до дома на пострадалия. За всички останали последвали действия на подсъдимите, твърдени от прокуратурата да са извършени от тях спрямо пострадалия, се твърди изрично (ОА, стр. 3-та долу), че са извършени в изпълнение на това решение. Дали са налице обективирани в действителността действия на подсъдимите, можещи да се сочат като доказателство за такова решение, а също и причината за вземането му, е въпрос на доказване; дали ще се докаже вземането на такова предварително спрямо побоя решение или пък действия, сочещи на вземането и изпълнението му по време на определени действия, е въпрос, подлежащ на изясняване и решаване при събиране на доказателствата в съдебно следствие. По същия начин – като посочване с определена 3 поредност във фактическото изложение от събития с определена последователност едно спрямо друго и с посочване на възможните ориентировъчни часове за някои от събитията, по-нататък в обстоятелствената част на ОА прокуратурата е посочила, че след прекратяване на саморазправата на двамата подсъдими с пострадалия, около 20:30 ч. те решили да прикрият следите от деянието си – като почистили халето-местопроизшествие, измили се и накарали свидетеля А. С. да измие кръвта от лицето си.

Т.е. в ОА са изложени в последователност едно спрямо друго събития с възможната хронологична ориентация на някои от тях, определящи времето на нанасяне на смъртоносен побой след 18:30 ч. и най-късно до 20:30 ч. на 06.02.2022 г.

Становището на прокуратурата относно времето на настъпване на смъртта е изразено съобразно възможностите за определянето му предвид спецификата на съдържанието на доказателствените средства: това е времето след оставянето на безпомощния, но стенещ от силните болки пострадал на улица „Александър Стамболийски“ – което е станало след 20:30 ч., и преди намирането му там безжизнен след 22:10 ч. от свидетелите И. И., Г. К., Т. Н. и А.

С..

В ОА действително е налице противоречиво посочване за време при описанието на открИ.ето на пострадалия от свидетелите И., К., С. и Н. и последвали го събития (ОА, стр. 5та долу): твърди се, че свидетелите открили пострадалия безжизнен след 22:10 ч. и К. се обадил на тел. 112, а непосредствено след това се твърди, че след препращането на сигнала от спешния телефон на РУМВР, били изпратени около 22:03 ч. полицаи на мястото; налице е логическо противоречие между тези две твърдения, тъй като не е възможно да бъде дадено разпореждане за изпращане на полицаи на ул. „Александър Стамболийски“ преди да бъде получен сигнал в РУМВР. Времето на открИ.е на пострадалия от свидетелите е проверимо и определимо: чрез показанията на тези свидетели, които сочат времето около 22:10 ч. приблизително като времето на тръгването им от центъра на селото с кола преди открИ.е на тялото; в огледния протокол (ДП, т. 1, л. 71) изрично е отразено, че в ОДМВР около 22:29 ч. е получено чрез тел. 112 съобщение, че от Г. К. на спешния телефон е подаден сигнал за намерен мъж в безпомощно състояние в с. Антон; налице е справка от ОДМВР – София (ДП, т. 1, л. 41-42), в която се твърди, че чрез телефон 112 в ОДМВР-София е получен в 22:30 ч. сигнал за открит труп на мъж в центъра на с. Антон; налице е докладна записка на автопатрулен полицай (ДП, т. 1, л. 58), можеща да се използва от съставителя й при евентуален негов разпит като свидетел, в която се твърди, че автопатрулът е получил сигнал около 22:30 ч. да отиде на мястото в с. Антон с лежащ пострадал; приложен е фиш от ФСМ (ДП, т. 1, л. 62), в който е посочен час на тръгване на линейката от ФСМП - 22:34 ч., и час на пристигането й на мястото - 22:45 ч. Противоречието в ОА не е съществено, тъй като не касае пряко времето на извършване на деянието и на настъпване на вредоносния резултат; противоречието е разрешимо при съвкупно разглеждане на всички доказателства; противоречието се дължи на очевидна фактическа грешка – поради разместването на цифрите 0 и 3 в числото, посочено в ОА като час на изпращане на автопатрул на мястото; противоречието подлежи на отстраняване по реда на чл. 248а от НПК.