Решение № 973 от 19.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100501530 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Община Приморско, чрез адв.

Пламен Козаров от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 37 от 29.03.2024 г. по гр. д. № 231/2023 г. на Районен съд – Царево, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с Решение № 86 от 30.08.2024 г. по същото дело, с което районният съд на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е приел за установено спрямо Община Приморско, че „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (по-долу наричано за краткост „ПРО“ ЕАД) е собственик на основание учредителен апорт, извършен с Решение № 41 от 10.12.1997 г. на Надзорния съвет на НОИ, на реална част с площ от 601 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** (общата площ на поземления имот с идентификатор *** е 817 кв.м.), находящ се в гр. Приморско, обл.

Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Приморско, ***, като реалната част е напълно идентична с УПИ I, кв. 39к по плана за регулация от 1999 г. съгласно скица – Приложение № 2 към съдебнотехническата експертиза на л. 147 от първоинстанционното дело, изготвена от инж. Т. Т. П..

„ПРО“ ЕАД, чрез юрк. Милко Тодоров, е подало отговор на въззивната 1 жалба.

Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.

261 ГПК.

Отговорът на въззивната жалба е допустим – подаден е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно, защото съдът не е извършил оценка на доказателствата и не е съобразил приложимите процесуалноправни и материалноправни норми. В жалбата се сочи, че по същество съдът е повторил изцяло мотивите си, както и тези на въззивната инстанция, изложени в постановените съдебни решения спор за собственост на същия ищец с друго лице – „Булгарконтрола“ ЕООД. Изтъква се, че по този спор Община Приморско не е страна, нито правоприемник на някоя от страните, поради което не е обвързана от силата на пресъдено нещо.

Приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза също не било годно да установи обема на собствеността на ищеца по представения Акт за държавна собственост № 1327/16.11.1995 г. на Община Царево, защото същото се основавало единствено на заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице по въззивното дело с „Булгарконтрола“ ЕООД. Въззивникът сочи, че към процесния акт за държавна собственост липсва графична част, както и идентификация на терена по действащи кадастрални или устройствени планове, поради което не можело да се установи конфигурацията на имота по площ и по граници. Развиват се съображения, че ищецът не е доказал пълно и главно правното основание, на което твърди, че е собственик на процесния имот. Не бил налице апорт нито на процесния, нито на другите недвижими имоти по Решение № 41/10.12.1997 г. на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, чрез включване в капитала на дружеството, който апорт да е вписан в Търговския регистър към момента на учредяване на дружеството ищец с Решение № 1 от 27.01.1998 г. по ф. д. № 18429/1997 г. на Софийски градски съд. Това следвало както от текста на тези две решения, така и от учредителния акт, устава и приложените към заявлението за регистрация документи. Освен това НОИ нямал правомощия да отчуждава предоставеното му с Решение № 775/01.08.1996 г. на Министерски съвет (МС) имущество, което се налагало поради действащата тогава разпоредба на § 5, ал. 4 от Закона за фонд „Обществено осигуряване“ (отм.) в редакцията към ДВ, бр. 104/1995 г. Според въззивника липсва апорт и поради факта, че процесният имот не е бил предмет на разпореждане от държавата с Решение № 775/01.08.1996 г. на МС.

Дори да се приемело, че имотът е предоставен на НОИ, той имал статут на публична държавна собственост, което било пречка за разпореждането с него от страна на НОИ. АДС № 1327/16.11.1995 г. на Община Царево не легитимирал ищеца като собственик на процесния имот, тъй като бил издаден на друго юридическо лице – ДФ „Социален отдих“, която не е пряк праводател на ищеца. НОИ също не бил правоприемник на ДФ „Социален отдих“. Той 2 бил придобил конкретно имущество от държавната фирма на основание Решение № 775/01.08.1996 г. на Министерски съвет, което е подробно изброено в Приложение № 1 към решението. От текста на решението, както и решенията за изменението му, било видно, че държавата се е разпоредила с терени, върху които са изградени курортни комплекси и почивни домове, но само за имотите по т. 1.10, т. 16.15, т. 16.24, т. 29.9 от Приложение № 1, както и т. 2 от Решение № 469/03.05.1997 г. на МС и т. 3 от Решение № 914/28.12.1999 г. на МС. За процесния имот, върху който е изграден почивен дом „Черноморска“, нямало изразена воля за учредяване и предоставяне на право на собственост, стопанисване, управление и разпореждане на НОИ.

Въззивникът изтъква, че въззиваемият не е представил доказателства за собственост върху процесния имот, включително такива, които да сочат, че този имот е включен в счетоводния баланс на праводателите му. От записа в АДС № 1327/16.11.1995 г., че прилежащия терен не е заплатен, както и от записа в клетка 27, че върху поземления имот е отстъпено право на строеж на ДФ „Социален отдих“, можело да се направи извод, че същият не е включен в имуществото на ДФ „Социален отдих“ и не е бил завеждан в счетоводния й баланс към момента на съставяне на акта. Съгласно доказателствата по делото почивна база „Черноморска“ ползвала 36 дка, но по делото не били предоставени геодезически снимки, поради което не можело да се конкретизира дали процесният имот е част от тях. В жалбата се излагат съображения, че дори и правото на стопанисване и управление върху процесния имот да е част от поетите от ДФ „Социален отдих“ активи, то последвалите разпореждания с него от праводателите на ищеца са незаконосъобразни и в частност прехвърлянето на основание § 5, ал. 4 ЗФОО (отм.) на НОИ. Следвало да е налице решение на Народното събрание, включено в Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ за съответната година, а такова решение няма. Приложеният по фирменото дело на ищеца счетоводен баланс също не установявал в същия да е вписан процесния имот. Въззивникът се позовава на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, според което държавните стопански организации – търговски, производствени, туристически и др., не са притежавали право на собственост върху предоставените от държавата при образуването им недвижими имоти, а само право на оперативно управление върху тях. По делото нямало данни при образуването на ДФ „Социален отдих“ по Указ № 56 за стопанската дейност на Държавния съвет, нито по-късно до момента на нейното прекратяване същата да е придобила собствеността върху процесния имот. Предвид факта, че фирмата не е преобразувана в еднолично търговско дружество и „ПРО“ ЕАД не се явява неин универсален правоприемник, разпоредбата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) (отм.) била неприложима по отношение на придобИ.ето на собствеността върху процесния имот от ищеца. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се деловодните разноски за двете инстанции.

В отговора се сочи, че във въззивната жалба липсват оплаквания за 3 конкретни нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че доводите срещу апорта на Спортно-оздравителен комплекс „Черноморец“ в капитала на „ПРО“ ЕАД, срещу АДС № 1327/16.11.1994 г., срещу правоприемството на Спорно-оздравителен комплекс „Черноморка“ от държавата и нейните звена, включително ДФ „Социален отидох“, през НОИ, както и доводите за недействителност на учредяването на „ПРО“ ЕАД, са преклудирани, защото не са наведени с отговора на исковата молба и поради това са били безспорни между страните. Въззиваемият отрича твърдението във въззивната жалба, че районният съд се е позовал на решенията по спора с „Булгарконтрола“ ЕООД и съдебно-техническата експертиза по въззивното дело. Сходството в мотивите се обяснявало с това, че се касае за аналогични дела, по които са събирани едни и същи доказателства. Сочи се, че Решение № 1 от 27.01.1998 г. по ф. д. № 18429/1997 г. на СГС има обвързваща сила за настоящия съд, като удостоверява законосъобразното съществуване на „ПРО“ ЕАД. Навеждат се доводи, че въззивникът неправилно се е позовал на § 5, ал. 4 ЗФОО (отм.), като е приравнил изрично регламентираните форми на разпореждане – продажба и замяна, на нерегламентирания със законовия текст апорт. Текстовете на § 5 ЗФОО (отм.) ясно сочели, че НОИ получава ex lege собствеността на посочените имоти. Не ставало дума за предоставяне за стопанисване. В жалбата се излага, че АДС № 1327/16.11.1995 г. не е оспорен с отговора на исковата молба, поради което съдът следва да го зачете. Освен това ДФ „Социален отдих“ не било пряк праводател на „ПРО“ ЕАД. Праводател на същото била държавата, но не пряк, а косвен. В клетка 5 от АДС № 1327/16.11.1995 г. фигурирали данни, че целият имот е собственост на държавата. Не ставало ясно защо въззивника твърди, че в посочените от него 36 дка не се включва процесния имот. Постановления № 1072/12.09.1996 г., Постановление № 914/28.12.1999 г., Постановления № 469 от 03.05.1997 г. на Министерски съвет не били събрани като доказателства в производството.

Нещо повече, Постановления № 469 от 03.05.1997 г. било обявено за нищожно с Решение № 3419 от 08.04.2003 г. по адм. д. № 197/2003 г. на ВАС. Според въззиваемия е неясно как вписване или невписване на терена в счетоводния баланс на ДФ „Социален отдих“, НОИ и др. доказва, че държавата не е собственик. За пръв път във въззивната жалба се навеждали доводи, че за извършване на апорта е нужно да се спазят правилата на чл. 72 и 73 ТЗ, както и че ЗППДОП (отм.) е неприложим. По същество въззиваемият счита, че е приложим чл. 17а ЗППДОП (отм.), в който смисъл била и съдебната практика на съдилищата, цитирана във въззивната жалба. На следващо място, въззиваемият изтъква, че по делото никога не се е твърдяло, че ДФ „Социален отдих“ е била собственик на имотите, които е стопанисвала – Спортнооздравителен комплекс „Черноморка“, включително процесния имот.

Въззивникът първо поддържал, че ДФ „Социален отдих“ е собственик, а после обратното. Поради всичко изложено с отговора се отправя искане окръжният съд да потвърди обжалваното решение. Претендират се деловодните разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

4

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорът между страните относно собствеността върху процесната реална част е възникнал по повод заявление на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД за изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на гр. Приморско по отношение на поземлен имот № ***. В писмо (л. 9 от първоинстанционното дело) Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас е посочила, че в кадастралните регистри като собственици на имота е вписана Община Приморско на основание Акт за общинска собственост № 157, том 1, дело № 316 от 05.03.2001 г., издаден от Районен съд – Царево, която е оспорила заявлението на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД. Отказано е исканото изменение на кадастралните регистри, тъй като е налице спор за материално право. Предвид това е налице правен интерес от предявяване на установителен иск.