Решение № 355 от 06.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Н., 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И.ова при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И.ова Гражданско дело № 20252150100174 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Етажна собственост „Ч.м. **“ ***, с адрес: гр. Н., кв. „Ч.м. **“ ***, представлявана от управителя К.И.Ч., заявена чрез пълномощника адв. М. К. от АК - Сливен, против С.

Х. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., кв. „Ч.м. **“, бл. ***** с която са предявени са искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗУЕС да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 622.65 лева, представляваща задължение за етажни вноски от месец ноември 2023г. до месец ноември 2024г. за шест имота в етажната собственост и годишна такса за ремонт, обновяване и поддръжка, разпределена съобразно притежаваните проценти идеални части, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/2024г. по описа на Районен съд - Н..

В исковата молба се сочи, че с решение на общото събрание на етажната собственост, проведено на 13.11.2023г., обективирано в Протокол № 1, било прието размерът на етажните вноски за всеки имот, находящ се в етажната собственост да бъде 4 лева месечно за ет. 1 до ет. 6, както и 1000 лева за годишна такса за ремонт и обновяване, определена за плащане съобразно идеалните части. Изтъква се, че към датата на провеждане на общото събрание ответницата била собственик на шест апартамента в сградата - ап. 5-1, ап. 5-2, ап. 5-4, ап. 6-1 и ап. 6-2. Твърди се, че с решение на общото събрание на етажната собственост, проведено на 09.03.2024г., обективирано в Протокол № 2, молбата на ответницата, подадена на предходното общо 1 събрание, с която заявявала, че не желае да заплаща суми за поддръжка и управление на общите части на пет от собствените си апартамента, т.к. не ползва същите, била отхвърлена. Навежда се, че на 30.04.2024г. с писма с обратна разписка била изпратена покана за доброволно плащане на дължимите суми, получени от ответницата на 08.05.2024г. Развиват се доводи, че задължението от 622.65 лева, от които 288 лева етажни вноски по 4 лева месечно за периода от месец ноември 2023г. до месец ноември 2024г. за шест имота в етажната собственост и 334.65 лева - годишна такса за ремонт, обновяване и поддръжка, разпределена съобразно притежаваните проценти идеални части било изискуемо и не е било изпълнено доброволно.

С тези доводи се моли от съда да уважи предявените искове. Представят се писмени доказателства. Направено е искане за прилагане на цитираното заповедно производство. Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от ответницата С. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., кв. „Ч.м. **“, бл. ***** е депозиран от процесуалния й представител адв.

Л. Г. от АК - Бургас писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Прави се изложение на фактическата обстановка, като не се спори, че ответницата е собственик на шест броя самостоятелни обекти в процесната етажна собственост. Възразява се срещу размера на претендираната в исковата молба сума в размер на 288 лева. Излагат се съображения, че в обявената покана на дневния ред по т. 3 от общото събрание, проведено на 13.11.2023г., в обсъжданите предложения по т. 3 и в приетото решение, не било прието, че се касае за месечна такса и навсякъде се говорило за еднократна такса. В тази връзка се изтъква, че липсвала воля на общото събрание в противоположен смисъл. Цитира се разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 8 от ЗУЕС.

Навежда се, че били налице предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС в редакцията, действаща към 13.11.2023г. предвид обстоятелството, че ответницата би могла да живее в един от шестте си апартамента. Акцентира се, че общото събрание не разполагало с правото да отхвърли искането на ответницата, а само да го редуцира, поради което се прави възражение за неправилно калкулирани суми за етажни вноски.

Развиват се доводи, че ответницата е заплатила към етажната собственост сумата от 1764.18 лева за периода от 14.03.2022г. до 17.01.2024г., до размера на която при условията на евентуалност прави възражение за прихващане.

Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове. При условията на евентуалност се моли от съда да приеме, че ответницата не дължи заплащане на претендираната сума поради извършено от нея прихващане. Представят се писмени доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск за приемане на 2 установено, че Ч. е извършила плащания за дължими от етажната собственост разноски в размер на 1737.67 лева за периода от 14.03.2022г. до 17.01.2024г., като се моли етажната собственост да бъде осъдена да заплати на ищцата по насрещния иск процесната сума.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от етажната собственост постъпи отговор на насрещен иск, с който се изразява становище за неговата недопустимост и неоснователност. Изтъква се, че същият е нередовен поради липса на посочен адрес на ищцата. Счита, че в производство по събиране на вземания към ищцовата ЕС е недопустимо задълженият етажен собственик да прави прихващане с разходи, които е направил в полза на ЕС, тъй като единственият орган, който може да вземе решение за това е общото събрание на ЕС. Тъй като в настоящия случай такова решение на ОСЕС липсва, длъжникът не може да иска прихващане и направеният разход следва да остане за негова сметка. Оспорват се твърденията в насрещния иск и представените писмени доказателства. Цитират се решение № III-319 от 02.11.2020г. по в.гр.д. № 1785/2020г. на Окръжен съд - Бургас и решение № 58 от 26.02.2020г. по гр.д. № 943/2019г. на Районен съд - Н.. Сочи се, че плащанията били извършени почти две години след влизане в сила на решението на въззивната инстанция и ищцата била наясно, че не разполага с представителна власт да задължава етажната собственост.

Твърди се, че ищцата не е оспорила решенията на общото събрание на етажната собственост от 13.11.2023г., поради което правата й за оспорване били преклудирани.

Развиват се съображения за неоснователност на възражението за неправилно калкулирани суми за вноски към етажната собственост. Акцентира се, че извършена цялостна ревизия за периода от 19.04.2016г. до месец октомври 2023г. в процесната етажна собственост установила дължими суми от ищцата в размер на 2082.82 лева.

Обръща се внимание, че във връзка с изпратеното от ищцата до етажната собственост уведомление за прихващане, до нея е бил изпратен отговор, че такова не може да се извърши. Навежда се, че е налице разминаване между претендиранта в обстоятелствената част на иска сума и тази, изложена в петитума.

С тези доводи се моли от съда да отхвърли предявения иск. Представят се писмени доказателства. Прави се искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със заверен препис на решението по гр.д. № 943/2019г. по описа на Районен съд - Н..

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

3

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответницата е собственик на шест имота в Етажна собственост „Ч.м. **“ ***, с адрес: гр. Н., кв. „Ч.м. **“ ***; че е налице влязло в сила решение на етажната собственост, въз основа на което се претендира заплащане на сумата, начина на определяне на дължимата сума; размера на претенцията си, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответницата е да докаже своите правопогасяващи, правоотлагащи, правоунищожаващи и правоизключващи възражения. При установяване основанието и размера на претенцията на ищцовата етажна собственост, в тежест на ответницата е да установи вземането, установено чрез възражение за прихващане, по основание и размер.

В тежест на ищцата по предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е да докаже, че е извършила посочените плащания към/в полза на етажната собственост, тяхното основание и размер, както е посочен в петитума 1737.67 лева.

Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 202 от 11.02.2026г. по настоящото дело (л. 143 л. 146).

От материалите на приобщеното ч.гр.д. № **** по описа на Районен съд - Н. за 2024г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.11.2024г., с която е разпоредено длъжникът С. Х.

Ч. да заплати да етажна собственост „Ч.м. **“, бл. 45, гр. Н. сумата в общ размер на 622.65 лева, представляваща суми за етажни вноски от м. 11.2023г. до м. 11.2024г. за шест имота в етажната собственост и годишна такса обновяване и ремонт.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По делото не се спори, че ответницата е собственик на ап. 5-1, ап. 5-2, ап. 5-3, ап. 5-4, ап. 6-1 и ап. 6-2, находящи се в процесната етажна собственост.

Видно от протокол от общо събрание, проведено на 13.11.2023г. при кворум от 56.398 % ид.ч. от общите части на сградата, било прието решение размерът на етажните вноски да бъдат в размер на 4 лева месечно за имоти от ет. 1 до ет. 6, като е определена годишна такса за ремонт и обновяване в размер на 1000 лева, разпределена за плащане съобразно идеалните части.

Представена е молба от ответницата, адресирана до общото събрание на етажната собственост (л. 10), с която се отправя искане да не заплаща такса поддръжка на собствените й апартаменти, които не използва.

Същата е разгледана на проведеното на 09.03.2024г. общо събрание (л. 11 - л.

14), като с решение по т. 5 от дневния ред искането е оставено без уважение на 4 основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. По т. 6 от дневния ред общото събрание взело решение всички неплатили до момента собственици да бъдат задължени да платят дължимите суми в срок от 14 дни от проведеното общо събрание.

По делото липсват данни взетите решения на проведените общи събрания на етажната собственост да са били предмет за обжалване по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение.

Установява се, че в изпълнение на решенията на общото събрание на процесната етажна собственост, на ответницата била изпратена покана за доброволно изпълнение (л. 15) за заплащане на дължимите суми за вноски към етажната собственост и такса поддръжка.

Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Наред с горното, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на Етажната собственост определя пределя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Налага се извод, че цитираните решения съдържат изричната воля на собствениците за определяне на таксите в посочените размери.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на Република България след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици включително и за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.