Решение № 50 от 13.04.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50 гр.Варна, 13.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ П.

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря Виолета

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№203/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.294, вр. чл.258 и сл. от ГПК, изпратено за раз -глеждане на ВАпС от ВКС по реда на чл.23, ал.3 от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от П.М.Ц. против решение №667/15.11.2012г., постановено по гр.д.№514/11г. по описа на ОС-Русе, с което е отхвърлен предявеният от П.М.Ц. ***.2017г. с наименование на „УМБАЛ „Канев”АД / частичен иск за сумата от 26 000лв. /целият в размер на 200 000лв./, представляваща обезщетение за причинени й неимущест -вени вреди от непозволено увреждане, както и ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 205, 60лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният частичен иск бъде уважен.

Въззиваемата страна „УМБАЛ „Канев”АД, гр.Русе/към датата на депозиране на отговора с наименование „МБАЛ-Русе”АД/ в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и съгласно уточненията на същата, извършени в първото по делото о.с.з., проведено на 19.10.2011г., ищцата П.М.Ц. излага, че д-р Ангелина Киселова е била неин лекуващ лекар, ендокринолог при „МБАЛ-Русе”АД.След извършен преглед /преди това назначени хормонални изследвания на TSH, T3 и T4, както и назначено ехографско изследване, лично извършено от д-р Киселова/, последната й издала амбулаторен лист с поставена диагноза базедова болест, в който препоръчала оперативно лечение на щитовидната жлеза.Обяснила й, че, ако не се направи веднага операция на щитовидната жлеза, ще настъпят тежки последици - нарушение на сърдечната дейност, увреждане на сърцето, треперене на ръце, проблеми с очите, евентуално израждане на клетките с последващ карцином, лесна уморяемост, увреждане на гласовите връзки, костите, окапване на косата и др.След изследванията д-р Киселова й обяснила, че същите са добри, понастоящем е в ремисия, като е подходящо веднага да се направи операция за изрязване на болната част от жлезата.Уверила, че след това не би настъпил рецидив на базедовата болест.С всички изследвания, с които разполагала, и с амбулаторния лист от д-р Киселова отишла в частния кабинет на д-р Станимир Георгиев, хирург.Представила му и медицинската документация на майка си, която страдала от Струма Хашимото, както и СМЕ, изготвена по друго дело, което ищцата водила/според която експертиза нямала базедова болест/, както и изследвания, които си правила в Италия.

Попитала го дали има Струма или базедова болест/като баба си/, защото, ако е второто, не желае да се оперира.Той й обяснил, че нейното заболяване е различно от това на майка й, че има базедова болест и, че хиперфункцията на жлезата е голяма, като е наложително да се отстрани част от нея.Той, в частния си кабинет, й издал направление за хоспитализация, с което впоследствие била приета за операция в „МБАЛ-Русе”АД и й била отстранена щитовидната жлеза.Операцията минала успешно.На 10 ден от нея, обаче се почувствала много зле.Оказало се, че не й е бил изписан заместител на хормона, произвеждан от отстранената щитовидна жлеза.Отново отишла при д-р Киселова.Тя й обяснила, че е рано за заместващо лечение, назначила и изследване на хормона и казала, че ще отсъства. Ищцата се почувствала още по зле, потърсила консултация с друг ендокринолог и той я изпратил незабавно в болница, където пролежала 5 дни.До този момент никой не я уведомил какъв е хистологичният резултат от операцията.Оказало се, че нейното заболяване е Струма Хашимото, при което е противопоказано оперативното лечение.Твърди, че, ако д-р Ангелина Киселова бе провела правилна диагностика, вкл. със задължително изследване на антитела, би достигнала до извод, че ищцата страда от Струма Хашимото, т.е. възпалителен процес на имунната система, който не се оперира.Години след операцията ищцата се чувства по-зле здравословно, отколкото преди нея - има високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, проблеми с костната система, болки в областта на операцията, прекарани множество пневмонии в резултат от срив на имунната система, намалено зрение, окапване на косата, болезнено чупене на ноктите, нервно напрежение, постоянно поддържане високи нива на хормони, алергия с неизяснен произход, напълняла с 20 кг., което довело до болки в костната система, превърнала се в инвалид, зависима до края на живота си от лекарства, хормонални заместители, не може да се движи, загубила работоспособност, чувства болки, задух, душене, сърцебиене, постоянен оток по краката, ръцете и други части на тялото.Всички гореописани страдания са в резултат от неправилно поставената й диагноза и поради нея отстраняване на жизнено важен орган - щитовидната й жлеза.Неправомерните действия са извършени от длъжностни лица при ответника- лекари, неизпълнили вменените им задължения, вкл. и съгласно разпоредбите на Закон за здравето, съответно и от прекия им ръководител, неупражнил свое -временно нужния административен контрол.Предвид изложеното претендира за претърпените неимуществени вреди - гореописаните болки и страдания ответникът „МБАЛ-Русе”АД /в хода на производството с променено наименование на „УМБАЛ „Канев”АД/ да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000лв., предявена като частичен иск, целият в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.

Ответникът „УМБАЛ

„Канев”АД в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.Твърди, че не е пасивно материално правно легити- миран да отговаря по същия, т.к. д-р Киселова не е преглеждала, консултирала и издавала амбулаторен лист на ищцата в качеството си на служител на „УМБАЛ „Канев”АД, а като служител на „Медицински център-Русе”АД/последното самостоятелно ЮЛ, извършващо дейности по извънболнична медицинска помощ, вкл. прегледи и консултации, каквито дейности болницата не извършва/.Направление за хоспитализация д-р Георгиев е издал в частния си кабинет, т.е. също не като служител на „УМБАЛ „Канев”АД.Единствената дейност, която е извършена от лекари в болницата, е оперативната интервенция на 18.08.2008г., по начина на провеждане на която ищцата няма оплаквания, и медикаментозното лечение по време на втората й хоспитализация.Непредписване на хормонозаместителна терапия в ранния след оперативен период/до 1 месец от операцията/ е поведение, дължимо според правилата на добрата медицинска практика.Поддържа, че правото на ищцата на достъпна и качествена здравна помощ е реализирано в пълен обем при болничното й лечение.При постъпване на операция същата е дала своето информирано съгласие в изискуемата форма.Според наличната медицинска документация ищцата от 1996г. е боледувала от базедова болест - хронично рецидивираща форма, като до м.07.2008г. се е лекувала с тиреостатици.Оплакванията й преди операцията са били отпадналост, изпотяване, увеличаване на теглото, сърцебиене, стягане в областта на щитовидната жлеза.Имала и генетична обремененост с тиреоидни заболявания/майка, баба/.При ехографски прегледи са констатирани увеличени размери на щитовидната жлеза и хипоехогенна структура на същата.Хипертиреоидизмът може да се дължи както на базедова болест /токсична дифузна струма/, така и на хашитоксикоза/дифузен или нодозен вариант/, както и на други отклонения във функцията на жлезата.И двете горепосочени заболявания са в една група - автоимунни заболявания на щитовидната жлеза и повишените антитела са характерни за всяко от тях.Така поставената от д-р Киселова диагноза - дисфункция на щитовидната жлеза не е окончателна, а се верифицира чрез хистологичния резултат, набран при изследване на взетата тъкан.Гефрирният резултат е показал фоликулярен аденом в дясно, отстранен при операцията/изрязана е част от жлезата, а не цялата/.Диагнозата от хистологичния резултат е лимфоматозна струма /Хашимото/.Според препоръките за добра медицинска практика по тиреоидни заболявания хипертиреоидизмът, от който е страдала ищцата, се лекува по един от трите основни начина - тиреостатично, хирургично или радиойодолечение.Приемането на тиреостатици е първоначалното лечение, което продължава от 18 до 24 месеца.Ищцата е провеждала такова лечение от 1996г. и при нея заболяването е хронифицирало, като за този период не е постигнала трайна ремисия.Това от своя страна е наложило хирургичното лечение, недостатък на което е, че в по-малко от случаите се наблюдава след извършването му нормална функция на щитовидната жлеза.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разрешенията, дадени в ППВС №7/29.12.1958г., отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като отговорността не произтича от вината на лицето, възложило работа, а от противоправното поведение на лицето, на което е възложена работата.Само ако се установи, че изпълнителят не е причинил никаква вреда или вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, възложителят може да се освободи от отговорността за вреди.

Претендира се гаранционно-обезпечителната отговорност на въззиваемото дружество „УМБАЛ „Канев”АД в качеството му на болнично заведение, носещо отговорност за вредите от личните виновни действия и/или бездействия на лицата, на които е възложена от него работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности, предвидени в Закон за здравето.

Здравното заведение отговаря тогава, когато е осъществено виновно противоправно поведение от неговите служители при оказване на медицинска помощ и в пряка причинно-следствена връзка с това тяхно поведение стои настъпилото увреждане.Съгласно чл.79 от ЗЗ медицинската помощ се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а съгласно чл.80 от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ.Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.В съдебната практика се приема - напр. решение №77/30.05.2017г. по гр.д. №2956/16г., ВКС, IV гр.о., че предвид така цитираната нормативна разпоредба при произнасяне по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност при определяне на поведението като противоправно е необходимо да се посочи в какво конкретно се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика и съответно, ако такива нарушения не са установени в производството, то и не би могло да се приема, че е налице подобно противоправно поведение, което да обуслови носене на деликтна отговорност.

Според представените по делото копия от медицинска документация, изготвена по време на престоя на въззивницата в пенитенциарно заведение, от есента на 1996г. по повод оплаквания /задух, стягане, лесна уморяемост, сърцебиене, изтръпване на крайниците, подуване, рязка промяна в теглото/ са й назначавани хормонални изследвания и е извършено ехографско изследване на щитовидната й жлеза, при които е констатирано дифузна хиперплазия на щитовидната жлеза, с посочени размери на десен и ляв лоб, предимно хипоехогенна структура, единични дилатирани кръвоносни съдове като при автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, поставена й е диагноза Морбус Базедови, първи епизод, средно тежка форма, активно протичаща, предписано е лечение с тиреостатик - Метизол.