Решение № 631 от 15.12.2021, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Добрич, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Великова при участието на секретаря Галина Й. Христова като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20213230101686 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Д. Р.

Д. ЕГН ********** от град В., жк „***“ **, вх. **, ет. **, ап. **, с която против „**“ с **, град Д., ул. „***“ **, са предявени искове:

* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4800,36 лева, съставляваща неплатена рента за стопанската 2019/2020г., дължима по договор за аренда с нотариална заверка на подписите - акт № 19, том ІІа, вх.рег.№ **/19.07.2017г. на нотариус № **, вписан под акт № 94, том XIII, вх.рег.№ 6937/20.07.2017г. на СлВп – Д.

* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 669,99 лева, съставляваща неплатена наемна цена за стопанската 2019/2020г., дължима по договор за наем на** в ид.части от поземлен имот **по КК на село С. – ** * за обявяване на договор за аренда с нотариална заверка на подписите акт № 19, том ІІа, вх.рег.№ ***/19.07.2017г. на нотариус № **, вписан под акт № 94, том XIII, вх.рег.№ 6937/20.07.2017г. на СлВп – Д., за прекратен.

С влязло в сила определение № 401 от 02.06.2021г. съдът е върнал 1 подадената от Д. Р. Д. от град В.против „***“ искова молба с вх.№** от 31.05.2021г., в частта, с която е предявен иск за обявяване на договор за аренда с нотариална заверка на подписите - акт № 19, том ІІа, вх.рег.

№**/19.07.2017г. на нотариус № **вписан под акт № 94, том XIII, вх.рег.№ 6937/20.07.2017г. на СлВп – Д.., за прекратен и в тази част производството по делото е прекратено.

Исковете се основават на следните обстоятелства: между страните са сключени два договора – 1. договор за аренда с нотариална заверка на подписите - акт № 19, том ІІа, вх.рег.№ **/19.07.2017г. на нотариус № **, вписан под акт № 94, том XIII, вх.рег.№ **/20.07.2017г. на СлВп – Д.за земеделска земя в село С., имот с идентификатор **, с площ **; **. договор за наем на ** в ид.части от поземлен имот **по КК на село С. – ** ..

Договорът за аредна е със срок до 01.10.2022г. Неплатена е дължимата рента /не по-малко от 50 лева на декар, според чл. 6, т. 1 от договора/ за стопанската 2019/2020г. в размер на 4800,36 лева. Не е платен и наемът за същата година в размер на 669,99 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете. Не отрича сключен договор за аренда и за наем, като за втория твърди да е в писмена форма. Твърди, че задължението за рента се определя по правилото на чл. 6, т. 1 от договора - от получената продукция на декар предоставена земя, остойностена по средната реализационна цена, но не по - малко от 30 % или не по - малко от 50 лева на декар годишно. Тъй като не е уговорен срок за плащане в договора за аренда се прилага чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ. Оспорва твърдението в исковата молба, че за стопанската 2019/2020г. на ищеца не е заплатена дължимата рента, която според него е 4800,36 лева - по 60 лева на декар. Неверни са и твърденията в исковата молба, че въпреки многобройните разговори с представляващия ответното дружество и до момента не е налице плащане. Твърди, че дължимата сума по двата договора е платена предварително като погрешно извършено повторно плащане на задължението за предходната година, което погрешно плащане ответникът не върнал на ищеца, а настоявал да задържи като изпълнение на задължението за процесната година. В условията на евентуалност противопоставя възражение за съдебно прихващане със сумата от 5470,32 лева, съставляваща платена сума без основание (повторно платена 2 рента/наем за стопанската 2018/2019г.).

Ищецът оспорва предявеното за прихващане вземане.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Вземането по предявеното евентуално възражение за прихващане има правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Не се спори между страните по сключените договори и действието има за процесната стопанска година, с реално ползване от страна на ответника договор за аренда с нотариална заверка на подписите - акт № 19, том ІІа, вх.рег.№ **/19.07.2017г. на нотариус № **, вписан под акт № 94, том XIII, вх.рег.№ 6937/20.07.2017г. на СлВп – Д., за земеделска земя в село С., имот с идентификатор **, с площ *** дка; договор от 03.07.2019г. за наем на ** в ид.части от поземлен имот *** по КК на село С. – нива с обща площ ** (вторият писмен, представен като доказателство по делото от ответника).

Няма спор също, че за стопанската 2018/2019г. е бил сключен договор за наем на ** в ид.части от поземлен имот**по КК на село С.– нива с обща площ ** (също представен от ответника).

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за аренда, арендното плащане се определя от получената продукция на декар предоставена земя, остойностена по средната реализационна цена, но не по-малко от 30%, или не по-малко от 50 лева на декар годишно. В чл. 3 от двата договора за наем е определена наемна цена в размер на не по-малко от 50 лева на декар.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при прилагане на правилата по чл. 6, ал. 2 от договора за аренда и на чл. 3 от договора за наем за стопанската 2019/2020г.

(процесната) вземанията на ищеца са в размер от 4 000,30 лева дължима рента и 558,30 лева дължим наем (общо 4 558,60 лева, по 50 лева за декар).

Средната изплатена от ответника рента/наем на арендодатели/наемодатели за тази година е в размер на 40 лева на декар (на ищеца е начислена по-висока рента/наем, съответно на договорения минимален размер).

Дължимите от ответника рента и наем за предходната стопанска 3

2018/2019г. по правилата на чл. 6, ал. 2 от договора за аренда и на чл. 3 от договора за наем е в размери: 4 000,30 лева рента и 558,30 лева наем (общо 4 558,60 лева, по 50 лева за декар). Ответникът е начислил по-високи рента и наем от дължимите по договора – по 70 лева за декар, общо 6 382,04 лева.

Средната изплатена за тази година от ответника рента/наем на арендодатели/наемодатели е 70 лева на декар (колкото и на ищеца).

Начислените от ответника рента и наем за двете стопански години са в общ размер от 10 940,64 лева (6 382,04 лева за 2018/2019г. и 4 558,60 лева за 2019/2020г.).

През 2020г. ответникът е извършил две плащания в полза на ищеца по банков път в общ размер от 10 940,64 лева: 4558,60 лева на 10.01.2020г. с основание „аванс рента за 2018/2019г.“ и 6382,04 лева на 13.05.2020г. с основание „рента 2018/2019г.“.

По счетоводни данни на ответното дружество по партидата на ищеца Д.

Р. Д. са направени следните записвания, установени от вещото лице:

1. за стопанската 2018/2019г. - за начислената рента по ведомост за ренти в размер на 6382.04 лв. за 91.172 дка по 70 лв./дка, са съставени стопански операции в хронологичен ред по сметка 499 Други кредитори:

• на 31.07.2019г. с архив.№ 709/11, за задължение от ответника към ищеца за рента/наем, в размер на общо 6382.04 лв.

• на 10.01.2020г. с арх.№ 103/1001, за частично плащане в размер на 4558.60 лв., по преводно нареждане по сметка на ищеца с основание „аванс рента 2018/2019г.„

• на 13.05.2020г. с арх.№ 503/1001, за плащане - остатък от дължима рента в размер на 1823.44 лв. - с част от банков превод по сметка на ищеца в размер на общо 6382.04 лв. с основание „рента 2018/2019г.” 2. за стопанската 2019/2020г. - за начислената рента по ведомост за ренти в размер на 4558.60 лв. за 91.172 дка по 50 лв./дка, са съставени стопански операции в хронологичен ред по сметка 499 Други кредитори:

• на 13.05.2020г. с архивен № 503/1001, плащане на рента, в размер на 4558.60 лв. - част от банков превод по сметка на ищеца в размер на общо 6382.04 лв. с основание „рента 2018/2019г.”, при липса на начислена/дължима такава за 2019/2020г. към датата на плащане

4

• на 31.07.2020г. с архивен № 709/7 и пояснителен текст „стоп.година 2019/2020г.“, задължение на ответника към ищеца за рента/наем в размер на 4558.60 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. С. Г. (***) и И. М. П. (***). С оглед възражението на ищеца, недопустими са свидетелските показания за погасяване на парични задължения, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК – относно постигнато между страните съгласие с част от второто плащане до размера от 50 лева на декар да се погаси задължението на ответника за следващата стопанска година.

Ответникът не противопоставя възражение за извършено извънсъдебно прихващане, а претендира за съдебно такова, като свидетелските показания са посочени за изясняване на обстоятелствата по откриване на допуснатата счетоводна грешка и опитът за уреждане на отношенията между страните по повод на повторното плащане на задължението за стопанската 2018/2019г.

Свидетелите знаят за сключените договори с ищеца за аренда и наем на земеделски земи през двете стопански години. П.С. Г. дава подробни сведения и за двата извършени парични превода по неговата банкова сметка през 2020г., като тя лично е съставила платежните нареждания - на 10.01.2020г. е извършен банков превод от „***” по неговата сметка, по 50 лв. авансово, които са 4558,60 лв. с основание „авансово рента 2018/19г.“. На 13.05.2020г. за всички декари - ***, дружеството му превежда по 70 лв., което е пак с основание „рента 2018/19г.“. След разглеждане на партидите на арендодателите установили, че два пъти има превод към Д.Р.. Попълнено е платежно нареждане два пъти, защото свидетелката сгрешила. Не е било отразено първото плащане и с впечатление, че няма никакъв превод за тази стопанска година към Д.Р., му изплатила цялата рента от 70лв., както за всички арендодатели за стопанската 2018/19г. Свидетелката посочва, че тя е допуснала грешка, защото не е отразила извършеното първо частично (авансово) плащане от 10.01.2020г. След установяване на допусната грешка, задължението към Д.Р. за 2018/19г. е изчистено, закрито с рента по 70 лв., и надплатената сума е отнесена за следващата 2019/20г., което се равнява на 50 лв. на декар. За 2019/20г. рентата на всички останали арендодатели била по 40 лв., но тъй като на него вече е направен превод, управителят на дружеството решил, че неговата рента ще остане по 50 лева на декар. Свидетелката твърди, 5 че управителят на дружеството и ищецът провели многократно телефонни разговори, в които се коментирало или да върне сумата, която е надплатена, или тя да остане за следваща стопанска година - 2019/20г. Управителят на дружеството й казал, че са постигнали съгласие надплатената сума да остане като рента за 2019/20г. Свидетелят И. М. П. не е запознат с извършените плащания, но знае, че два пъти са плащани едни и същи суми на ищеца, като присъствал лично на разговори между неговата майка (**) и ищеца по делото в неговата къща в с. С.. При първото им посещение му обяснили точно какво се е случило, защото той нямал представа, или поне така твърдял. При втория разговор се разбрали платените по 50 лв. в повече (разликата от 120 лева и 70 лева на декар) да се счита за следващата година.

Въз основа събраните писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на вещото лице по делото недвусмислено се установява извършеното погрешно плащане в повече от дължимото по 70 лева на декар за стопанската 2018/2019г. на дата 13.05.2020г. Дължимата сума за тази стопанска година е в общ размер 6382,04 лева (по 70 лева на декар). Тя е платена на две части – 4558,60 лева на 10.01.2020г. и остатъкът от 1823,44 лева на 13.05.2020г. На втората дата са платени в повече от дължимото за стопанската 2018/2019г. с 4558,60 лева. Така, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, в полза на платилия без основание възниква претенция за връщане на даденото в размер на 4 558,60 лева (** х 50 лева). До този размер вземанията на ответника, предявени за съдебно прихващане, са доказани. При изрично посочено основание за плащане „рента за 2018/2019г.“ в платежното нареждане от длъжника, не е налице изпълнение на задължението му за стопанската 2019/2020г., което е в размер от 4 558,60 лева (по 50 лева на декар, съгласно счетоводното начисляване от ответника и установения минимум в двата договора). Следователно в полза на ищеца съществуват непогасени вземания от ответника в този общ размер за стопанската 2019/2020г.