Определение № 1276 от 12.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1276 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500752 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на Р. И. И.,ЕГН- **********,чрез пълномощника й адв.Лилия Б. против определение № 2629/02.03.26г.,постановено по гр.д.№ 437/26г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с., с което е оставена без уважение молбата на Р. И. с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаването от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

Жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса по изложени в частната жалба съображения.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.279 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е предявил против две ответни дружества искове за обявяване нищожността на два договора-за паричен заем и за гаранция,както и иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД при цена на исковете в общ размер на 3570лв.С исковата молба е поискано освобождаване на ищцата от внасяне на ДТ и разноски по делото на осн.чл.83,ал.2 от ГПК поради липса на средства за заплащането им.Представят се декларация за материално и гражданско състояние,удостоверение за брутен доход до м.декември

2025г.вкл.,удостоверение за раждане на дете.Съдът допълнително е изискал справки от АВ,НАП,ОДВМР,сектор Пътна полиция.

От събраните доказателства се установява,че молителката Р. И. е на 44

1 години,декларира доходи в размер на 933лв.от работна заплата,както и че притежава 1/2 ид.ч. от недвижим имот-жилище от 129 кв.м.,от справката на АВ се установява,че през 2023г.е прехвърлила чрез дарение на непълнолетната си дъщеря недвижим имот.Ищцата притежава ЕООД,чиято дейност е прекратена след завеждане на делото през м.февруари 2026г.В декларацията за СИС се посочва,че е неомъжена,без уточнение дали не живее във фактичеко съжителство,че има ненавършило пълнолетие дете,без данни дали това дете получава издръжка.

Районният съд е отказал да освободи молителката от заплащане на ДТ и разноски по делото с атакуваното определение,като е приел,че не са налице предпоставките на чл.83,ал.2 от ГПК.

В частната жалба се релевират доводи,че от м.февруари 2026г.И. е безработна,няма доходи и имущество,от които да се издържа,грижи се за болния си баща,детето не получава издръжка,не живее с никого на семейни начала.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд.

Твърденията в частната жалба относно това,че молителката е безработна от м.февруари 2026г.,че се грижи за болния си баща,че детето не получава издръжка и не живее на семейни начала,не са подкрепени от никакви доказателства.

Разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК предвижда възможност да не се внасят такси и разноски в производството само за физическите лица,за които е признато от съда,че нямат достатъчно средства да ги заплатят.При преценката си относно искането за освобождаване от такси и разноски съдът следва да се съобрази с примерно посочени в разпоредбата на чл.83,ал.2 от

ГПК обстоятелства като доходи на лицето и неговото семейство,имущественото му състояние,семейно положение,здравословно състояние,трудова заетост,възраст,както и с други констатирани обстоятелства.

В конкретния случай следва да се има предвид,че ищцата е в трудоспособна възраст,без здравословни проблеми.Притежава ½ ид.част от жилище,при което,дори и да няма възможност да реализира доходи от този имот,не се налага за заплаща наем. Доходите от тр.възнаграждение са в рамките и малко над минималната работна заплата,но дори да се приеме,че е останала без работа,предвид факта,че е в трудоспособна възраст и без здравословни проблеми,би могла да реализира доходи в размер на минималната работна заплата.

Ето защо съдът намира,че доказаните доходи и имущество на молителката дават възможност на същата да плати държавната такса по заведения от нея иск. Държавните такси по Тарифата за държавните такси по ГПК са с минимален размер, продиктуван именно от идеята за възможността да бъдат заплащани от всички граждани, а не само от имащите висок доход.Следователно не е налице хипотезата на чл.83 ал.2 от ГПК,така че ищецът да няма средства да заплати държавната такса и разноските по делото.

Предвид горното обжалваното определение на ПдРС като правилно следва да се потвърди.

2

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2629/02.03.26г.,постановено по гр.д.№ 437/26г.по описа на ПдРс,14-ти гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3