Решение № 290 от 26.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20221800500905 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 124 от 14.10.2022 год., постановено по гр.д. № 424/2022 год. по описа на РС-Ботевград "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК:

........, с адрес: Б., И. з. М. е осъдено да заплати на Й. С. Т. от с. С., община Б., ул. „В. В.“ № .., с ЕГН: ********** сумата- главница от 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобство и дискомфорт от получени травматични увреждания-счупване на стъпалото на долен ляв крайник или счупване на метатарзална кост, в резултат на претърпяната от него трудова злополука на 13.01.2022г. по време на работа на длъжността „носач-товарач стоки/ работник склад“ в склада на "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: ........, находящ се в гр. Б., И. з. М., отразена в Разпореждане №5104-22-5 от 21.01.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-С. о., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на увреждането на 13.01.2022 г. до окончателното плащане, 1 както да заплати и сумата-главница от 48.55лв./четиридесет и осем лева и 55 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а именно за закупуване на лекарства, съгласно фискален бон от 14.01.2022 г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 14.01.2022 г. до окончателното заплащане, както да заплати и суматаглавница от 190лв./сто и деветдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а именно за закупуване на ортеза съгласно фактура № ........../..............г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 15.01.2022г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата-главница от 385лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а именно за закупуване на медицински изделия-компресивни винтове съгласно фактура № ........... от ............г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 13.04.2022г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата-главница от 84.10лв./осемдесет и четири лева и 10 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а именно за закупуване на лекарства съгласно фактура № ********** от 14.04.2022г. и заплащане на потребителска такса съгласно фактура № ............ от ............г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 14.04.2022г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата-главница от 46.40лв. /четиридесет и шест лева и 40 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а именно за закупуване на лекарства съгласно фактура № ............ от .............г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 05.05.2022г. до окончателното заплащане. На основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата "И. М.2 Е. Б." ЕООД е осъдено да заплати на адвокат Б. К. от САК сумата от 1453лв./хиляда четиристотин и петдесет и три лева/ за адвокатско възнаграждение, с оглед уважената част от исковете и в полза на РСБотевград държавна такса в размер на 1250лв./хиляда двеста и петдесет лева/, и 120лв./сто и двадесет лева/ за направени разноски в производството за заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда, както за държавна такса от 5лв./пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от "И. М.-Е. Б." ЕООД с доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението.

Излага, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички негови доводи и възражения, което е довело до определяне на необосновано голямо и неподкрепено със социално-икономическите условия на страната обезщетение за неимуществени вреди. Съдът направил изводи относно качествата на обувките, подбрани от работодателя, което представлява контрол за целесъобразност на решението на работодателя за избор на обувки. Излага, че субективното усещане за студ не е основание пострадалият ищец самоволно да реши да пренебрегне осигурените от работодателя работни обувки, нарушавайки по този начин изискванията по ЗБУТ.

Ищецът е бил запознат с извършената оценка на риска и с конкретните рискове за здравето и безопасността на работното място.

Приетата фактическа обстановка от РС-Ботевград била непълна, неправилна и не кореспондирала с доказателствения материал по делото, в резултат на което не бил изяснен обективно и вярно механизма на трудовата злополука. Не били обсъдени показанията на св. Ц. М. как пострадалия е водил стакера. Излага, че ищецът е допринесъл за своето увреждане, при условията на груба небрежност, тъй като не е спазил изискванията за безопасност при работа – бил е с негови обувки, вместо с осигурените от работодателя. На следващо място излага, че РС-Ботевград е определил изключително голям размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не отговаря на принципа за справедливост, отнесен към конкретния случай.

Позовава се на съдебна практика по сходни казуси. На бил верен извода на съда по отношение състоянието на пострадалия преди 3 инцидента и „драстичната му промяна“ в начина му на живот, според съда. Излага също, че съдът неправилно допуснал увеличаване на размера на иска в нарушение на разпоредбите на чл. 214, ал. 1 ГПК.

По същество моли да бъде присъден по-нисък размер на обезщетение за неимуществени вреди, като се приспадне платеното от Булстрад застрахователно обезщетение в размер на 980, 00 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Й. С. Т., чрез адв. Б. К., с който жалбата се оспорва по подробно изложени съображения. Излага, че претърпените телесни увреждания и усложнения са доказани, а присъденото обезщетение е изцяло съобразено и отговаря както на социално-икономическата обстановка в страната към датата на злополуката, така и на причинените болки и страдания на пострадалия. Правилно съдът приел, че не са налице нито съпричиняване, нито груба небрежност от страна на ищеца.

Претендира разноски, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Ботевград решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че ищецът е работил по трудов договор на длъжността „носач-товарач стоки/работник склад” при ответника.

Страните на спорят, че ищецът е претърпял злополука, която е призната за трудова съгласно Разпореждане №5104-22-5 от 21.01.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ- С. о.. В разпореждането е посочено, че увреждането /счупване на стъпало на 4 ляв крак/ е настъпило по време и във връзка с извършваната работа – при дърпане със стакер на палет, натоварен с материали, стакера не спира и удря крака на пострадалия, което е довело до временна неработоспоспособност.

От показанията на св.Ц. М., която работи при ответника на длъжност „служител склад“ се установява, че по време на работа ищецът е водил стакера, на който имало пале със стока. При стигане до складовото място, Й. приклекнал и се хванал за крака. Й. бил отпред пред стакера и го водил, а на вилиците имало пале със стока.

След почивката свидетелката видяла, че кракът на Й. се подул и с помощта на техен колега бил транспортиран до болницата в Б..

Ищецът бил обут с негови обувки-тип кубинки, а не с работните обувки.

От показанията на св. Ц. Ц. Ц., която живее на семейни начала с ищеца се установява, че на 13.01.2022г., около 04.00-04.30 часа, ищецът й се обадил от О. б. в гр.С. и съобщил, че е претърпял трудова злополука, тъй като го ударил стакер и е със счупване на крака.

Сутринта се прибрал в къщи с превръзка на крака, с патерици като носел шина/ботуш. Следващите дни много го боляло, по цял ден лежал и не можел да се движи. Имал нужда от чужда помощ за битово обслужване, тъй като нищо не можел да направи самостоятелно.

Приемал болкоуспокояващи лекарства и за разреждане на кръвта. На 11.04.2022г. му направили операция на крака, тъй като се установило, че не заздравява. След операцията болките продължили, за което приемал болкоуспокояващи и се придвижвал с патерици. Един месец след операцията свидетелката продължавала да му помага за битово обслужване.

Ищецът в обясненията по чл. 176 ГПК посочва, че при изпълнение на служебните си задължения, воденият от него стакер не спрял и го ударил, при което паднал, изпитал остра болка и извикал.

При изправянето си след като стъпил на крака отново паднал. По време на работа е бил с работни обувки, закупени от него, които са с бомбе /един вид боти/. Не работил с обувките, дадени му от фирмата, защото му било студено с тях.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, се 5 установява, че механизмът на увреждането при ищеца е възможно да е както от удар/бутане от страна на стакера, така и от стъпване накриво, което стъпване накриво и усукване на крака да е предизвикано от бутането на машината. Според вещото лице има директна травма, има трамватичен момент, който е предизвикал увреждането. При злополуката ищецът е получил счупване на пета метатарзална кост на лявото ходило, което е предизвикало трайно ограничение движенията в ляв долен крайник за период над 30 дни. Проведено е лечение с гипсова шина за два дни, заменена след това с ортеза. Придвижва се с две помощни средства-патерици.

Поради клинични и рентгенографични данни за забавено срастване на 11.04.2022г. е опериран и поставен канюлиран винт. Лечението продължава, същото не е завършено, предстои контрол на срастването, рехабилитационно лечение, както и операция за махане на поставения винт. Около 7-8 месеца са необходими за лечение и възстановяване, за да може след това да се върне на работа. След извършен преглед вещото лице е установил, че радикулитът не е бил предпоставка за нарушена походка и контрол на стъпването.

От представените ЕР № 0148 от 055/13.10.2022 г., ЕР № 0149 от 055/13.10.2022 г., ЕР № 0150 от 055/13.10.2022 г., ЕР № 0151 от 055/13.10.2022 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Проф. д-р А. Г“ ЕООД – Е. се установява, че са потвърдени издадените на ищеца болнични листове за временна неработоспособност.

Видно от платежно нареждане от 26.10.2022 г. на Й. С. Т. е преведена сумата от 980, 00 лева от Б. В. И. Г., а като основание за превода е посочено: ............... В съдебно заседание, проведено на 05.04.2023 г., процесуалният представител на ищеца адв. К. заяви, че не оспорва обстоятелството, че на ищеца е изплатена сумата от 980, 00 лева.

При така изяснената фактическа обстановка и съобразно възраженията в жалбата се налагат следните правни изводи: