Решение № 12207 от 23.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12207 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110140986 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба предявена от В. С. С., представлявана от адв. Д. М. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит № ****** от 15.01.2023 г., сключен между страните е нищожен, а при условията на евентуалност в случаи на отхвърляне на главния иск се иска да бъде признато за установено, че разпоредбата на чл. 5 от сключения между страните договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от “Multitude Bank” в полза на ответника е нищожна, както и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 135, 00 лв., изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

С определение от 18.03.2025 г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД досежно неговия размер и същият е приет за разглеждане за сумата от 135, 00 лв., като това е окончателният му размер.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2023 г. по реда на ЗПФУР между В. С. С. в качеството му на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД – в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на които кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 500 лв.

1

Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума в двумесечен срок, с лихва 5, 03% или 25,15 лв. или общо сумата 525, 15 лв. В чл. 5 от сключения договор било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на дружеството ответник, но в самия договор за потребителски заем никъде не е предвидено какъв ще е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил кредита заемателят установил, че освен заетата сума от 500 лв. са му начислени такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 135 лв. Към датата на предявяване на иска ищецът е погасил изцяло задълженията си към ответника по сключения договор.

Според ищеца сключеният договор за потребителски заем е недействителен, тъй като дължимите вноски за поръчителство не са посочени в него, нито в общите условия, нито е предвидено, че гаранцията е задължително условие за предоставяне на кредит. Ищецът твърди, че не е подписвал договора нито с обикновен, нито с квалифициран подпис, не му е предоставян и екземпляр от същия. Твърди, че сключеният договор за заем е недействителен, тъй като не отговаря на законоустановените изисквания за форма, защото не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в него и потребителят не може да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, а действителният ГПР бил над 70 %. Според ищеца клаузата на чл. 5 от сключения договор за потребителски кредит е нищожна, нарушаваща разпоредбите на ЗПК и неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите. Иска се уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт Г., в които исковете се оспорват като неоснователни.

Твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит отговаря на изискванията за законосъобразност. Твърди, че кредитополучателят е могъл да обезпечи договора по различни начини, следователно и сключването на договор за поръчителство с Multitude Bank не е задължително условие при отпускане на кредита. Сочи, че уговорката за сключване на договор за гаранция е индивидуално определена и се генерира автоматично с оглед заявеното от кредитополучателя в интернет страницата при заявка за кредит.

Поддържа, че договорът за гаранция е възмездна услуга, която се предоставя от лице, различно от кредитодателя и не се включва в ГПР, тъи като не влиза в общия разход по кредита, доколкото се касае за услуга, предоставяна от трето лице и с незадължителен характер.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Приета като доказателство по делото е разпечатка от Договор № ******/15.01.2023 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД в качеството му на кредитодател и В. С. С. в качеството му на кредитополучател, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат заем в размер на 500 лв. Договорът не съдържа саморъчен подпис на потребителя, нито 2 данни за електронен подпис. Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49, 06 %. Сумата е следвало да бъде върната на 2 вноски съгласно погасителен план. В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става неотменима. Видно от представения договор за кредит, в него не се съдържа посочване, че за гаранта ще се заплаща възнаграждение от страна на потребителя. Не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че се държи възнаграждение за гаранта.

По делото е прието като доказателство извлечение от Стандартния европейски формуляр /Преддоговорна информация/. В т. 6 от е посочено, че общодължимата сума по кредита е в размер на 525 лв., от които дължимата главница възлиза на 500 лв., а сумата за лихвата е 25, 15 лв. В секция 4 „Свързани с договора разходи“, т. 4.3 е посочено, че кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/, предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучтеля за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 135 лв., които няма да се включват при изчисляването на ГПР.

Приети по делото са Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти. В чл. 6 са уредени начините за сключване на договора, като за да се пристъпи към сключване на договора е необходимо одобряване отпускането на заем на кредитоискателя, като след получаване на одобрението за отпускане на заема, кредитополучателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на договора за заем чрез: СМС от Идентификационния номер или чрез попълване на код за потвърждаване на заглавната страница на интернет адреса на дружеството или чрез собственоръчно подписване на два еднообразни екземпляра на конкретните условия на заема и общите условия. В случай, че кредитополучателят не потвърди сключване на договора се счита, че договорът е не бил сключен.

Приет като доказателство по делото е договор за гаранция (поръчителство), сключен между Multitude Bank в качеството му на гарант и В. С. С. в качеството му на клиент.

Договорът не съдържа саморъчен подпис на потребителя, нито данни за електронен подпис.

Посочено е, че клиентът е кредитополучател по договор за потребителски кредит № ****** от 16.01.2023 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД за предоставяне в заем на сумата от 500 лв., подлежаща на връщане до 16.03.2023 г. По силата на сключения договор гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, 3 произтичащи от договора за потребителски кредит. Съгласно т.1.6 клиентът дължи такса за предоставяне на гаранция в размер на 135 лв.

Приети като доказателство е разписки от „Изи пей“ АД, както следва от 18.01.2023 г. за плащане на 500 лв. от „Фератум България“ ЕООД в полза на В. С. С. и от 20.01.2023 г. за плащане в полза на „Фератум България“ ЕООД от В. С. С. на сумата от 660, 16 лв.

Приложена е и справка за получени плащания по договор за кредит № ****** на В. С. С., видно от която на 20.01.2023 г. са направени плащания от кредитополучателя. По делото е прието като доказателство удостоверение за липса на задължения, издадено от „Фератум България“ ЕООД в полза на В. С. С. в уверение на това, че към 20.01.2023 г. няма задължения към ответника, респективно погасил е задълженията си по сключения Договор № ******/15.01.2023 г.

Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебносчетоводна експертиза /ССчЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, след проверка в счетоводната системата на ответника се установява, че общият размер на заплатената сума от В. С. С. сума за погасяване на задълженията по сключения на 20.01.2023 г. Договор за потребителски кредит № ****** е 660, 15 лв. Сумата е платена в полза на „Фератум България“ ЕООД и представлява сбор от следните суми: 500 лв. – главница, 25, 15 лв. – лихва, 135, 00 лв. – допълнително избрана незадължителна услуга.

Вещото лице е посочило, че ако сумата от 135 лв., начислена като обезпечение съгласно чл. 5 от договора, се прибави към Годишния процент на разходите /ГПР/, ще се формират допълнителни разходи по кредита на стойност 27 % от размера на предоставената главница и ГПР след добавянето на обезпечението ще бъде в размер на 76, 06 %. В открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2025 г. вещото лице е посочило, че не й е представен първичен счетоводен документ за превеждане на сумата от 135 лв. от ответника на гарантиращото дружество, а единствено справка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност на Договор потребителски кредит № ****** от 15.01.2023 г., евентуално на клаузата по чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 15.01.2023 г. за предоставяне на поръчителство, както следва при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност, с правно основание чл. 26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 – поради противоречие със закона, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на закона и чл. 26, ал.

2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие, съединени с осъдителен иск с правно основание е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 135 лв. неоснователно платена сума

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно 4 основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.