Разпореждане № 27582 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27582 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110105373 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 64273/27.02.2026 г. о т И. Т. М. с ЕГН ********** срещу „С*" АД, ЕИК *, АДРЕС: ГР. *, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество „С*" АД, ч е И. Т. М. с ЕГН ********** не дължи на ответника „С*“ АД претендираната от монополиста сума, по партида с абонатен № 1003054225 в общ размер на 1 189,64 лв., начислена по фактури, издадени през периода от 12/12/2018 г. до 11/12/2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „С*., тъй като вземането не е възникнало, същото не е станало дължимо и/или изискуемо и е погасено по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че след справка при ответника ищецът установил, че в неговата база данни фигурира като длъжникът на процесната сума за процесния период. Твърди, че след негово поискване, ответникът е издал неофициална справка за дължимост на процесната сума, след извлечение от счетоводството на ответника.

Твърди, че между страните липсва облигационна връзка, не е потребител на ВиК услуги. Твърди, че ответникът не е спазил Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на суми в посочените размери, обективирани в описаните фактури. Твърди, че вземанията са погасени по давност.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанви неприсъствено решение.

1

Представя следните доказателства и доказателствени средства: 1.

Адвокатско пълномощно ведно с договор за правна помощ и съдействие; 2. Документ за платена държавна такса; 3. Препис на исковата молба за ответната страна.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в материалите по делото, установи следното от фактически и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. С*, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, п.к. 1000, ул. Г.С.Р*, която представителна власт важи само за СРС (л. …. от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за исковото производство е 50.00 лева или 25.56 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап съдът приема, че исковата молба е нередовна. Първо, същата не приведена в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в България.

Второ, липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

Не е ясен какъв е правният интерес на ищеца да води настоящото дело.

Липсват факти и обстоятелства за принудително изпълнение.

2

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора (признаване на иска, признаване на факти, опрощаване или др.), като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 64273/27.02.2026 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, да отстрани нередовностите на исковата молба, както и в същия срок да представи доказателства за това, като съобрази мотивите на настоящото разпореждане, както следва:

1. Да приложи Закона за въвеждане на еврото в България спрямо исковата молба като посочи сумите във евро.

2. Да изложи факти и обстоятелства, които установяват или въвеждат правен интерес от предявяване на настоящия иск. Какво действия по 3 принудително изпълнение ответникът е предприел по отношение на ответника. Защо се образува дело.

3. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 25.56 евро, в едноседмичен срок, считано от депозиране на експертизата. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:

1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която 4 отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.

(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.

Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.

(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.

(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.

(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.