Определение № 2594 от 08.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2594 гр. София, 08.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502560 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Н. К. Н., адрес: гр.*** против определение №425 от 07.07.2025г. на ОС-Перник, по гр.д.№20251700100371,с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на искането на съдилищата.

В жалбата са равити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено ,а делото бъде върнато на ОС-Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Пред Окръжен съд гр. Перник е постъпила искова молба от от Н. К. Н. ЕГН**********, адрес: ***. Подържа се в исковата молба,че ищцата е баба по бащина линия на малолетната М. ,родена от връзка на сина й С. със С. К.. Подържа се,че майката на детето не полагала грижи за детето, лишавала бабата от връзка с него,поради което се иска то съда „ да учреди настойничество“ на ищеца над малолетната й внучка.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че в исковата молба липсва точно и безпротиворечиво изложение на фактите по спора,а изложените факти не кореспондират с формулираното искане.Съдът е приел,че по смисъла на чл. 157 от Семейния кодекс настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права.Съдът е приел,че в настоящия случай в исковата молба такива твърдения липсват.От друга страна ,с оглед изложените твърдения в исковата молба за създаване на пречки за контакт на бабата с детето,то същата може да поиска от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични

1 отношения с него, ако това е в интерес на детето,каквото искане няма направено.Поради това съдът е указал на ищцата да изложи релевантните на спора факти или да приведе вече изложените такива в съответствие с искането . В случай,че се иска учредяване на настойничество,ищцата следва да посочи дали твърди,че родителите на М. ( които са живи), са поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, а ако се иска определяне на мерки за лични отношения с детето , това следва да бъде посочено изрично.Предвид обстоятелството,че в исковата молба липса и конкретно посочване на лицето , срещу което тя е насочена е указано на ищцата да посочи срещу кого насочва исковата си молба .

По делото на 30.06.2025г. е постъпила молба от ищцата, в която са изложени факти , според които между родителите на М. е налице „абсолютно категорично неразбирателство”, бабата Н. желае да получи шанс за и възможност да се грижи за детето , и изрично се уточнява, че се иска тя да бъде назначена за настойник на малолетната си внучка по смисъла на чл. 153 ал. 1 от Семейния кодекс. На 03.07.2025г, е постъпила следваща молба от Н. К. Н.

- Д., в която се излага нейна нужда от режим на лични отношения с детето, и отново се иска тя да бъде определена за „ надзорник – охранител“ на малолетната М..

В обжалваното определение съдът е приел,че,с оглед така уточненото от ищеца искане същото е неподведомствено на съдилищата. Съгласно чл. 153,ал.1 от СК настойничество се учредява над малолетни, чийто родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, както и на непридружени малолетни чужденци, които са на територията на Република България, както и над лица, поставени под пълно запрещение. Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице – чл. 154 от СК. Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете - и дирекция "Социално подпомагане". Искането да се назначи настойник следва да бъде затова адресирано до кмета на общината, който да прецени дали са налице предпоставките на чл.

153 от СК за назначаване на настойник и да го определи персонално. Съдът е приел,че в това производство съдът не разполага със самостоятелно правомощие да учреди настойничество, да разпореди на кмета да го направи , или да определи настойника персонално, при което отделните искания за персонално определяне на настойник не са подведомствени на съдилищата. Съдът е приел,че дори когато съдът постави едно лице под пълно запрещение, то той не определя сам настойник , а по силата на чл. 338 ал. 3 от ГПК, след като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, той съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство.

Освен това съдът е приел,че в молбите от 30.06.2025г. и 03.07.2025г. не е формулирано искане за определяне на режим на лични отношения на детето с баба му . В настоящия случай такова искане липсва ,поради което съдът е прекратил производството като неподведомствено на съдилищата.

При така установената фактическа фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното 2 определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Въпреки двукратно дадените от съда указания,настоящата жалбоподателка е заявявала желанието си да бъде назначена за надзорник –охранител на малолетното дете,за което,в случая не е налице законова възможност,която да е предоставе на на съда.в случая.Законосъобразно съдът е приел,че дори и да е налице необходимост от назначаване на настойник ,то назаначаването на същия,съгласно чл.154 от СК е в компетенциите на кмета на общината.В молбата,по която е образувано делото и в последващите молби от 30.06.25г. и от 03.07.25г. не се иска да бъде определен режим на лични контакти на бабата-настояща жалбоподателка с детето,за да бъде приета подадената молба като молба по чл.128 от СК.

От друга страна,дори и в частната жалба,по която е образувано настоящето производство,от страна на жалбоподателката се иска същата да бъде назначена да изпънява настойнически функции,което не е от компетенциите на съда.

Развитите в частната жалба съображения,които са в насока неблагоприятното влияние,което според жалбоподателката решението на РС-Перник ще окаже върху детето,са несъотносими към предмета на настоящето производство.

С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №425 от 07.07.2025г. на ОС-Перник, по гр.д.№20251700100371.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3