Присъда № 296 от 05.12.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 296 от 05.12.2024 год. по НОХД № 4544 по описа за 2024 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 383/2023 г. по описа на РУ Аксаково-ОД МВР Варна срещу подсъдимия Г.Й.Г. с ЕГН ********** от ***, затова, че в периода от месец юни 2020 г. до месец октомври 2024г., вкл. в гр. Аксаково, обл. Варна, като бил осъден с Решение № 1235/09.03.2020 г. по гр. дело № 16619/2019 г. по описа на PC –Варна, 9 - ти състав, влязло в законна сила на 04.06.2020 г., да издържа свои низходящи - децата си Н.Г.Г., родена на ***г. и Г.Г.Г., родена на ***г., чрез тяхната майка И.Н.В., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски,а именно:

53 /петдесет и три/ месечни вноски за периода от м.06.2020г. до м.10.2024г. включително по отношение на детето Н.Г.Г., всяка от които в размер не 152.50 лева /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/, на обща стойност от 8082,50 лева;

53 /петдесет и три/ месечни вноски за периода от м.06.2020г. до м.10.2024г, включително по отношение на детето Г.Г.Г., всяка от които в размер на 152.50 лева /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/, на обща стойност от 8082.50 лена, или всички месечни вноски по отношение на двете деца в общ размер от 16165.00 лева /шестнадесет хиляди сто шестдесет и пет лева/ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание, подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК изразява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК ход на делото е даден в условията на Глава ХХVІІ-ма на осн. чл. 370, ал. 1 НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Представителят на РП Варна, поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага подсъдимия да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание пробация с мерките по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 за срок от десет месеца.

Защитникът на подсъдимия –адв.М.Д., АК Варна в хода на съдебните прения заявява, че подзащитния и се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт и пледира за налагане на подзащитния и наказание – пробация с мерките и срока предложен от представителя на РП Варна.

Подсъдимия изрично е заявил, че желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК.

Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения е изразил съжаление и готовност да започне да изплаща присъдените издръжки.

В последната си дума моли за минимално по размер наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Св. И.Н.В. и подс. Г.Й.Г. са бивши съпрузи. От брака си те имали две деца - св. Н.Г.Г., родена на ***г. и Г.Г.Г., родена на ***г.

През 2020г. гражданският брак между св. В. и Г. е прекратен с развод. Упражняването на родителските права по отношение на децата Г. и Г. било предоставено на майката. Св. В. и двете деца се установили да живеят в гр. Аксаково, обл. Варна.

1

С Решение №1235 от 09.03.2020г. постановено по гражданско дело №16619/2019г. по описа на PC - Варна, 9 състав, Г. бил осъден да заплаща в полза на децата -Н.Г.Г. и Г.Г.Г., чрез тяхната майка - св. И.Н.В., месечна издръжка в размер по 152.50 /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, с падеж десето число на месеца, за който се дължи. Решението на съда влязло в сила на 04.06.2020г.

Препис от Решение №1235 от 09.03.2020г. постановено по гражданско дело №16619/2019г. по описа на PC - Варна било връчено лично на Г. на 12.03.2020г., за което била подписана разписка. Въпреки, че подсъдимия знаел, че е осъден да заплаща издръжка за децата си Н.Г.Г. и Г.Г.Г., той не заплащал дължимата от него издръжка. Така за периода от месец юни 2020г. до месец октомври 2024г. включително Г. дължал за издръжката на Г. Г.а - 53 месечни вноски, от по 152.50 лева всяка, или общо сумата от 8082.50 лева, и на Г. Г.а дължал за издръжка 53 месечни вноски, от по 152.50 лева всяка, или общо сумата от 8082.50 лева.

Общата дължима сума от обв. Г. била в размер на 16165.00 лева, която до настоящия момент не бил заплатил. Издръжката била дължима в гр. Аксаково, обл. Варна, тъй като св. В. и децата живеели в гр. Аксаково.

При направените справки от имотен регистър към Агенция по вписванията се установява, че Г. не притежава недвижими имоти.

От справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията се установява, че Г. няма участия в търговски дружества.

От справка в НАП се установява, че Г. не работи по трудов договор, като последно е работил по трудов договор за периода от 20.09.2021 г. до 17.01.2022 г.

От справка в НОИ се установява, че не е получавал парично обезщетение при временна нетрудоспособност, трудоустрояване и майчинство и/или помощ или парично обезщетение за безработица в периода 01.01.2020 г. до 24.07.2024 г.

От справка в Агенция по заетостта се установява, че Г. не е бил регистриран като търсещо работа лице.

Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл.373, ал.3 от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.

По делото е безспорно установена дължимостта на присъдените на Н.Г.Г., родена на ***г. и Г.Г.Г., родена на ***г. издръжки и техния размер.

Подсъдимия не оспорва, че в инкриминирания продължителен период от време не е изпълнявал задължението си. Самопризнанието му се подкрепя от приетите писмени доказателства, поради което съдът приема релевантните за делото факти за безспорно установени от горепосочените доказателства, които поотделно и в съвкупност кредитира с доверие.

С оглед приетата фактическа обстановка, установяваща се от събраните доказателствени материали, съдът прие, че Г.Й.Г. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.183 ал.1 от НК.

Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свои низходящ и съзнава напълно това свое задължение, не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според СК е периодично, тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са 2 неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази причина неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна отговорност.

Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи финансови възможности, не може да го освободи от задължението за даване на издръжка, за която е осъден за посочения по-горе период, в който все пак е получил трудово възнаграждение. Материалното състояние на родителя е взето предвид от гражданския съд при определяне размера на дължимата издръжка и същата е в минимален размер. Подсъдимия е бил наясно със задължението си възникнало по силата на съдебното решение, не е поискал изменение в постановения размер. Касае се за престъпление на просто извършване, което за да е осъществено е достатъчен факта на неплащане за процесния период, надвишаващ повече от 2 месечни вноски, т.е. деянието е безспорно установено от обективна страна. От обективна страна деянието е извършвано през целия процесен период.

От обективна страна престъплението е извършено чрез бездействие - подсъдимия не е изпълнявал задължението си да издържа своите деца, като не е заплащал определените за издръжка суми повече от два месеца – общо 53 последователни месечни вноски за всяко едно от децата.

От субективна страна подсъдимия е действал виновно и с пряк умисъл за посочените 53 месечни вноски за всяко едно от децата – за периода от месец юни 2020 г. до месец октомври 2024 г., включително, като е знаел за съществуването на своето задължение и съзнателно не го е изпълнил.

Причини за извършване на престъплението: несъобразяване в необходимата степен със правовия ред в страната, занижено чувство на родителски дълг.

По определяне на наказанието:

Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 183,ал. 1 от НК е лишаване от свобода до една година или пробация.

При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на предишна съдимост.

Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.

Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е продължителният период на бездействие .

Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и найлекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

При индивидуализиране на наказанието в рамките на чл.54 НК съдът прецени, че найадекватно предвид тежестта на извършеното престъпление и предвид целите на специалната и генерална превенции би било налагането на предвиденото в закона наказание "пробация", като при превес на смекчаващите обстоятелства,съдът наложи на подсъдимия двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 10 (десет) месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, и по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК "задължителни периодични срещи с пробационен служител" също за срок от 10 (десет) месеца, като тази продължителност на наказанието ще способства за коригиране на поведението на подсъдимия и неговото поправяне, като наказанието ще отговори на степента на обществена опасност на деянието и най вече на степента на обществена 3 опасност на дееца и ще изпълни задачите на генералната и специалната превенции.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 296 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова и прокурора и Л. М. Р. като разгледа докладваното от Стояна Илиева Наказателно дело от общ характер № 20243110204544 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Г. Й. Г., роден на *** г. в гр. Попово, българин, български граждани, основно образование, не работи, разведен, неосъждан, живущ в ***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ в периода от м.06.2020 г. до м.10.2024 г. включително в гр. Аксаково, обл. Варна, след като бил осъден с Решение № 1235/09.03.2020 г. по гр. дело № 16619/2019 г. по описа на РС Варна, 9-и състав, влязло в законна сила на 04.06.2020 г., да издържа свои низходящи – децата си Н. Г.а Г.а, родена на *** г. и Г. Г.а Г.а, родена на *** г., чрез тяхната майка И.Н.В., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни, а именно:

53 /петдесет и три/ месечни вноски за периода от м.06.2020 г. до м.10.2024 г. по отношение на детето Н. Г.а Г.а, всяка от които в размер 152,50 лв. /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/, на обща стойност от 8082,50 лв.;