Решение № 384 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20221100101362 по описа за 2022 година

Предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 76 137 лв., съединен с приет за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 42 б.“б“ от ЗН вр. с чл. 25 ал.1 от ЗН.

Ищецът Н. В. Т. излага в исковата молба, че със саморъчно завещание от 28.04.2021 г. М.Г.В. му завещала имуществото, описано в същото включително наличните парични средства. С оглед завещанието следвало да бъде предоставена сума в размер на 10 000 лв. на З. Н. Ш.. Твърди се, че завещателката починала на 03.05.2021 г., а завещанието било обявено с протокол от 12.05.2021 г. на нотариус В.И. като на 16.11.2021 г. същото било вписано в Служба по вписванията – София, с оглед завещаните имоти.

В исковата молба са наведени твърдения, че само ищецът и неговата майка, втора братовчедка на завещателката, полагали грижи за нея и нейния син приживе. Твърди се, че след смъртта на завещателката ищецът уведомил нейните племеннички Е.Н.А. и З. Н. Ш. за нейната смърт, при което същите започнали да се интересуват от наследството й, въпреки уведомлението, че тя е оставила завещание в негова полза. Твърди се в исковата молба, че към датата на откриване на наследството, завещателката разполагала със сума в размер на 11 380, 25 евро по договор от 15.07.2014 г. в „ПИБ“ АД, със сума в 1 размер на 13 000 евро в „Инвестбанк“ АД, суми в съответни размери на 13 363, 13 евро, сума от 592, 23 евро, сума от 2 252, 54 щатски долара, сума в размер от 17 360, 18 лева, съобразно договори с „Банка ДСК“ АД, сума в размер на 10 921, 24 лв. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, суми съответно от 20 237, 95 евро и от 20 055, 28 лв. в „УниКредит Булбанк“ АД и сума от 3 000 евро в „Инвестбанк“ АД по договор, сключен от Г.И.В.и, син на завещателката, починал преди нея. Изложени са твърдения, че общата сума на тези влогове като левова равностойност възлиза на сума в общ размер на 172 274 лева. Твърди се, че въпреки, че наследниците по закон били уведомени за наличието на завещателен акт в полза на ищеца същите се разпоредили с паричните средства от влоговете на завещателката.

Поради което е мотивиран правен интерес от заявения иск за възстановяване на неправомерно получената сума от 76 137 лв., дължима след приспадане на 10 000 лв., завещана в полза на ответницата. Претендира се законна лихва върху същата, както и сторените по делото разноски.

Ответницата З. Н. Ш., редовно уведомена, оспорва заявения иск по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

Същата е заявила и насрещен иск, приет за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство с определение 2574/24.03.2022 г. В насрещната искова молба се твърди, че завещателката М.Г.В. е нейна майка, поради което ищцата познавала добре почерковия навик на своята майка.

Твърди се, че завещанието не е изготвено от майка й, а лицето, в чиято полза е направено разпореждането е непознато на семейството й. Поради което е мотивиран правен интерес от иска и иска от съда да прогласи нищожността на завещанието. Претендират се разноски.

Ответникът по насрещния иск Н. В. Т., редовно уведомен, оспорва същия по съображения, заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.

Първоначалният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Я. Т., който поддържа и възраженията срещу заявения насрещен иск. Депозира и писмени бележки в срока, предоставен от състава на съда.

Възраженията, заявени срещу първоначалния иск се поддържат в открито съдебно заседание от адв. С. Д., който поддържа заявения насрещен иск.

2

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните , съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното :

По делото е представено завещание от 28.04.2021 г., изходящо от М.Г.В., с което същата е завещала недвижимо имущество, лек автомобил и паричните средства на Н. В. Т. като от паричните средства с размер на 10 000 лв. следва да се дадат на З. Н. Ш..

По делото е депозирано удостоверение за наследници изх. № РВТ21-УФ01509/12.07.2021 г. на СО – район „Витоша“, от което се установява, че М.Г.В. е починала на 03.05.2021 г. и като свои наследници по закон е оставила Е.Н.А. и З. Н. Ш., дъщери на починалата преди нея нейна сестра В. Г. Ш..

Представен е и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 12.05.2021 г. на нотариус В.И., с който обявено горецитираното завещание.

По делото е депозирано удостоверение за наследници изх. № РВТ21-УГ014868/23.04.2021 г. на СО – район „Витоша“, от което се установява, че Г.И.В.и е починал на 22.04.2021 г. и за свой наследник по закон е оставил своята майка М.Г.В..

По делото е представено писмо от 14.12.2021 г. на Банка „ДСК“ АД, от което се установява, че на 15.06.2021 г. в клона на ул. „Московска“ се явили Е.А. и З. Ш., който въз основа на удостоверение за наследници на М.В.а са наредили закриване на банковите й сметки, както следва: срочен влог, по сметка 21212997 със сума от 13 363, 13 евро, срочен влог по сметка ******* със сума в размер на 2 252, 54 щатски долари, спестовна сметка ******* със сума от 592, 23 евро и срочен влог ******* със сума от 17 360, 18 лв.

По делото е представено извлечение от сметка в „Райфайзенбанк“ с титуляр М.Г.В., от което е видно, че на 23.06.2021 г. договорът за срочен депозит е прекратен като наличната сума по него възлиза на 10 512, 56 лв., изтеглена в брой на същия ден от З. Ш. – сума в размер на 5 429, 69 лв. и от Е.А. – сума в размер на 5 422, 66 лв.

Представено по делото е и банково удостоверение за авоари по сметки на починал титуляр от 20.12.2021 г. на „УниКредит Булбанк“ АД, от което е видно, че към 03.05.2021 г. М.Г.В. е разполагала с две депозитни сметки, открити в банката.

Представено е банково извлечение от „УниКредит Булбанк“ АД, от което е 3 видно, че по депозитна сметка на клиент ******* – М.В.а наличността по същата към 03.05.2021 г. е била 20 237, 95 евро като на 22.06.2021 г. са извършени два вътрешнобанкови превода, всеки от по 10 116, 42 евро като изплащане на наследствен дял.

Представено е второ банково извлечение от „УниКредит Булбанк“ АД, от което е видно, че по депозитна сметка на клиент ******* – М.В.а наличността по същата към 03.05.2021 г. е била 20 055, 28 лева като на 22.06.2021 г. са извършени два вътрешнобанкови превода, всеки от по 10 027, 64 лева като изплащане на наследствен дял.

По делото е представено удостоверение за платен данък върху наследствата с изх. № 7202002568/21.06.2021 г., издадено от СО – район „Витоша“, от което е видно, че З. Н. Ш., като наследник на М.Г.В. е декларирала влогове, както следва: сума от 20 055, 28 лв. – депозитна сметка „УниКредит Булбанк“ АД, сума от 39 581, 99 лв. – депозитна сметка „УниКредит Булбанк“ АД, сума от 408, 68 лв. – разплащателна сметка „Райфайзенбанк“, сума от 12 038, 37 лв. – сметки в „ПИБ“ АД и сума от 10 512, 56 лв. – срочен депозит в „Райфайзенбанк“.

По делото е депозирано по реда на чл. 192 от ГПК, писмо на „Инвестбанк“ АД от 24.10.2023 г., от което е видно, че към 03.05.2021 г. Г.И.В.и и М.Г.В. са били титуляри, всеки един от тях, на сметки по срочни депозити като от сметките е извършено теглене на 16.06.2021 г. от страна на Е.Н.А.. Приложени са и извлечения от сметките на двамата титуляра, от които е видно, че на 16.06.2021 г. Е.А. е изтеглила сума в размер на 3 505, 75 евро от сметката с титуляр Г.В. респ. сума в размер на 26 495, 88 лв. с титуляр М.В.а като депозитите са закрити.

По делото е представено и писмо с извлечения от сметки, депозирано по реда на чл. 192 от ГПК от „ПИБ“ АД на 06.06.2024 г., от които се установява, че на 11.06.2021 г. З. Ш. е изтеглила от сметка с титуляр М.В.а сума в размер на 3 075, 51 евро, с левова равностойност на 5 997, 24 лв., а от сметка с титуляр Г.В. сума в размер на 755, 99 евро, с левова равностойност 1 473, 42 лв., както и сума в размер на 55,30 лв. по втора сметка с титуляр Г.В..

По делото е допусната и изслушана съдебно почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Д. К. В., в което вещото лице е обосновал извод, че допуска ръкописният текст, съдържащ се в саморъчно завещание, изготвено 4 от М.Г.В. от 28.04.2021 г. вероятно да не е изпълнен от М.В.а. Обоснован е и извод, че подписът, положен от името на М.В.а е положен от М.В.а.

Допусната и изслушана е и повторна почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Л. К. Г., който обективира категоричен извод, че ръкописният текст в саморъчното завещание е написан от М.Г.В..

В съдебно заседание, проведено на 13.05.2024 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Г.Ц.В. майка на ищеца по първоначалния иск. Същата е дала показания, че е близка роднина на М.В.а като през април 2021 г. нейният син Г. се разболял от коронавирус и постъпил в болница като по молба на М. ищецът отишъл да живее при нея в къщата и се грижи за домакинството. След седмица Г. починал, а ищецът по първоначалният иск, по молба на М., организирал погребението му. Седмица по-късно и М.В.а започнала да кашля, притеснени за здравословното й състояния я откарали в болница „Света София“, където след рентгеново изследване се установила двустранна бронхопневмония. Свидетелката заявява, че В. останала в болницата за лечение като по нейно желание решила да напише завещание в полза на сина й, което оставила за съхранение при него. Впоследствие постъпила на лечение в болница „Токуда“, където проседяла една седмица и починала.

Представена е и епикриза на М.В.а, издадена от Болница „Токуда“, звено Ковид-19 реанимация, от която се установява, че същата е постъпила на лечение на 29.04.2021 г., а на 03.05.2021 г. е починала.

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Ищецът по първоначалния иск твърди, че ответникът е получил процесните суми без основание, поради което претендира тяхното връщане.

Ответницата е противопоставила възражение, че сумите са получени с оглед качеството й на наследник по закон на починалата М.В.а като е заявила твърдения за нищожност на завещателния акт, легитимиращ ищеца като наследник и е заявила и насрещен иск, целящ установяване на твърдяната нищожност.

Видно от данните по делото ответницата по първоначалния иск З. Ш. е наследник по закон на М.В.а като дъщеря на починалата преди нея сестра на наследодателката т.е. нейна племенница, а не дъщеря, каквито твърдения са 5 изложени в писмения отговор. Съобразно чл. 8 ал.1 вр. с чл. 10 ал. 2 от ЗН ответницата, заедно с Е.А. /трето за спора лице/ се легитимират като наследници по закон на починалата наследодателка В. при равни квоти в наследството от по 1/2 идеална част.

Видно от данните по делото, приживе В. е била единствен наследник по закон на починалия преди нея неин син, поради което с факта на смъртта му, неговото имущество е преминало в патримониума на В..

Съобразно чл.14 ал.1 от ЗН, за вещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество, което завещателката е сторила предвид изготвения завещателен акт, легитимиращ ищецът като неин наследник по завещание. Твърденията за неговата нищожност, обективирани в приет за разглеждане насрещен иск са обосновани с оглед на обстоятелството, че същото не е написано и подписано от В.. С оглед данните по делото, че ищцата по насрещния иск се легитимира като наследник по закон на В. до размера на ½ идеална част, същата притежава процесуална легитимация да заявява иск за прогласяване на нищожност на завещателния акт до размера на наследствената си квота, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26 ал.2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право като процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора/едностранния акт, и признат от закона правен интерес от това имат единствено останалите съсобственици/сънаследници / в този смисъл решение 397/03.10.2012 г. по гр.д. 1604/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 208/14.07.2014 г. по гр.д.