Присъда № 6 от 25.10.2021, Районен съд - Малко Търново

МОТИВИ към Присъда № 6 от 25.10.2021г. по НОХД № 18 по описа за 2021г. на Районен съд гр. **

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, ТО ** срещу подсъдимия С. И. Ч., ЕГН: **********, роден на **, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, с постоянен адрес: гр. ** за извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 3 ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Спрямо Ч. е повдигнато обвинение и е предаден на съд за това, че на ** г. в гр. **, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14- годишна възраст А. М. Г. с ЕГН **********, чрез използване на безпомощното й състояние - докато спи, като събул панталоните си, оголили половия си член и събувайки клина й, отърквайки се в нея и прониквайки в половия й орган с пръсти.

В проведеното разпоредително заседание подсъдимият С. И. Ч., защитника му – адв. Г. Б. и представителят на Районна прокуратура гр. ** прокурор Б. Л., заявяват готовност производството да продължи по реда на Гл. XXVII от НПК със съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370 НПК и сл. НПК и по специално по чл. 371, т. 2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура гр. **, в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението. Прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и девет месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.

В съдебно заседание подсъдимият С. И. Ч.. Подсъдимият се признава за виновен. Отказва да дава обяснения.

Адвокат Г. Б., АК гр. Бургас, защитник на подсъдимия изразява желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.

2 от НПК. Защитата не оспорва изложената фактическа обстановка.

Претендира да се наложи наказания в размер на една година, която да се отложи за изпитателен срок от три години.

Пострадалата А. М. Г., представлявана от майката и законен представител М. П. Г. и чрез повереника адв. Т* Ш., АК гр. Бургас, предявява граждански иск против подсъдимия. Иска се осъждане на подсъдимия да заплати на пострадалата сумата от 15000лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените болки и страдания, вследствие на извършеното деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до изплащане на вземането.

След даване ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.И.а Ч. и пострадалата А. М. Г. били съседи в гр. **.

Двамата се познавали. Към датата на деянието Ч. бил непълнолетен, а Г. малолетна. На **г. подсъдимият бил изпратен до дома на Г., за да вземе храна за кокошките им. Когато влязъл в къщата, Ч. видял Г. да спи в една от стаите, заедно с по – малкия й брат. Подсъдимият попитал А.Г. за фуража, но тя му отговорила, че нямат и продължила да спи. Пострадалата била легнала по корем, облечена от кръста надолу с розов клин. Подсъдимият оголил половия си член с дясната ръка, а с лявата дръпнал и свалил клина на момичето до коленете. След това Ч. се качил върху Г. и започнал да се търка в дупето й, а в един момент проникнал в половия й орган с пръсти. А.Г. се събудила и го попитала „Какво правиш?“ , на което Ч. отвърнал „Нищо, нищо“ и еякулирал върху клина и бельото/ гащичките/ на момичето. Когато приключил подсъдимият избягал от къщата. След станалото А.Г. разказала на майка си, че С.Ч. „я опипвал отдолу“ и тя изпитвала чувство на парене.

По делото е била изготвена СМЕ , при която вещото лице д- р Параско Парасков установил „проникване в половия орган, с прясна дефлорация с давност няколко дни / 4- 5/“. Прегледът е бил извършен на 23.08.2017г.

Вещото лице не е установило травматични увреждания по тялото и аналното отверстие, както и следи от насилствено проникване в половия орган на пострадалата.

На пострадалата и подсъдимия са извършени комплексни съдебно психологично – психиатрични експертизи. Според заключенията на вещите лица , Г., предвид малолетната й възраст, неспособността да разбира и създава понятия и липсата й на полово съзряване, не е могла да разбира свойството и значението на извършваното с нея , а още по – малко да ръководи постъпките си. Пострадалата не е могла да разбира същността на предприетите срещу нея блудствени действия и не е била в състояние да им се противопостави или да ги избегне. Заключено е, че А.Г. не е била в състояние правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Относно подсъдимия С.Ч. е установено, че има лека умствена изостаналост и лека форма на епилепсия. Подсъдимият напълно е разбирал същността на предприетите от него блудствени действия , като целта му е била да възбуди и удовлетвори половото си желание. Ч. е могъл да разбира свойството и значението на извършваните от него действия, да ръководи постъпките си , независимо от непълнолетието си.

Горепосочената фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – показанията на разпитаните свидетели в досъдебното производство, обясненията на подсъдимия, заключението на изготвените съдебно – медицинска експертиза и извършените комплексни съдебно психологично – психиатрични експертизи, както и останалите приетите писмени доказателства по делото. Така описаната фактология не се оспорва и от страните в процеса.

След преценка на всички доказателства по делото, съдът счита, че подсъдимия С. И. Ч., ЕГН: **********, роден на **, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, с 2 постоянен адрес: гр. **, е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 149, ал. 2, т. 3 ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като на ** г. в гр. **, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14- годишна възраст А. М. Г. с ЕГН **********, чрез използване на безпомощното й състояние - докато спи, като събул панталоните си, оголили половия си член и събувайки клина й, отърквайки се в нея и прониквайки в половия й орган с пръсти, за което го призна за виновен.

От обективна страна подсъдимият е осъществили изпълнителното деяние на визираното престъпление, като е извършил описаните действия събул панталоните си, оголили половия си член и събувайки клина на пострадалата Г., а след това отърквайки се в нея и прониквайки в половия й орган с пръсти. В следствие на тези си действия Ч. възбудил и удовлетворил половото си желание, като дори еякулирал върху клина на гащичките на детето. Самата Г. била в състояние, което не й позволявало да окаже реална и активна съпротива на ставащото- на първо място поради възрастта си, а на следващо място поради факта, че спяла към момента на деянието, от което нейно състояние се възползвал и подсъдимия.

От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението виновно, при форма на вината «пряк умисъл» по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е общественоопасните последици на деянието, искал и е целял настъпването им. Ч. е имал за цел да възбуди и удовлетвори половото си желание, чрез извършване на описаните действия, като осъзнавал и възрастта на пострадалата. Видно от доказателствата по делото Ч. познавал лично пострадалата и знаел нейната възраст. Установеният по делото интелектуален дефицит на Ч. не е попречил на подсъдимия да осъзнае стореното и неговия престъпен характер.

Престъплението, за което С.Ч. е привлечен като обвиняем и предаден на съд, предвижда наказание лишаване от свобода в размер от две до осем години, като към датата на деянието подсъдимият не е бил навършил пълнолетие и според нормата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказанието се заменя с лишаване от свобода за срок до три години.

При определяне на наказанието съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 58а, ал. 1 от НК. Съображенията на съда са следните. В хода на съдебното производство Ч. се призна изцяло за виновен и е поискал наказателното преследване спрямо него да се приключи по реда на гл. 27 от НПК. Съдът отчита, че Ч. е съдействал за разкриване на обективната истина, изразява критично отношение към извършеното и съжалява за стореното.

Подсъдимият не е осъждан за деяния от общ характер. Въпреки това, с оглед възрастта на пострадалата, установените психиатрични особености на детето и емоционалните последици у Г., съдът прецени, че следва за постигане целите на чл. 36 от НК да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” в размер от 2/две/ години, което намали с 1/3 и определи размера на наказанието за изтърпяване да бъде 1/една/ година и 4/четири/ месеца. Поради факта, че Ч. не е осъждан за деяния от общ характер и на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК, съдът постанови „така определеното наказание да бъде отложено за 3 изпитателен срок от 2/две/ години. Според настоящия състав така наложеното наказание ще осъществи своята функция относно индивидуалната и генералната превенция. Подсъдимият е осъзнал стореното, изразява своето съжаление от деянието си, а след извършеното няма данни да е извършил други деяния от общ характер, за което срещу него да се водят наказателни производства.

По отношение на предявения граждански иск. От страна на пострадалата А. М. Г. е предявен граждански иск от нейната майка и законен представител М. П. Г. и чрез адв. Т* Ш., АК гр. Бургас. Иска се осъждане на подсъдимия да заплати на Г. сумата от 15000лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени вследствие на деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието **г. до изплащане на сумата. От събраните по делото доказателства се установи, че С.Ч. е извършител на деянието , за което е привлечен като обвиняем и предаден на съд. Налице са елементите на деликта – деяние, виновен деец, причинената вреда и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД , всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Вината в случая се предполага до доказване на противното, но в случая подсъдимият не е оспорил този елемент от непозволеното увреждане. Доказано е деянието, както и причинната връзка между деянието и настъпилото увреждане. Следва да се отбележи, че по делото се събраха доказателства, че в следствие на деянието пострадалата е изпитвала страх и притеснение от срещите си с подсъдимия. Редно е да се отчете, че двамата живеят в един град, родителите и близките им се познават.

Самото деяние е срещу личността и по – специално засяга обществените отношения свързани с половата неприкосновеност на личността. Съдът взе предвид ниската възраст на пострадалата към датата на деянието – Г. е била навършила осем години към този момент. От заключението на комплексната съдебно психиатрично и психологическа експертиза се установи, че Г. е изпитала страх, смущение и срам. В следствие на извършените с нея блудствени действия, А.Г. е преживяла реакция на тежък стрес и пост травматично разстройство , от което към датата на изследването/ м. март 2018г./ се е възстановила. Наред с това при деянието Ч. е разкъсал и химена й, като проникнал с пръсти в половия й орган , което е довело до дефлорацията на момичето. В ранна детска възраст подобни действия от страна на подсъдимия могат да доведат до трайни психически увреждания, емоционални травми и да засегнат самочувствието на пострадалата. По тези съображения съдът прецени, че справедливото обезщетение , което следва да се присъди по предявения граждански иск , е в размер на 8000.00лева, както и законна лихва върху сумата от датата на деянието **г. до изплащането й. За сумата до претендираните 15 000лева, съдът намери иска за недоказан и счете, че не следва да се присъжда тази сума.