Определение № 22758 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22758 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511181 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.27 ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.

№304521/17.09.2025година, подадена от В. П. Ж., чрез адв. С. К. със съдебен адрес гр.Варна, ул.“********, насочена срещу разпореждане №140290/10.09.2025г., постановено по ч.гр.д.№37920/2025г. по описа на СРС от 50-ти състав. В жалбата се твърди, че актът на съда, с който е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение в частта за разноските е неправилен и това е така, тъй като нормативният акт въз основа на който заявителят е предявил вземането си не предвижда като предпоставка за упражняване на правото неговото претендиране извънсъдебно.Ето защо отправя искане въззивният съда да отмени атакувания акт и са се произнесе по разноските на заявителя, като ги присъди. Излага доводи в подкрепа на това искане и се позовава на съдебна практика.

В срока за отговор на жалбата насрещната страна в процеса „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт. със съдебен адрес гр.София, ул.******** чрез адв. К. П. И. моли съда да остави жалбата без уважение.

Отново въвежда възражение за недължимост на разноските, тъй като длъжникът не е дал повод за завеждане на делото и това е видно от неговото поведение, защото първата покана за плащане е чрез настоящия процес.

Вместо да покани длъжника извънсъдебно да плати обезщетението по чл.7 от Регламент 261/2004г. в размер на 250 евро, кредиторът се е обърнал към съда и след получаване на заповедта за изпълнение длъжникът незабавно е платил.

Навежда доводи относно необходимостта от покана, наличие на признание на вземането с извършеното плащане и аргументи от института на неизпълнение на договорно задължение.

1

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Пред СРС е подадено заявление от настоящия жалбоподател, обективиращо искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 срещу въздушен превозвач. Претендира се вземане от 250 евро, представляващо обезщетение за закъснял полет по чл.7, пар.1 от Регламент /ЕО/ №261/2004. Претендират се разноските по делото и законната лихва върху съдебно заявеното вземане.

Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д.№37920/2025г. и по него на 14.07.2025г. заповедният съд – 50-ти състав на СРС – издава заповед за изпълнение на парично задължение под №20579, връчена на длъжника на 21.07.2025г.

На 19.08.2025г. по делото постъпва възражение по чл.414а ГПК от длъжника, с което страната заявява плащане на претендираното обезщетение и законната лихва върху него към 12.08.2025г., датата на плащане. Оспорва да дължи разноски, като твърди, че заявителят не е претендирал извънсъдебно обезщетението, поради което длъжникът не е била наясно с това, че дължи такова плащане.

Представя доказателства за плащането.

В становище по това възражение заявителят възразява срещу изразената от длъжника позиция за недължимост на разноските и моли съда да издаде изпълнителен лист за тях.

С разпореждане №140290/10.09.2025г. заповедният съда излага мотиви за наличие на хипотеза по чл.78, ал.2 ГПК, която е основание длъжникът да се освободи от тегобата да заплати разноските на кредитора, инициирал процеса.

Позовал се е на ОУ на превозвача, според които пътникът приема в 30-дневен срок след отправено от него искане превозвачът да му заплати обезщетението.

Отчел е, че плащането от страна на длъжника е признание на дълга, поради което е приел, че поведението на последния не е основание за завеждане на делото и е отхвърлил заявлението в частта за разноските.

Актът на съда е връчен на заявителя на 17.09.2025година.

Жалбата е депозирана на същата дата и се явява процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща интерес от обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се явява основателна, но по причини, различни от посочените в нея.

Съобразно нормата на чл.414а, ал.3 ГПК, ако длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането той може да възрази, че не дължи разноски. Именно на тази разпоредба и въз основа на стореното от длъжника възражение, което заповедният съд е приел за основателно, е обосновал извода си с и с нормата на чл.78, ал.2 ГПК, като е оставил сторените от заявителя разноски в негова тежест.

В резултат на това е отхвърлил заявлението в частта за разноските с атакувания от заявителя акт – преждецитираното

2 разпореждане№140290/10.09.2025г.

Възможността заповедният съд да отхвърли заявлението е преклудирана в издаване от негова страна на заповедта за изпълнение на паричното задължение и именно нейното връчване е дало основание на длъжника да извърши плащане – тя е основанието за размяната на имуществената престация- процесното дирено от заявителя обезщетение за закъснял полет.

Ето защо няма процесуална възможност да се отхвърли заявлението в частта за разноските, тъй като е налице акт на съда, явяващ се изпълнително основание да се дири плащане на тези разноски от страна на заявителя.

Възможността на заповедния съд е очертана с нормата на чл.141а, ал.5 ГПК – ако намери възражението за основателно заповедният съд обезсилва заповедта.

Тъй като заповедният съд е постановил недопустим акт, а въззивният съда в случая действа като пълен въззив, намира, че следва да обезсили разпореждането на заповедния съд и върне делото на СРС за произнасяне от страна на заповедния съд, съобразно нормата на чл.414а, ал.5 ГПК –чрез обезсилване на издадения от него акт, в частта за която приема, че е налице основание за това.

При изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане №140290/10.09.2025г., постановено по ч.гр.д.

№37920/2025г. по описа на СРС от 50-ти състав и ВРЪЩА делото на 50-ти състав на СРС за произнасяне, съобразно мотивите на това определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3