Определение № 1095 от 16.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1095 гр. София, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000601346 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение на СГС – НО, 31 състав от 31.10.2023 г., постановено по ЧНД № 6010/2023 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения К. К. Д., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му по НОХД № 11450/2021 г. по описа на СРС наказание – в размер на 7 месеца и 12 дни.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адвокат К. М. от САК, служебен защитник на осъдения К. К. Д.. В същата се релевират оплаквания, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е посочил как е обосновал решаващите си изводи чрез обвързване на отразената в затворническото досие на подзащитния ми фактическа обстановка с неизпълнението на целите на наказанието и завършването на корекционния процес. В тази връзка се твърди, че СГС не е подкрепил решаващите си изводи с нито един конкретен факт, като вместо с доказателства от досието първостепенният съд е обосновал изводите си единствено въз основа на мнението на затворническата администрация в представените становища. Сочи се, че видно от затворническото досие на осъдения Д. са налице изцяло положителни 1 характеристики относно поведението му - липса на нарушения и наказания, упражняване на труд през целия период на изтърпяване на наказанието и установените трудови навици, съвестно изпълнение на задълженията, награждаван, започнал образование по време на изтърпяване на присъдата, липса на нарушения на правилника за вътрешния ред и на режимните ограничения. Заявява се, че въпреки всички тези положителни характеристики СГС е направил извод, че не са налице достатъчно резултати от корекционната дейност. Изтъква се, че този извод на първостепенния съд е изцяло противоположен по смисъл и съдържание на съществуващите доказателства в затворническото досие на осъдения, респ. че той не се подкрепя от същите.

Твърди се, че от съдържанието на затворническото досието се установява наличието на значителен превес на доказателствата за настъпили положителни резултати от превъзпитателния процес, а именно – награди; трудова ангажираност; ангажираност в общите мероприятия; неустановяването на проблемни зони; положителни промени в начина на живот и отношение с обкръжението; включването на осъдения в изпълнението на задачите по индивидуалния план съобразно възможностите му - проявява положително поведение към другите, не участва в конфликти и нерегламентирани дейности; сравнително добра прогноза за ресоциализация.

В тази връзка подалият жалбата защитник счита, че изложените отрицателни становища от затворническата администрация не са подкрепени от нито едно доказателство, поради което и твърденията за незавършен корекционен процес се явяват недоказани и необосновани. Намира, че в случая първоинстанционният съд е кредитирал напълно мнението и становищата на затворническата администрация, въпреки липсата на обективност в тях и несъответствието им с фактите от действителността.

Изтъква се, че за да постанови атакувания съдебен акт, СГС се позовава единствено на становищата на затворническата администрация, в които единственото отрицателно нещо, което се сочи е отношението на осъдения към правонарушението и справедливостта на наложеното му наказание.

Твърди се обаче, че тези констатации не отговарят на доказателствата за поведението на осъдения, което е безукорно. Освен това защитникът счита, че първоинстанционният съд не е следвало да кредитира представените становища от Началника на затвора, Началника на сектор 30 Кремиковци, 2

ВПД НС СДВР при Затвора София, главния инспектор, както и доклада от Кремиковци поради това, че същите са изцяло необосновани. Намира, че в така изброените освен твърдения, че не са налице доказателства за резултати от превъзпитателната дейност и незавършен корекционен процес, което може да се твърди за всеки лишен от свобода до последния ден от изтърпяване на наказанието, не сочат доказателства, които да подкрепят твърденията им.

В заключение се застъпва становище, че съобразно представените по делото доказателства и досието на осъдения са налице всички законови предпоставки съгласно чл. 439а от НПК. Сочи се, че, от една страна, същият е изтърпял фактически и ефективно 1/2 от наложеното му наказание и че, от друга страна, от представеното по делото затворническо досие е видно, че са налице всички доказателства по чл.439а, ал.2 от НПК, установяващи добро поведение на осъдения през целия период на изтърпяване на наказанието.

Твърди се, че същият съжалява за извършеното, че е дал доказателства за поправянето си, че желае да продължи своето образование и че предвид младата му възраст няма да му бъде трудно да се впише отново в обществото.

Изтъква се, че това не е било взето предвиди при постановяване на атакуваното определение.

Предвид така изложеното подалият жалбата защитник моли въззивния съд да отмени атакуваното определение на СГС, с което е оставена без уважение молбата на подзащитния му К. К. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание ЛОС в размер на 7 месеца и 11 дни и вместо него да постанови условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.

В жалбата на служебния защитник се застъпва позиция, че в случая е необходимо да се изиска от затворническата администрация изготвянето на нов доклад и становище относно осъдения за нуждите на настоящото производство, доколкото кредитираните такива от СГС са били изготвени преди около два месеца и са неотносими към настоящия момент.

Срещу горното определение на СГС е постъпила жалба и от самия осъден К. К. Д. с твърдения, че е неоснователно и немотивирано в достатъчна степен. Моли да бъде постановено определение, с което да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване.

3

АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени изложените в жалбите доводи във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивният съд счита, че за да се произнесе по същество по постъпилите жалби и по правилността на атакуваното определение не е необходимо да изисква от затворническата администрация изготвянето на нов доклад и ново становище относно осъдения за нуждите на настоящото производство. Мотивите, обосноваващи това доказателствено искане - че наличните по делото доклад и становище са били изготвени преди около два месеца и са неотносими към настоящия момент, не могат да бъдат споделени по следните съображения:

Тъй като корекционното въздействие и поправителният процес протичат във времевите граници на наказателноизпълнителното правоотношение, това означава, че преценката дали поправителният процес е успешен и завършен и какъв е резултатът от поправителното въздействие следва да бъде направена въз основа на изследване на цялостното поведение на осъдения по време на целия срок на изтърпяване на наказанието. Това принципно положение е заложено в разпоредбата на чл. 439а ал.3 от НПК.

Тълкуването на същата недвусмислено сочи, че във всички случаи при извършването на преценка за наличието на основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване е необходимо да се изследва цялостното поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, а не само отделни негови аспекти и за отделни периоди от време. Съобразно това предписание на закона в настоящото производство съдът е длъжен да анализира всички налични доказателства относно поведението, нагласите и стратегиите на осъдения в целия период от време на изтърпяване на наказанието, поради което наличните в досието и приложените по делото не могат да бъдат квалифицирани като неотносими и на това основание да бъдат игнорирани.

По отношение на осъдения К. К. Д. е приведено в изпълнение и в момента същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, определено му на основание чл. 25 от НК по НОХД № 11450/2021 г. по описа на СРС. Фактическото начало на изтърпяване на така наложеното му наказание е считано от датата 11.09.2022 г.

4

Съгласно представената справка от администрацията на затвора София към датата 31.10.2023 г. К. К. Д. е изтърпял фактически 01 година, 01 месец и 21 дни, от работа 02 месеца и 27 дни или общо е изтърпял 1 година, 4 месеца и 18 дни. Съгласно така представената справка неизтърпяната част от наказанието е в размер на 07 месеца и 12 дни.

Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че е налице формалната предпоставка на чл.

70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание. Към момента осъденият Д. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието лишаване от свобода, наложено му за престъпления, които не представляват опасен рецидив, поради което формалната предпоставка на практика е изпълнена.

Същевременно първият съд е счел обаче, че не е изпълнена другата законоустановена предпоставка, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си. Този свой решаващ извод градският съд е основал на констатациите си, установени от събраните по делото доказателства, че след постъпването си в ЗО „Кремиковци“ осъденият К. Д. се е записал на училище и през учебната 2022-2023 г. е бил 8ми клас на СУ „Иван Рилски“, но че не е завършил учебната година поради системни отсъствия от учебните занятия, като за настоящата учебна година не е подал заявление за включване в учебната дейност; че администрацията на затвора определя осъдения Д. като високорисков правонарушител, доколкото първоначалният риск от рецидив е намален от 87 на 83 точки, но че отново остава във високия риск; както и че осъденият омаловажава извършеното, не разбира мотивите, довели до вредното му поведение, и не зачита правата на другите хора в социума в тяхната цялост.

Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на първия съд за отсъствието на законоустановената предпоставка осъденият да „е дал доказателства за своето поправяне“ /чл. 70 ал.1 от НК/. Този извод е надлежно мотивиран и по съществото си е правилен, тъй като се основава на съвкупната преценка на приложените по делото доказателства и на установените от тях фактически положения. Т.е., въз основа на данните по делото първостепенният съд обосновано и законосъобразно е приел, че тази предпоставка все още не е изпълнена. Тук за процесуална издържаност следва да се отбележи, че в това производство становището на началника на затвора не се явява доказателство, респ. доказателствено средство, тъй като изхожда от страна по делото. С оглед на това същото не може да бъде преценявано като източник на информация по смисъла на чл. 439а ал.2 от НПК и следва да бъде изключено от подлежащите на преценка документи, поради което въз основа на него не могат да бъдат обосновавани изводи.

5

Изследването на цялостното поведение на осъдения К. Д. по време на престоя му в затворническото заведение води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента същият все още не е дал достатъчни, безспорни, убедителни и категорични доказателства за поправянето си. В този смисъл по делото не са налице никакви данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот, доколкото видно от доклада на ИСДВР същият е с неясна мотивация за промяна на криминалното си поведение; не зачита правата на другите хора в социума; приобщен е към асоциални среди и към хора с утвърдени криминални нагласи; няма изградени законосъобразни начини за решаване на своите проблеми. В поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и не е постигнато преосмисляне на човешките ценности и приоритети, доколкото от същия доклад на ИСДВР е видно, че той омаловажава извършените правонарушения, за които е наказан, и не разбира мотивите, довели до вредното му поведение; че е ориентиран към рискови способи за набиране на доходи за покриването на основните му нужди; както и че поддържа модел на поведение, осигуряващ му финансови средства от нелегални печалби.