Решение № 2975 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2975 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110117046 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба , уточнена с молба от 28.05.2025 г.

(на лист 47 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Т. Т. (аб. № *****), с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 770,89 лева – цена за доставена за периода месец май 2021 г. – месец април 2023 до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.11.2024 г., до окончателното плащане; 75,08 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2022 г. – 29.10.2024 г.; 27,28 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец септември 2021 г. - месец декември 2022, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.11.2024 г., до окончателното плащане, и 7,84 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.11.2021 г. - 29.10.2024 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 664757/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията 1 за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Н. Т. Т., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Правят се възражения, че не е доказано ответницата да е собственик на имота, за който се иска плащане на цена на енергия – не са представени доказателства за приемане на наследството от ответницата. Освен това методиките за определяне на цената на доставената до отделните апартаменти топлинна енергия били отменени от ВАС и нямало основание да се начисляват цени по искания от ищеца начин.

Не било установено и изпадане на ответницата в забава, за да се дължи лихва, като не можело да се определи точен падеж по общите условия, тъй като не били съобщени фактурите на ответницата. Поддържа се, че цена за дялово разпределение не се дължи на ищеца, тъй като услугата е извършвана от друго лице, а и няма уговорен падеж. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца. Иска се отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска чрез представителя си, ответницата не изпраща представител, но с писмена молба поддържа всички възражения от отговора.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представена на лист 87 – 95 от делото Данъчна декларация по чл. 26 ЗМДТ с вх. № 46895/31.05.1998 г. на Данъчна служба „Младост“ – София ответницата е декларирала, че е единствен собственик на апартамент с адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** (на лист 88 от делото), като е посочила и акт за собственост – Договор за покупка на държавен имот от **.**.**** г., № ** от том */**** г., по който е купила апартамента от Столичния народен съвет. Последният не е представен по делото, но съдът цени изявлението на ответницата като извънсъдебно признание по чл. 175 ГПК, установяващо собственост.

Въпреки че съдът е задължил третото лице – помагач да представи доказателства за отчетите за потребление в имота, такива не са постъпили по делото. В откритото съдебно заседание от 05.11.2026 г. (на лист 100 от делото) представителят на ищеца е заявил, че няма други доказателствени искания.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

2

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът излага възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.

„в“ ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали повече от 3 години.

Установено е от признанието на ответницата в данъчната декларация, че е собственик на имота, описан в исковата молба, но по делото липсват доказателства за доставените количества топлинна енергия. В съдебното заседание представителят на ищеца не е поискал да се изчака събирането им, поради което при настоящото състояние на делото съдът следва да приеме, че втората предпоставка на иска за цена на топлинна енергия – доказване на доставка на такава, не е установена, и искът следва да се отхвърли. Не се установява и извършване на дялово разпределение, отново поради непредставяне на доказателства от третото лице – помагач, за което ищецът е заявил, че няма искания. Поради това и този иск следва да се отхвърли.

С отхвърляне на двата иска за лихвоносни вземания следва да се отхвърлят и тези за лихви за забава.

Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смятат оспорения изпълнителен лист – предмет на спора, и исковата молба във връзка с разноските, но съдът съгласно правилото на чл.

235, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос.

Превръщането на претенциите в евро следва да бъде взето предвид при евентуално въззивно обжалване на решението, или, ако няма такова – в 3 изпълнителния процес.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответницата съгласно чл.

78, ал. 3 ГПК.

Ответницата претендира адвокатски възнаграждения по договор от 30.07.2025 г. (на лист 55 от делото) за исковото и заповедното производство за адвокатката си, като се позовава на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, и има изрични уговорки.

С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото (което е типично), и поради липсата на активно участие на процесуалния представител по делото, от исканите от адвоката общо 800 лева, съдът следва да присъди 300 лева за исковото производство, и 100 лева за заповедното.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Н. Т. Т., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, и адрес на управление: софия, ул.

„Ястребец“ № 23б, сумите от 770,89 лева (седемстотин и седемдесет лева и 89 ст.) – цена за доставена за периода месец май 2021 г. – месец април 2023 до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия; 75,08 лева (седемдесет и пет лева и 8 ст.) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2022 г. – 29.10.2024 г.;

27,28 лева (двадесет и седем лева и 28 ст.) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец септември 2021 г. – месец декември 2022, и 7,84 лева (седем лева и 84 ст.) – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.11.2021 г. - 29.10.2024 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 664757/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, да плати на адв. С. К. К., с код по БУЛСТАТ: 179436227, и адрес на кантората:

С., ул. „В.“ № **, ет. *, офис *, сумите от 300 лева (триста лева) – разноски в исковото производство, и 100 лева (сто лева) – разноски в заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4