Определение № 25970 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25970 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110151389 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими, по доказателствената стойност на които съдът дължи произнасяне с акта си по същество на спора. Не е необходимо представянето им в оригинал, доколкото са заверени от упълномощен от ищеца процесуален представител, като не следва да се открива и производство по чл. 193 ГПК, доколкото същите не са официални или подписани от ответника документи.

Ищецът е формулирал искане за извършване на служебна справка относно граждански статус на лицата Ванко А. Попов, Надежда Петкова Попова и Ж. А. А., като съдът счита, че за снабдяване с информацията следва да издаде на ищеца СУ, след представяне на проект и заплащане на държавна такса.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал.1 ГПК за привличане на „Техем Сървисис” ЕООД като помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е основателно.

Направено е искане за задължаване на „Техем Сървисис” ЕООД да представи находящи се у него документи, което също е допустимо и касае събирането на доказателства за правнорелевантни за спора факти.

Следва да се допусне изготвяне на съдебно-техническа експертиза по въпросите поставени от ищеца и ответника. По искането на ищеца за назначаване на съденосчетоводна експертиза съдът намира, че по поставените въпроси не е налице необходимост от специални знания, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Възраженията за недопустимост на производството поради липса на идентитет между заповедното и исковото производство, са неоснователни. Останалите възражения, въведени в отговора на ответника са по основателността, а не по допустимостта на процеса.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.

Така мотивиран, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 25666/2025г. по описа на СРС, 81 с-в.

ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД, с посочен в исковата молба адрес на управление.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Техем Сървисис” ЕООД в едноседмичен срок от получаване препис от настоящото определение да представи по делото намиращите се в него документи, касаещи топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк. "Люлин" блок 413, вх. Д, ет. 2, ап. 27, аб. № 192971, а именно всички документи, касаещи отчитането и разпределението на ТЕ в имота за процесния период 01.05.2022г. до 30.04.2024г., в това число и изравнителни сметки.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба и отговора, при депозит в размер на 250 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Георгиев Симеонов.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на ССчЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 183 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане на 20.10.2026г. от 13:20 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от определението, а на ищеца и препис от отговора на ответника. На ответника, чрез назначения особен представител, да се изпратят и приложените към исковата молба Договор Д-067/03.06.2020г. за извършване на дялово разпределение, Общи усливия и Пълномощно.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Ж. А. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 716,45 евро/1401,23 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 30.04.2025г. до изплащане на вземането, сумата 102,46 евро/200,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023г. до 12.04.2025г., сумата 25,34 евро/49,56 лева, представляваща главница за дялово разпределение за период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 30.04.2025г. до изплащане на вземането, сумата 5,93 евро/11,60 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022г. до 12.04.2025г., които касаят недвижим имот: за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк. "Люлин" блок 413, вх. Д, ап.

27, аб. № 192971 и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по 2 ч.гр.д. № 14919/2025г. по описа на СРС, 81 с-в.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът че Ж. А. А., чрез назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Излага съображения, че ищецът не установява въведените с исковата молба твърдения, въз основа на които претендира исковите суми. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца. Въведени са възражения относно протокола на ОС на ЕС.

Поддържа, че не са налице данни за състоянието на имота, наличието на отоплителни тела, топъл водопровод. Твърди, че Общите условия на ищеца не са влезли в сила, отделно съдържат неравноправни клаузи. Позовава се на определение № 8625/04.09.2025 г. по адм. дело № 8624/2025 г. по описа на ВАС, с което е спряно приложението на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост. Посочва, че разпоредби от ЗЕ противоречат на правото на ЕС.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга на падежа.

Ищецът е направил доказателствени искания за доказване на фактите, тежестта за установяване на които носи. Относно доказателствената сила и стойност на доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4