Присъда № 41 от 29.06.2021, Районен съд - Плевен

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу И. И. Д. ЕГН: ********** – за това, че на *** г. в с. ***, обл. Плевен, ул. „***“, причинил на П. И. П. ЕГН: *** от същото село тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното съдържимо, довело до постоянна слепота с дясното око - престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

При предходно разглеждане на делото - НОХД № 2902/2018 г. на ПЛЕВЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД - в разпоредително заседание от 04.02.2019 г., пострадалият П.П. е конституиран в качеството на частен обвинител, като са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, следните граждански искове: от П. И. П. ЕГН: *** против подсъдимия И. И. Д. ЕГН:

********** - за сумата от 25 000 лв. представляваща размера на причинените неимуществени вреди, в резултат на деянието, описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва, считано от *** г. - дата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата; от П. И. П. ЕГН: *** против подсъдимия И. И. Д. ЕГН: ********** - за сумата от 538,20 лв., съставляваща причинени имуществени вреди, резултат от описаното в обвинителния акт деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - *** г., до окончателното изплащане на сумата.

При проведено разпоредително заседание по настоящото дело /03.02.2021г./, от страна на подсъдимия и неговия защитник беше отправено искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371 т.1 НПК. След получено съгласие от страните, съобразно чл.373 ал.1 НПК бяха прочетени по реда на чл.283 НПК показанията от досъдебното производство на свидетелите ****; беше констатирано, че лицето *** /*** на подсъдимия/, в досъдебното производство не е давало показания, като се е ползвало от правото по чл. 119 НПК.

Представителят на РП – ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, от които фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, се доказва по убедителен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК, да бъде отложено за срок от три години; счита предявените граждански искове за основателни и пледира да бъдат уважени, както и да се възложат на подсъдимия, направените по делото разноски.

Частният обвинител и граждански ищец П. И. П. се явява лично и с упълномощен повереник. Считат, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, от които фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, се доказва по убедителен начин. Пледират подсъдимият да 1 бъде признат за виновен и да му бъде наложено справедливо по размер наказание, а не по начина, предложен от страна на РП-ПЛЕВЕН, да бъдат изцяло уважени предявените граждански искове, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подсъдимият И. И. Д. се явява лично и с упълномощен защитник.

Не се признава за виновен и дава обяснения в подкрепа на тази своя позиция.

Пледира да бъде признат за невинен, като развива съображения, че доказателственият материал по делото е противоречив; че експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза е изготвено от некомпетентно вещо лице; че пострадалият не е положил необходимите усилия да запази собственото си здраве, а в нетрезво състояние е управлявал малък велосипед по неподходяща повърхност – черни пътища и т.н.; че пострадалият „…питае зло…“ спрямо подсъдимия и че цялото провеждано наказателно производство има за цел П.П. да се облагодетелства със сумата от 25 000 лева, за сметка на И.Д.; отбелязва, че пострадалият е „…завършил е военен *** в *** и придобива значителни познания по ***ни науки, ала един нелеп случай доказва точно обратното, като той е взел решение да ползва едно детско, ситно, малко колело в разрез с неговата безопасност, застрашаващи неговия живот и здраве, когато го ползва по пътища с неравен терен, особено по ниви и полета, където се занимава със земеделие.

Това е голям срам за самия П. да се чувства унижен от един нелеп случай, в който той е участник и доказва, че не е придобил такива стабилни ***ни понятия.“. Защитникът представя подробен анализ на събраните по делото доказателства като изтъква, че са налице противоречия както между различните доказателствени източници, така и в позицията на самия П. с течение на времето; счита, че авторството на процесното деяние се гради върху предположения, както и самият начин, по който пострадалият е получил процесната травма в областта на дясно око; отбелязва, че в случая се касае за тъпо нараняване, а не за проникващо такова - и в тази връзка, хипотетично оспорва извършването на деяние по чл.128 НК, предвид липсата на умисъл относно причинения престъпен резултат. Пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан, а предявените граждански искове – оставени без уважение.

След като обсъди задълбочено събраните по делото доказателства и доказателствени средства - поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:

И. И. Д. e роден на *** г., в с. ***, обл. Плевен, настоящ адрес: гр.

***, български гражданин, със средно образование, не работи, женен, неосъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият И.Д. и св.П. И. П. се познават. В годините преди *** г., техните отношения силно се влошили. В основата на това бил възникналия 2 спор за незаконен строеж между семейството на св.*** и ***, от една страна и ***та на подсъдимия – от друга, в който спор П. заел страната на семейство ***.

На 22.04.2017г. между И.Д. и П.П. възникнала конфликтна ситуация. Докато свидетелят преминавал покрай дома на Д. /с.***, ул. „***“ № 11/, бутайки велосипеда си, бил забелязан от находящите се наблизо И.Д. и неговия *** – ***, при което подсъдимият извикал по адрес на П. „ ***, ще те смачкам“; подсъдимият дори се опитал да нанесе на свидетеля удари с ръце, при което П. се опитвал да се защити с лява ръка, защото с дясната бутал велосипеда. Случайно озовал се наблизо свидетел – *** - се намесил и конфликтът бил преустановен, но въпреки това, подсъдимият все пак успял бързо да нанесе на П. удар с юмрук в областта на врата и удар с крак в областта на седалището.

Св.П. не сигнализирал полицейските органи за така възникналия инцидент, тъй като се надявал, че конфликтната ситуация няма да се повтори.

Подсъдимият обаче продължавал да изпитва отрицателно отношение към П.П., а нова възможност за саморазправа му се открила на *** г. около 10:00 – 10:10 часа. По същото време, св. П.П. отново се придвижвал, бутайки велосипеда си, покрай дома на подсъдимия Д. на ул. „***“ № 11, докато наблизо, И.Д. товарел скрап с фадрома. Помагал му св. ***, който се намирал в дворното място, където се съхранявали металните отпадъци. П. ускорил ход, за да се отдалечи от района и да избегне евентуална конфликтна ситуация. Междувременно обаче, подсъдимият вече го бил забелязал и приближавал към П., изотзад, управлявайки фадромата; наред с това, Д. извикал към свидетеля „Ей *** ще те смачкам “. П.П. се уплашил и се насочил с велосипеда си към находящи се напред и вляво дървета, за да се прикрие. По това време обаче, именно отпред и вляво бил нападнат от страна на ***, който започнал да вика и да размахва ръце към П.. Свидетелят се опитал да се предпази с лява ръка, тъй като с дясната бутал велосипеда; същевременно обаче чул, че отзад, фадромата спира. При така създалата се обстановка, П. понечил да се ориентира, като погледне назад и вдясно, но не успял, тъй като именно в този момент, идвайки изотзад и вдясно от свидетеля, И.Д. му нанесъл силен удар с юмрук, в областта на дясното око. В последния момент, свидетелят възприел приближаващия юмрук, но не успял да се предпази. В резултат на така нанесения силен удар, настъпило рязко повишаване на вътреочното налягане в дясната очна ябълка и нейното разкъсване, от окото на пострадалия рукнала кръв и започнало неминуемо изтичане на очното съдържимо. П.П. успял да събере сили и бързо се отдалечил от местопрестъплението, като се скрил в близконаходящия се дом на св.*** *** и П.М.. Оттам, в 10:17 часа сигнализирал за случая посредством ЕЕН112, като заявил спешна нужда от медицинска помощ; пред съответния дежурен служител изразил предположение, че му е „изкарано“ окото; покъсно, в 10:32 часа бил подаден втори сигнал за инцидента от лице с имената 3

*** – *** на П.П.. На място бил изпратен медицински екип в състав – свидетелите *** /лекар/ и *** /водач на служебен автомобил/. Свидетелят *** констатирал, че дясната очна ябълка липсва, но останал с убеждението, че пострадалият все още не е наясно с този факт; приканил го да затвори лявото си око и да провери дали вижда, при което П. отговорил отрицателно.

Пострадалият бил транспортиран до СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН, а впоследствие, П. бил приет по спешност в КЛИНИКА ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ - ПЛЕВЕН. Предвид вече настъпилото изтичане на очното съдържимо обаче, оперативната интервенция, извършена на същия ден, се свела до хирургично отстраняване на увредената очна ябълка и зашиване на разкъсания клепач.

Междувременно, въпреки постъпилите ясни данни за причинено тежко телесно увреждане на П.П., от страна на РП-ПЛЕВЕН било разпоредено да се проведе предварителна проверка, вместо – да започне или да бъде образувано досъдебно производство. Едва с Постановление от 25.09.2017г. било образувано досъдебно производство №Д- 1855/2017 г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК, бил привлечен И. И. Д.

ЕГН: **********.

Възприетата от Съда фактическа обстановка почива върху следните доказателствени материали: показания на свидетелите *** *** ***, П. И. П. , ***, ***, И*** – дадени в досъдебното производство и прочетени при условията на чл.283 НПК /л.45 – 47, л.51 – 53, л.57 – 58, л.62, л.68 от ДП/, П. Г. М. – дадени в хода на съдебното следствие. Показанията на тези свидетели се намират в **хрон помежду си по отношение на фактите и обстоятелствата на инцидентите на 22.04. и на ***г. между подсъдимия и св.П.; физическото състояние на последния след инцидента на ***г.; оказаната медицинска помощ на пострадалия непосредствено след този инцидент; начина, по който претърпяното телесно увреждане се е отразило на пострадалия в неговото ежедневие; преписи на Епикриза ИЗ 29120, издадена от КЛИНИКА ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН и СМУ №505/2017г. на д-р Д.Д. /л.19-20, л.49 от ДП/;

Протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум /л.63 – 66 от ДП/; заключение по съдебно-медицинска експертиза /л.72 – 75 от ДП/, от което се установява, че на П. И. П. е причинена разкъсно-контузна рана на долен клепач и разкъсване на очната ябълка на дясното око, с последващо изтичане на очното съдържимо, като уврежданията са резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност, в т.ч. – възможно и невъоръжена ръка. Вещото лице посочва, че в резултат на травмата, на П.П. е причинена постоянна слепота с дясното око. При въпроси в хода на съдебното следствие, вещото лице внесе 4 допълнителни уточнения, а именно: че не се изключва възможността както с юмрук, така и с пръсти да е осъществен натиска върху очната ябълка, който е причинил повишено очно налягане и нейното спукване; че е възможно натискът да е извършен с върха на палеца, първа малка става на палеца, средните стави на всички пръсти, залавното място между пръстите и дланта, изпъкванията в областта на залавните места, т.нар. „кокалчета“; че не е необходимо тъпият предмет да хлътва много навътре, защото еластичността на очната ябълка е ограничена и при натиск се повишава нейното вътрешно налягане и настъпва спукване, което дори не е задължително да е на мястото на удара или на мястото на притискане. Вещото лице отбеляза, че не е възможно да се даде заключение дали ударът е бил фронтален или страничен, но категорично отбелязва, че при падане върху широка плоска повърхност, не е възможно да се получи спукване на очната ябълка, без да има тежки травми в областта на костите, които изграждат орбитата или съседните кости; последното би наложило да има рани по скулите, носа, челото, а за да се стигне до очната ябълка е наложително да се получи счупване с хлътване на тези кости, които са по-изпъкнали от нея и относително я защитават. Също така, вещото лице е категорично, че с оглед изтичане на очното съдържимо, не е било възможно окото на пострадалия да бъде „спасено“, както и че при някои случаи на изтичане на очното съдържимо, при оставане на известно количество клетки от същото, би могла да се запази някаква, изключително ниска зрителна острота, даваща възможност на лицето да различава единствено тъмно от светло; експертът обаче отбелязва, че дори тази възможност се приравнява на практическа слепота, тъй като не дава никаква възможност на лицето да се ориентира в околното пространство, а същевременно подчертава, че в случая с П. И. П. , в медицинската документация не е описана дори такава остатъчна част от зрителната функция. При допълнителни въпроси вещото лице отбеляза, че предмети като например звънец на велосипед и неговата дръжка, поради по-голямата контактуваща повърхност не биха били в състояние да причинят процесната травма.