Решение № 198 от 23.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. П., 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000582 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производтво по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260066 от 19.05.2021 г.,постановено по т.д.№221/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х,е осъден ответника З.Д. „Л.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на ищеца ИВ. П. В. с ЕГН ********** сумата от 15 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестра му В.П.Ф.,починала на 20.02.2017 г. в резултат на ПТП,настъпило на същата дата на автомагистрала „Т.“ в района на 53-ти километър в платното за движение в посока от гр.С. към гр.П.,предизвикано от управлението на моторно превозно средство-лек автомобил „***“ с ДК№ *** в нарушение на правилата за движение,застраховано при ответника,за което има влязла в сила присъда №34/04.IX.2018 г.,постановена по НОХД №432/2018 г. на Окръжен съдС.,ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума от 18. X.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ИВ. П. В. с ЕГН ********** против ЗД „Л.“АД с ЕИК *** иск 1 за горницата над присъдения размер от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. /предявен като частичен от 100 000 лв./ за обезщетение от настъпилата смърт на сестра му В.П.Ф.,починала на 20.II.2017 г. в резултат на ПТП,настъпило на същата дата на автомагистрала „Т.“ в района на 53-ти километър в платното за движение в посока от гр.С. към гр.П.,предизвикано от управлението на моторно превозно средство-лек автомобил „***“ с ДК№ *** в нарушение на правилата за движение,застраховано при ответника,за което има влязла в сила присъда №34/04.IX.2018 г.,постановена по НОХД №432/2018 г. на Окръжен съд-С..

Освен горното,с решението от 19.05.2021 г. на ОС-Х ответникът ЗД „Л.“АД с ЕИК *** е осъден да заплати на Държавата по сметка на съда сумата от 600 лв. държавна такса,а на Адвокатско дружество „Г. и М.“-гр.Х с Булстат *** е осъден да заплати сумата от 980 лв. възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца ИВ. П. В. по делото по чл.38А от Закона за адвокатурата.Наред с това ищецът ИВ. П. В. е осъден да заплати на ответното З.Д. „Л.“АД-гр.С. сумата от 400 лв. разноски по делото.

Настоящото дело е образувано въз основа на въззивна жалба,подадена от

„З. Л.“АД-гр.С. с ЕИК *** срещу осъдителните части на решение №260066 от 19.05.2021 г. на ОС-Х,с които дружеството-жалбоподател като ответник по предявения иск е осъден да заплати на ищеца И.В. сумата от 15 000 лв. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му В.П.Ф.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 18.10.2020 г. до окончателното й изплащане,а също така е осъден да заплати държавна такса в размер на 600 лв. и е осъден да заплати сумата от 980 лв. адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита,че в обжалваните части първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон,както и че е незаконосъобразно и необосновано.В тази връзка намира за неправилен извода на първоинстанционния съд,че между ищеца и починалата му сестра са съществували изключителни отношения по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСГТНК на ВКС,обосноваващи правото на ищеца да получи обезщетение за причинените му от смъртта на неговата сестра неимуществени вреди.Сочи,че за да стигне до този извод,съдът се е позовал на депозираните в съдебно заседание 2 свидетелски показания,но според жалбоподателя тези показания не разкриват такава изключителност на отношенията,каквато има предвид тълкувателното решение.Счита за недоказани твърденията,че пострадалата е била найблизкия човек на ищеца,че същият е получавал от нея материална и морална подкрепа,различна от тази,която обичайно съществува между родственици от този кръг,както и че отношенията му с пострадалата са били с близост,посилна от обичайната между брат и сестра.Жалбоподателят намира за недоказани и твърденията на ищеца,че в причинна връзка със смъртта на сестра му са настъпили при него социална изолация,усещане за безспокойство,потиснатост,изострена чувствителност,ранимост и вътрешно опустошение,както и че поради силния емоционален шок от загубата,здравословното състояние на ищеца се е влошило и че има последваща събитието коренна промяна в неговия живот.В обобщение жалбоподателят поддържа довода,че ищецът няма материалноправна легитимация за предявяване на процесната искова претенция,тъй като не е след лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени вреди,определен изчерпателно и ограничително с Постановление №4/68 г. и Пастановление №5/69 г. на Пленума на ВС.В условие на евентуалност жалбоподателят поддържа и довода,че присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението е прекомерно завишен и е в противоречие с принципа на справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД.Освен това е заявил и оплакването,че първоинстанционният съд не се е съобразил с действащия към момента на уважаване на претенцията §96 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховането,в сила от 07.12.2018 г.,с който е определен лимит от 5000 лв. на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди относно претенциите на лицата по чл.493А,ал.2 от КЗ.

И въз основа на всички изложени във въззивната жалба оплаквания и доводи,дружеството-жалбоподател моли първоинстанционното решение да се отмени в атакуваните осъдителни части и вместо това да се постанови друго решение,с което предявената претенция да се отхвърли изцяло.Моли освен това да му бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски.

Въззиваемият ИВ. П. В. чрез упълномощеното от него Адвокатско дружество „Г. и М.“,представлявяно от адв. К.Г.,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който е оспорил същата като неосноателна и е изразил становище,че обжалваното решение е 3 валидно,допустимо и правилно.Счита за неоснователни всички изложени в жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение,като подробните си аргументи в тази насока излага в подадания писмен отговор.Моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено атакуваното решение на ОС-Х.Моли да му бъдат присъдени всички разноски,сторени пред двете съдебни инстанции,включително и адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство,защита и съдействие на ищеца пред двете съдебни инстанции.

От страните не са представени писмени доказателства във въззивното производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения отговор на същата.

П.ският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,П.ският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,П.ският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваните му части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,П.ският 4 апелативен съд приема следното:

По т.д.№221/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х е предявен от ИВ. П.

В. против „З. Л.“АД-гр.С. с ЕИК *** осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лв.,предявена като частичен иск от 100 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди поради загубата на своята сестра В.П.Ф.,починала на 20.02.2017 г. в резултат на ПТП,настъпило на същата дата на автомагистрала „Т.“,ведно със законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,считано от 18.10.2020 г. /денят следващ датата,на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по заведената щета съгл. чл.496,ал.1 КЗ/ до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.

Ищецът е обосновал иска си със следните основни твърдения:

Твърди,че на 20.02.2017 г.,по време на движение по автомагистрала „Т.,на 53 км е настъпило ПТП между лек автомобил „*** ГТ“,с рег.№*** и лек автомобил марка „О.“,с рег. №***,вследствие на което е починала В.П.Ф.,която е пътувала в лекия автомобил марка „О.“.В исковата си молба ищецът е описал механизма на настъпилото ПТП и е заявил,че вината за причиняване на произшествието е на водача на лекия автомобил марка „***“ Г.,призната с влязла в сила присъда №34 от 04.09.2018 г.,постановена по НОХД №432/2018 г. по описа на ОС-С..Ищецът твърди още,че починалата при описаното в исковата молба ПТП- В.Ф. е негова сестра и че той преживява изключително тежко смъртта й,тъй като тя е била за него опора в живота,човек с когото са си помагали и подкрепяли в добри и лоши моменти.Твърди,че след смъртта на сестра си е изпаднал в тежка депресия,станал е затворен и неконтактен,постоянно плачел,чувствал се безпомощен и не намирал смисъл да живее.След загубата на едва 51 годишната В.Ф.,ищецът останал без своята обичана сестра и животът му оттук нататък не вече не бил същия и никога нямало да бъде.Както в деня на катастрофата,така и преди това,двамата били почти винаги неразделни.Заедно ходели на почивки,заедно пазарували и винаги заедно посрещали лични и семейни празници и тържества.Твърди се,че предвид особено близката привързаност между ищеца и загиналата вследствие на процесното ПТП В.Ф.,ищецът е загубил своята морална и материална опора в живота си и с оглед на това попада в кръга на лицата,очертан в ТР №1/21.06.2018 5 г.,постановено по тълк. Дело №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС,които лица имат право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди,вследствие причинена свърт на техен брат и/или сестра.

В исковата молба е изложено и твърдението,че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата,чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди,се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗК „Л.“АД,валидна от 17.01.2017 г. до 17.01.2018 г. и прекратена на 04.04.2017 г.Ищецът,както твърди,подал на 17.07.2020 г. застрахователна претенция до ответното дружество в изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ,с която поискал по доброволен път да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение,но въпреки че определения в чл.496,ал.1 от КЗ тримесечен срок изтекъл на 18.10.2020 г.,ответното дружество не се било произнесло по претенцията му е не заплатило по доброволен път обезщетение за претърпените от ищеца морални вреди,което обосновавало и правния интерес на последния от предявяването на процесния иск пред съда.

Ответникът ЗК „Л.“АД е подал в законния срок писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил изцяло исковата претенция за неимуществени вреди-по основание и размер.В тази връзка е заявил,че оспорва всички фактически твърдения в исковата молба,на които се основава исковата претенция и оспорва за ищеца да е възникнало материално притезание-право на обезвреда на неимуществени вреди в резултат загуба на близък.Изложил е и доводи,че не са налице данни или твърдения за настъпило особено житейско обстоятелство,по причина на което между ищеца и починалата му сестра да са били създадени отношения с особена връзка,различни от обичайните между брат и сестра,или да са довели до проявление на неимуществени вреди,различни от обичайните,присъщи на добри отношения в тази родствена връзка.На база аргументи в този аспект,ответникът е оспорил в отговора на исковата молба активната материално-правна легитимация на ищеца за предявяване на процесната искова претенция и качеството му на трето увредено лице с право на обезвреда.Оспорил е и твърденията за възникване на вреди,обосноваващи размера на предявената искова претенция.Заявил е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата В.Ф.,дължащо се на извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и 6