Определение № 753 от 03.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 753 гр. Плевен, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500434 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

С Определение рег. № 318/14.04.2026 г. по гр. д. № 985/ 2025 г. по описа на Районен съд - Левски е оставено без уважение искането на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК:*** чрез пълномощника юрисконсулт Д. за изменение на Решение № 44/ 04.03.2026 г. в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение като неоснователно.

Срещу определението на районния съд е постъпила частна жалба от „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК:*** в която се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е в несправедливо висок размер предвид ниския материален интерес по делото, вида и количеството на извършената работа, липсата на фактическа и правна сложност на спора, серийният характер на образуваните от същата ищца срещу същия ответник искови производства с идентичен предмет и аргументи, което счита, че представлява злоупотреба с права с цел генериране на разноски. Излага аргументи за злоупотреба с процесуални права. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в понисък размер.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ищцата С. Д. П., ЕГН:********** чрез процесуалния си представител адв. Й. М. от АК-Плевен е депозирала отговор на частната жалба, в която е изразено становище за неоснователност на жалбата. Прави се искане съдът да остави частната жалба без уважение.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 275 , ал. 1 ГПК, от лице, 1 което има правен интерес да обжалва и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените доказателства се установява, че с Решение № 44/ 04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 985/ 2025 г. по описа на Районен съд Левски предявените искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за установяване нищожността на Договор за кредит №9765373004 от 31.10.2022г., и с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 131,82 евро са уважени изцяло като основателни. С решението на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 съдът е осъдил „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1797, ж.к. Изток, бул.“Д-р Г.М. Димитров“№16А, ет.1, офис №2, да заплати на адв.Й. В. М., личен номер:***, АК-Плевен, адрес на кантора: гр.Левски, ул.“Христо Ботев“ №52, адвокатско възнаграждение в размер на 409,04 евро.

В производството пред районен съд е постъпила молба по чл. 248 ГПК от „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК:*** чрез пълномощника юрисконсулт Д. с искане за изменение на решението в частта за разноските досежно адвокатското възнаграждение.

С обжалваното определение молбата по чл. 248 ГПК на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК:*** е оставена без уважение, като в мотивите на определението е посочено, че въпреки връзката на обусловеност между двата иска, целеният резултат е различен, в който случай е приложима нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. Посочено е, че фактът на наличие на многобройни дела за обявяване нищожност на договори за потребителски кредити като сключени в нарушение на ЗПК, не е основание за неприлагане на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. по отношение на адвокатите, осъществяващи безплатна правна помощ по такива дела и поставянето им в понеблагоприятно положение от адвокатите, осъществяващи безплатна правна помощ по други обективно съединени искове. Съдът е приел, че присъденият адвокатски хонорар е в справедлив размер при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, която е ниска, касае договор за потребителски кредит, при наличие на обемна приложима задължителна практика на СЕС, както и практика на ВКС, която да бъде изследвана, отчетени са осъществените от пълномощника процесуални действия, материалният интерес по всеки от исковете и ориентировъчните размери на адвокатско възнаграждение визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и че претендираното адвокатско възнаграждение за всеки от исковете не надхвърля ориентировъчните размери, визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при съобразяване на материалния интерес.

Въззивният съд възприема изложените мотиви от първоинстанционния съд в обжалваното определение, като счита, че следва същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на размера районният съд е присъдил възнаграждението 2 около минимума, като е съобразил и разпоредбата на чл. 2, ал.5 НВАР № 1/ 09.

07. 2004 г. за определяне на адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно, като е съобразява и вида и размера на иска, независимо от формата на съединяване. Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ за всеки от исковете в размер на 204,52 евро за всеки иск или адвокатско възнаграждение в общ размер на 409,04 евро, която сума съдът е присъдил. Ответникът по делото и частен жалбоподател в настоящото производство не е направил своевременно възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК срещу претендирания от процесуалния представител на ищцата размер на адвокатското възнаграждение. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, когато възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК се прави за първи път по реда на чл.248, ал.1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, т.е. след като производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени, то е несвоевременно /в този смисъл е и Определение №76/02.03.2022г., постановено по гр.д.№3433/2020г. на IV ГО на ВКС/. Ответникът, редовно призован, не е изпратил представил в първото по делото заседание и не е направил своевременно възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. В отговора на исковата молба също не е заявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред РС-Левски.

Ето защо, възражението за прекомерност, направено едва с молбата по чл.248 ГПК по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, се явява несвоевременно, което обуславя неоснователност на искането за изменение на акта в частта за адвокатското възнаграждение, заплатено за защита пред първата инстанция.

Освен това, от данните по делото се установява, че същото не е с висока фактическа и правна сложност, същото се е движело процесуално без усложнения относно призоваване, уточняване на искова претенция или други процесуални проблеми, съответно процесуалната активност на процесуалния представител на ищцата е в обичайния обем (подаване на искова молба, становище по отговора на ответника), проведено е едно открито съдебно заседание, на което ищцата е представлявана и делото е взето за решаване, съответно е постановен съдебен акт.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че не е налице основание за изменение на размера на адвокатското възнаграждение в по- висок такъв, поради което следва определението на районния съд да бъде потвърдено.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 248 ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение 3 рег. № 318/14.04.2026 г. по гр. д. № 985/ 2025 г. по описа на Районен съд – Левски, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК:*** чрез пълномощника юрисконсулт Д. за изменение на Решение № 44/ 04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 985/ 2025 г. по описа на Районен съд - Левски в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4