Решение № 7557 от 05.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7557 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110139218 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ГР. ЕНЧ.

АХМ., с ЕГН: ********** против „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ...., с която са предявени отрицателно установителни искове с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди, че поради погасяването им по давност не дължи изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 15.02.2013г. по ч.гр.д. № 23028/2012г. по описа на 117 състав както следва: сумата от 754,38 лева главница за топлинна енергия за периода от 19.06.2007г. до 25.07.2012г.; 256,51 лева лихва за забава за периода от 19.07.2007г. до 22.06.2012г.

Изпълнителният лист бил издаден в полза на „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ...., а въз основа на изпълнителния лист е образувано и.д.№ .... Твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Моли съдът да уважи иска й.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на ищцовата претенция. Твърди, че давността не е изтекла и моли съдът да отхвърли исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото, от приетите писмени доказателства, се установява че на 15.02.2013г. по реда на чл.416 от ГПК е издаден изпълнителен лист за сумата от 754,38 лева - главница за доставена ТЕ за периода от 19.06.2007г. до 25.07.2012г., ведно със законната лихва считано от 08.11.2012г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 256,51 лева за периода от 19.07.2007г. до 22.06.2012г. С молба на взискателя от 25.04.2013г. е образувано и.д.№ ....по описа на ЧСИ С.Х., с рег.№ ..., НК.

1

Видно от представеното в копие пред съда и.д.№ .... в периода от 09.05.2013г. до 09.12.2019г. по изпълнителното дело регулярно са били предприемани действия по изпълнението, с които давността е била прекъсвана

На 09.05.2013г. с разпореждане на ЧСИ Х. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.

На 06.02.2015г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника – ½ и.ч. от апартамент 16, находящ се в гр....

На 02.05.2017г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.

На 09.12.2019г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника –апартамент 78, находящ се в гр....

С постановление от 04.02.2022г. изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По спорните за настоящото дело въпроси - откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на изпълнителното производство.

Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

ВКС, изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, 2 от една страна липсва норма аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените погоре мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД.

Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.

В конкретния случай, изпълнителният лист за събиране на процесните вземания е издаден на 15.02.2013г, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на по чл.410 от ГПК. Не е спорно, че за събиране на процесните вземания е образувано и.д. № ....по описа на ЧСИ Х..

Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, каквото е вземането за главница по изпълнителния лист- по арг.от чл.117, ал.2 от ЗЗД- така и Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК

В случая, доколкото изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за която няма данни кога е влязла в сила, съдът счита, че датата от която длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност е дата на издаване на изпълнителния лист – 15.02.2013г.

От приложеното копие на изпълнителни дело № 2013...0401164, е видно, че последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на 09.12.2019г. с налагане възбрана върху недвижим имот на длъжника –апартамент 78, находящ се в гр....

До тази дата са предприемани годни да прекъснат давността изпълнителни действия на 09.05.2013г. с разпореждане на ЧСИ Х. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника; на 06.02.2015г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника – ½ и.ч. от апартамент 16, находящ се в гр.... на 02.05.2017г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.

От последното валидно предприето изпълнително действие (т.е. такова, което е насочено към изпълнение и е предприето в рамките на двегодишния срок за перемпция на изпълнителното дело), което в настоящия случай е 09.12.2019г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова погасителна давност, която нито към датата на завеждане на исковете, нито към датата на устните състезания по делото е изтекла.

Следователно, вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден на 15.02.2013г., по гр.д.№ 23038/2012г. на СРС, 117 състав не са се погасили по давност, поради което и предявените отрицателно установителни искове за тяхната недължимост следва да бъдат отхвърлени.

3

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК , но доколкото извършването на такива не се доказа, не следва да му бъдат присъждани.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ГР. ЕНЧ. АХМ., с ЕГН: ********** против „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ...., отрицателно установителни искове с правно основание чл.

439, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 15.02.2013г. по ч.гр.д. № 23028/2012г. по описа на 117 състав както следва: сумата от 754,38 лева главница за топлинна енергия за периода от 19.06.2007г. до 25.07.2012г.; 256,51 лева лихва за забава за периода от 19.07.2007г. до 22.06.2012г., въз основа на който е образувано изп. дело. № ....по описа на ЧСИ С.Х., с рег.№ 858, и район на действие СГС.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4