Определение № 1521 от 05.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1521 гр. Стара Загора, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500783 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Н.С. и А.Ч.Д. - изпълнителни директори, чрез юрк. М. Н., срещу разпореждане № 2327/24.10.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1258/2025 г. по описа на Районен съд - Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и претендира за отмяната му и постановяване на ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми и разноските в заповедното производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу С. С. Д., ЕГН:

********** и настоящ адрес: гр. П., *** за сумата общо от: 891, 31 /осемстотин деветдесет и един лева и 31 ст./ лева от които: - 649, 03 /шестстотин четиридесет и девет лева и 03 ст./ -главница, ведно със законна лихва от 23.10.2025 г., - 30, 21 лв. /тридесет лева и 21 ст./ лева - договорна лихва от 15.04.2025 г. до 15.06.2025 г., - 212, 07 лв. /двеста и дванадесет лева и 1

07 ст./ лева - мораторна лихва от 15.04.2025 г. до 14.10.2025 г., както и разноски в размер на 21,25 лв. - ДТ и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение..

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит и извлечение от счетоводни книги.

На 30.10.2024 г. между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК: *** като Кредитодател и С. С. Д., ЕГН: ********** като Кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 7200312226780, по силата на който на Кредитодателят е отпуснал потребителски кредит в размер на 1900,00 лева за срок от 7 месеца, от които е изплатил 4 вноски, обхващащ периода от сключване на договора до 15/06/2025 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено e паричният кредит да бъде изплатен на 7 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 333.61 лв., при ГПР 38.94 % и лихвен процент 37.74 %. Твърди се, че длъжникът не изпълнил изцяло договорните си задължения за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, с което се установявало вземане на банката, като заявителят претендира за сумата общо от: 891, 31 ведно с разноските.

В приложеният договора е посочено, че на потребителя се предоставя кредит от 1900,00 лв., като обаче към отпуснатата сума има задължение за плащане на - 167.02 лв. - застраховка: защита на кредита и сметките, а общият размер на всички вноски, които трябва да плати потребителя е 2335.13 лв., в която се включва договорна и мораторна лихви.

Към заявлението са приложени: Извлечение от счетоводните книги на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД към 14.10.2025 г. включително, Договор за потребителски кредит № 7200312226780 от 30.10.2024 г., ведно с приложенията към него, Сертификат № 172003122267802024, ОУ за застрахователни програми “Защита на кредита” и “Защита на сметките ” на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, нотариално заверени пълномощни, Платена ДТ.

В чл.19 от договора е посочено, че при сключването на договора за кредит, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение той може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор за кредит.

Представеното извлечение от сметка съдържа всички изискуеми реквизити и удостоверява размерите на задълженията по пера, посочени в заявлението, и броя и размера на просрочените от кредитополучателя погасителни вноски.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението, т.к. е приел, че клаузата за застрахователна премия е недействителна съгласно чл.143, ал.2 т.19 и т.20 от ЗЗП. За обосноваване на този свой извод заповедният съд е приел, че в договора за кредит не се съдържа цялата 2 необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин - в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на посочения в договора ГПР и начина за това. В тази връзка е посочил, че не може да се установи от съдържанието на договора дали при изчисляването на ГПР от 23,58 % е включена уговорената застрахователна премия.Това според съда поражда обосновани съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Недействителността на клаузата за застрахователна премия според заповедният съд води до обоснована вероятност за недействителност на целия договор за кредит, предвид неяснотата досежно уговорения в договора ГПР, и не е налице възможност единствено неравноправната клауза да се остави без приложение, т.к. договорът не може да продължи да действа без други изменения, предвид че лихвите са начислявани върху главница, включваща и застрахователната премия, основаваща се на неравноправната клауза.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК предвижда, че заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или съществува обоснована вероятност за такава неравноправност.

В случая се касае за договор за кредит, сключен с потребител, поради което приложение намират Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Заповедният съд е приел, че клаузата за застрахователна премия е неравноправна на основание чл.143, ал.1 т.19 и т.20 от ЗЗП, т.к. потребителят бива лишен от възможността да прецени икономическите последици от сключването на договора, предвид че за него не става ясно дали посоченият в договора ГПР в процентно отношение е изчислен при включване на застрахователната премия към главницата.

Според въззивният съд този извод на заповедния съд е неправилен, а съображенията за това са следните:

Договорът за кредит е написан на ясен и разбираем език, и в него ясно е посочено, че отпускания кредит се отнася до сума от 1900 лв. - главница и 167,02лв. за застрахователна премия по договор за застраховка, сключен от кредитополучателя, като е посочен общ размер на кредита от 2067,02 лв.

Ясно и недвусмислено е посочено, че договорният лихвен процент от 37,74 % представлява проста лихва, която се изчислява ежемесечно на база остатък от главницата, и с него се олихвява общата сума по кредита.

3

Посочен е размерът на ГПР, който е в рамките на допустимия съгласно чл.19 от ЗПК, както и начина, по който е изчислен.

В съдържащият се в договора погасителен план са посочени както отделните погасителни вноски и частите от главницата и договорната лихва, които те погасяват, така и размерите на главницата от 2067,02 лв., договорната лихва от 268,11 лв. и общата дължима сума по кредита от 2335,13 лв.

Според въззивният съд не може да се приеме, че самата клауза за застрахователна премия представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Ясно е посочено в договора за кредит, че сключването на договор за застраховка не е условие за сключването на договора за кредит, както и че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Сключването на застраховката е станало по желанието на кредитополучателя, а от съдържащата се в договора за кредит информация се обосновава изводът, че С. С. Д. е бил информирана за размера на дължимата застрахователна премия, която ще бъде включена към главницата на отпуснатия му кредит и ще бъде олихвявана с договорената възнаградителна лихва, както и че ще бъде платена от кредитора направо по сметка на застрахователя. В конкретния случай, допълнителните услуги - застраховки, която потребителят е избрал и чието финансиране кредитодателят е предоставил, не са задължително условие за получаване на сумата по кредита (както и за получаването му при съответните условия и лихвен процент), поради което сумата по застраховките законосъобразно не е включена като разход в ГПР.

Предвид изложеното, съображенията, изложени от първоинстанционния съд, че ГПР по договора не е правилно определен тъй като не включва сключените допълнителни услуги е неправилно, съответно неправилен е и изводът, че е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и се дължи само главницата по кредита.

По отношение на начина на посочването на ГПР в договора настоящия състав намира, че същото е направено именно според изискванията на закона като е посочен годишният процент на разходите както като процент, така и с думи и цифри е изписана общата дължима сума от потребителя. Посочен е и общият размер на предоставения финансов ресурс (ОБЩ размер на кредита), както и неговите елементи които включват както предоставената за общо 4 ползване сума, така и сумата, която е преведена на третото лице застраховател. По този начин потребителят е бил наясно какви са последиците за него от сключването на договора, каква сума получава, каква сума се отпуска за заплащане на избраните застрахователни премии към третото лице - застраховател и каква сума потребителят следва да върне на кредитодателя по договора.

Поради това въззивният съд намира, че клаузата за застраховка е ясна и разбираема, т.е. позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Не е налице и неяснота относно начина на изчисляване на ГПР и в частност изтъкнатите от заповедния съд съображения дали застрахователната премия е била включена при изчисляването му.

При тълкуването на договора за кредит еднозначно се установява, че застрахователната премия представлява част от отпусканата под формата на кредит главница, чийто общ размер я посочен в договора за кредит, а не елемент от общите разходи по кредита по смисъла на §1 от ДР на ЗПК.

Установява се също така, че тази част от главницата се олихвява с договорната лихва от 37,74 %, поради което очевидно е взета предвид и при определяне на ГПР като 38,94 %.

Според настоящия съдебен състав са налице предвидените в закона /чл.418 от ГПК/ предпоставки за уважаване на подаденото от „Т.Б.А.Б.“ АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и липсват предвидените в чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за отхвърляне на заявлението.