Решение № 307 от 12.06.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Търговище, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. К. при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Красимира Ив. К. Гражданско дело № 20223530101492 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.45 ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД във вр. чл.300 ГПК.

Ищцата - С. А. Т. твърди в исковата си молба следното:

Съгласно Определение № 19 по Протокол от съдебно заседание от 27 февруари 2019 г. на Районен съд - Търговище, по НОХД 109/2019 г. е одобрено споразумение на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, съгласно което с безспорно установено, че за времето от 09.12.2015 г. до 15.01.2018 г. в гр.

Търговище ответникът при условията на продължавано престъпление е набрал, транспортирал и превел през границата на страната ищцата С. А. Т. с цел да бъде ползвана за просия, независимо от съгласието й. Деянието е извършено от ответника виновно под формата на пряк умисъл, като с него от обективна и субективна страна с осъществен състав на престъпление по чл.

1596, ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 1 във вр. с чл. 26. ал. 1 от НК.

Съгласно установеното по посоченото по-горе НОХД, ищцата е пострадала от престъплението, извършено от ответника като за процесния период на няколко пъти против волята си е била извеждана извън страната е цел просия, била е принуждавана да живее в примитивни условия и да върши 1 действия против волята си. Ответникът е принуждавал С. Т. да проси по улиците на гр. Милано, Италия, да спи в лекия автомобил на ответника при минусови температури (месеците декември и януари), не и е давал храна и С. е нямало къде да се изкъпе, стопли и наспи на спокойствие. С. се е къпела на мивките на обществени тоалетни, като докато е просила й е било забранено да ходи до тоалетна. Ответникът е упражнявал спрямо С. Т. психическо, физическо и сексуално насилие, заплашвал я е. че ако не проси ще пострада тя и семейството й, отправял е заплахи за живота й, унизявал я и е ограничавал свободата й.

Чрез действията си ответникът й е причинил сериозни страдания и потъпкване на човешкото й достойнство. Действията на ответника са довели ищцата до пълно отчаяние, страх, усещане за безизходица, с което също са й причинили неимуществени вреди. Последиците от преживяното са оставили трайна следа върху психиката на пострадалата, като непрекъснато преживява отново и отново случилото се. сънува кошмари и има нужда от психологическа помощ, за да преодолее нанесената й психическа травма.

За времето на продължаваното престъпление ищцата е реализирала доход в размер на над 7000 лева, като е изкарвала по около 100 евро на ден, но всичките пари са и били прибирани от ответника и тя не е разполагала с тях. Разчитала е на неговото благоволение да й купи някаква храна.

Претендираните имуществени вреди са в размер на отнетия доход на ищцата.

Тази вреда е настъпила в резултат на виновните и противоправни действия на ответника.

Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати: сумата в размер на 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /претърпени страдания; потъпкване на човешкото й достойнство; стрес и пълно отчаяние, страх, усещане за безизходица, безсъние и безпокойство, наложителност да ползва психологическа помощ, за да преодолее нанесената й психическа травма/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2018г. до окончателното й изплащане и; сумата в размер на 7000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в отнемането от страна на ответника на доходите, които тя е реализирала по време на извършването на престъплението от него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2018 г. до 2 окончателното й изплащане, както и всички направени по това исково производство разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК. В откритото съдебно заседание ищцата, редовно призован не се яви лично и се представлява от пълномощника и адв. Д. Г. от АК-София, която поддържа исковете така, както са предявени и моли да бъдат уважени. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Ответникът - М. З. И., редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор.Счита исковете за допустими, но неоснователни. Ответникът признава следните обстоятелства: Действително с ищцата двамата са ходили няколко пъти в град Милано, Италия, където са се препитавали основно с просия. През нощите са спели в автомобила, с който са пътували до Италия и обратно, но С. Т. ползвала спален чувал и одеяло, а той - М. спял само с одеяло. Вярно е също, че М. сам е признал вината си по ДП № 21/2018 г. по описа на ОСлО при ОПТърговище и по НОХД № 109/2019 г. по описа на РСТ. Но го е направил, защото наистина са ходили да просят и защото много обичал ищцата и му били обяснили, че за конкретното престъпление, в което е бил обвинен, нямало никакво значение дали С. Т. е била съгласна или не.

Основните възражения на ответника са следните:

Ищцата не е била принудена от ответника да замине за Италия, а напротив тръгнала по собствено желание. Не е вършила действия против волята си. В периода 2015 г.-2018 г., когато са ходили в Италия, ищцата и ответника живеели на практика на съпружески начела в неговата къща в кв.В., гр.Търговище. За това, че заминава, тя е казала на сестра си и на доведената си майка, като е тръгнала с ясно съзнание какво точно и предстои да прави в Италия.;

Не отговаря на обективната истина твърдението в исковата молба, че в Италия ответникът не е давал храна на ищцата. Напротив, набавяли са си храна по два начина. От една страна се регистрирали като бедни в църковни центрове, където се готвела и предоставяла безплатно храна на нуждаещи се.

Освен това двамата са пазарували храна в множество от супермаркетите в Милано, във връзка с което си извадили карти. Купували всичко, което С. Т. желаела.;

Никога не е упражнявал спрямо нея нито психическо, нито физическо, 3 нито сексуално насилие. В своите ръкописни обяснения от 16.03.2018 г., закрепени по НОХД № 109/2019 г. по описа на РСТ, С. Т. лично заявява, че М. не се е възползвал от нея и не я е експлоатирал сексуално против волята и, като допълва, че с М. към тази дата са били в близки интимни отношения, за което знаела съпругата на му, но ги приемала.;

Никога не е проявявал нечовешко и жестоко отношение към ищцата, не и е причинявал никакви страдания, нито е потъпквал достойнството и. Ако ищцата има някакви проблеми от психологическо или психиатрично естество, то те не се дължат на негово поведение, а се дължат първо на обстоятелството, че тя е диагностицирана със сериозното заболяване „П. Ш.” със 75 % трайно намалена неработоспособност съгласно Експертно решение № 2896 от зас.№ 182/24.11.2016 г. на ТЕЛК към МБАЛ Търговище АДТърговище с установено начало на заболяването през 2012 г. и второ - на трудния и живот до момента, в това число на липсата на материална и морална подкрепа от роднините и; на преживяното около разрушения по нейна вина брак и обстоятелството, че детето и не живее с нея, а с баща си в гр.София; на периодите, за които се твърди, че се е занимавала с проституция в България и в Германия; на липсата на собствен дом и материална обезпеченост; на житейската безпътица, и много други фактори, които са извън волята на ответника.;

Не е вземал парите, които С. Т. получавала като милостиня. Освен това твърди, че почти изцяло той е просил от хората, а тя му е била по-скоро като компания и изобщо не е стояла да проси постоянно. Дори е имало дни, в които въобще не е заставала на определените места, за да търси подаяние.

Прави възражение за изтекла погасителна давност: Твърдените неимуществени и имуществени вземания от непозволено увреждане, касаещи периода 2015г.-2017г., включително, са погасени по давност на основание чл.110 във вр. с чл.114 от ЗЗД.

В открито заседание ответникът се яви лично и с упълномощен процесуален представител – адв. А. М. от АК-Търговище, който моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

4

Безспорно се установи от приложеното НОХД № 109 по описа за 2019 год. на Районен съд – Търговище, че с влязло в сила на 27.02.2019г. определение

№ 19 по протокол от публично съдебно заседание на

27.02.2019г. е одобрено СПОРАЗУМЕНИЕ, постигнато между прокурора в Районна прокуратура-Търговище – от една страна и подсъдимия М. З. И. и неговия защитник адв. А.М. от АК-Търговище – от друга страна, по силата на което:

Страните приемат за безспорно установено, че за времето от 09.12.2015г. до 15.01.2018г. в гр. Търговище подсъдимият М. З. И., при условия на продължавано престъпление е набрал, транспортирал и превел през границата на страната С. А. Т. от гр. Търговище, с цел да бъде използвана за просия, независимо от съгласието и.

Деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл и със същото от обективна и субективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. 159б, ал.1 във вр. чл.159а, ал.1 във вр. чл. 26 ал.1 от НК.

На основание чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК, за извършеното от подсъдимия М. З. И. престъпление по чл. 159б, ал.1 във вр. чл.159а, ал.1 във вр. чл. 26 ал.1 от НК на същия се НАЛАГАТ следните наказания: 1.

„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на осн. Чл.66 ал.1 от НК се отлага за срок от три години и „ГЛОБА“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Споразумението е влязло в сила на 27.02.2019г. и има последиците на влязла в сила присъда. На осн. чл.300 от ГПК несъмнено в настоящия процес е извършването на посочените по-горе деяния от ответника; противоправността на тези деяния и вината на ответника - под формата на пряк умисъл.

Няма спор между страните, установява се от писмените доказателстваЕР на ТЕЛК /лист 63 по ДП № 21/2018г. към приетото и приложено НОХД № 109/2019г. по описа на РСТ/ и от гласните доказателства по настоящото дело, че ищцата има сериозно заболяване, което е установено през 2012г. с водеща диагноза „Ш.“; Общо заболяване „П. Ш.. Х.п.с..” със 75 % трайно намалена неработоспособност, съгласно Експертно решение № 2896 от зас.№

182/24.11.2016 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Търговище“ АД-Търговище. От визираното ЕР на ТЕЛК е видно, че тази диагноза и този процент на трайно 5 намалена работоспособност - 75 % са били определени до експертизата, както и след това за срок от 3 години – до 01.11.2019г. т.е. в целия процесен период, който се сочи в исковата молба и в определение за одобряване на споразумението /от 09.12.2015 г. до 15.01.2018 г./.

Няма спор между страните също, че освен сериозното и психическо заболяване, ищцата има и тежък живот, доколкото майка и е починала докато е била дете, живяла е с баща си, мащеха и доведена сестра, по-късно баща и починал, тя самата е създала семейство, но е разведена и единственото и дете – синът и е отглеждан от бившия и съпруг и неговите родители в София.

Всъщност само със сина си поддържа истински добри роднински отношения и има стабилна емоционална връзка и комуникация между тях. Втората и майка и доведената е сестра са я лишили от достъп до наследствената къща и не са и оказвали подкрепа в живота. Няма спор, че ищцата и ответникът са се познавали от преди това, тъй като и двамата са родом от кв. „В.“ в Т. и че са учили в едно и също училище. По стечение на житейските обстоятелства след завръщането и от С. в кв.“В.“ в Т., М. установява връзка със С. и за нея той се явява мъжът, който ще и даде обич и закрила. М. и дал подслон, С. заживяла в къщата, където живее той заедно с жена си, с която живеел във фактическо съпружеско съжителство, двете им деца и неговата майка.

Докато пребивава в неговото жилище С. е трябвало да чисти, да пере, да гледа децата му – да ги води и прибира от училище или от детска градина, като през цялото време и жена му е била там. Няма спор, че преди заминаването в Италия между М. и С. е имало интимна близост, добри отношения и привързаност от нейна страна към него.