Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 240 от 15.01.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 140/2026
Вид
Определение № 240
Подписан
15.01.2026
В сила
03.02.2026
Състав
Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Бургас, 15.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20262120100140 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Е. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „Р.“ №* , чрез адв. Д. М., с която е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника „*******“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „О.“ №., че сключеният между тях Договор за кредит №***** от 07.04.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл.

22 във вр. 19, ал.4 и чл.11 от ЗПК, както и иск за осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на 1200 лв., представляваща платена без основание сума на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. С посочената разпоредба е уредена специална подсъдност по отношение на дела, образувани по повод на искове от и срещу потребители.

Законодателят предвиди с разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК и, че въпросът за местната подсъдност що се касае именно до хипотезата на чл.113 от ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

За да се прецени дали се касае до спор с потребител, следва да се разгледа това понятие така, както е уредено в специалните закони, уреждащи потребителската защита и даващи дефиниция на понятието. Така съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на 1 търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съответно законът дефинира като „търговец“ всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

В случая ответното дружество по занятие извършва стопанска дейност като „търговец“, а ищецът има качеството на потребител. По тези съображения и следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата, уредена в чл.113 от ГПК. Поради това и настоящият състав намира, че исковата претенция в своята цялост е местно подсъдна на Районен съд – Царево, където е и настоящия адрес на потребителя /гр. П./.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.119, ал.3, вр.чл.118, ал.2 от ГПК, Районен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 140/2026 г. по описа на РС Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Царево.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 2