Решение № 217 от 20.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Разлог, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101463 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по ИМ на К.И.П., ЕГН*, с адрес *, насочена с/у „А.Т.Е.Г.”АД, ЕИК*, с адрес *, представлявано от ИД С.А.. С ИМ се иска провъзгласяване недействителност на договор за потреб. кредит, сключен м/у страните в производството на 22.12.2023 г. с №*. Твърди се нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като кредиторът начислил неустойка за непредставяне на обезпечение към договора - приложение №5 към договора. Добавена е и такса, без да ставало ясно на какво основание. Задължението за заплащане на неустойка било включено към погасителните вноски. Обосновава се защо задължението, въведено с Приложение №5 към договора, следва да бъде част от ГПР, но това не било сторено от кредитора. Цитира се съд. практика по въпроса. Отправя доказателствени искания за назначаване на ССч.Е и приемане на писмени док-ства. В срока за отговор такъв е представен от ответника, с който развива доводи относно цената на иска, а по същество оспорва твърдението за нищожност на договора за кредит. Признава за наличието на такъв договор и обосновава механизма по неговото сключване. Посочва, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, тъй като по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора не били посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР бил неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, която не се променяла, при никакви условия, поради което не били посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива липсвали. Представят се правни съображения относно задължението за заплащане на неустойка. С отговора са представени писмени док-ства.

Съдът след като съобрази представените писмени док-ства, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно, че м/у страните е бил сключен договор за кредит от 22.12.2023 г., наличие на задължение за заплащане на неустойка по договора, като посоченото задължение не било включено в компонентите, формиращи размера на ГПР, посочен в договора.

С оглед на тези обстоятелства настоящият съд. състав намира исковата претенция за основателна, тъй като действително е налице недействителност на облигационната връзка поради допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.3, б.ж) от Директива 1

2008/48 и §.1, т.1 от ДР на ЗПК, понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати вр. с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая процесният договор за заем само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, и чл.19, ал.4 ЗПК, но всъщност в него е изградена конструкция, ч/з която да се заобиколи забраната размерът на ГПР да не надвишава 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в € и във валута, определена с постановление на МС на Р.Б., като дължимата неустойка не е включена в размера на обявения ГПР, макар да е следвало.

Размерът на същата е била известно на кредитора към момента на сключване на договора за кредит. Посочената от кредитора сума, дължима като неустойка по договора е трябвало да бъде част от ГПР, защото на практика в случая не се касае за дължимо договорно обезщетение от неизпълнение на задължение на длъжника, което да има за цел реално овъзмездяване на настъпили вреди за заемодателя, в който случай би било приложимо изключението на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, а за прикрито допълнително възнаграждение за кредитора, който отнапред е определил размера му и го е включил в погасителния план.

Самото основание на начисление на тази сума няма нищо общо с обезщетителната функция на неустойката, защото обезпечението може да се изиска предварително като условие за сключване на самия договор. Именно в т.44 в Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени принципни указания към българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48 на ЕП и С от 23.04.2008 г. относно договорите за потреб. кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Отделно от това, съгласно т.55 и т.56 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален хар-р. Или заключението е, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР, което води до недействителност на цялата договорна връзка.

С оглед на горното, исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Разноски се следват в полза на ищеца, като в негова полза се дължи държ. такса от 134.72 €. Заплатеното адв. възнаграждение от 332.34 € от страна на ищеца съдът не намира за прекомерно, в какъвто смисъл е възражението на ответника, предвид фактическата и правна сложност на делото, хар-ра и броя на приобщените писмени док-ства.

2

Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията м/у К.И.П., ЕГН*, с адрес *, и „А.Т.Е.Г.”АД, ЕИК*, с адрес *, представлявано от ИД С.А., че сключеният м/у тях договор за кредит от 22.12.2023 г. с №*, е недействителен поради допуснато противоречие със закона – чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „А.Т.Е.Г.”АД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на К.И.П., ЕГН*, съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция общо на 467.06 €.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3