Решение № 22 от 19.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. КърджА., 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., I. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500366 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 482/27.10.2023 г., постановено по гр.д. № 361/2023г., КърджА.йският районен съд е отхвърлил предявения от М. А. М. срещу А. А.

М. и С. А. М., всички с постоянен адрес в с. Я., общ. КърджА., иск по чл.124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство на 1/3 идеална част от следните недвижими имоти, а именно: ПИ, намиращ се в урбанизираната територия на с. Я., ЕКАТТЕ 87672, общ. КърджА., с площ 1 611.00 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 86.00 кв.м., състояща се от три стаи, коридор, кухня и баня с тоалетна; паянтова жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 65.00 кв.м., състояща се от две стаи и коридор и полумасивна стопанска постройка със застроена площ 19.00 кв.м, като неоснователен. Съдът е осъдил ищеца да заплати на ответниците, направените по делото разноски в размер на 1100 лв. за всеки от тях, за адвокатско възнаграждение.

Настоящото производство е образувано по депозирана чрез процесуален 1 представител от недоволния от решението ищец в първоинстанционното производство М. А. М., въззивна жалба. В нея се изтъква неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което предявеният в производството установителен иск да бъде уважен. Излагат се общи съображение, че решаващият съд не е обсъдил всички имащи значение за разрешаване на спора обстоятелства, поради което формирал вътрешното си убеждение в противоречие със закона, и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения съдебен акт. Твърди, че от момента на закупуване на къщата през 1965г. и до момента на предявяване на въззивната жалба, първоначално сам, а в последствие и със семейството си, ищецът-въззивник живее и владее процесния имот, а общият на страните наследодател починал на ***** г., поради което ответниците по иска не са могли да придобият правото на собственост върху същия на основание продължило повече от 10 години непрекъснато владение. В този смисъл и неправомерно ответникът А. М. се снабдил с документ за собственост върху целия имот. Въззивникът иска обжалваното решение да бъде отменено, вместо което предявеният в производството установителен иск и направеното на основание чл.537, ал.2 от ГПК искане, бъдат уважени. Претендира и присъждане на разноски.

В дадения надлежен по делото срок, въззиваемите А. А. М. и С. А. М., чрез процесуален представител са депозирА. отговор на въззивната жалба, в който излагат съображения за правилността на атакуваното първоинстанционно решение. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание, въззивникът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, въззиваемите, чрез процесуалния си представител, оспорват въззивната жалба по изложените в отговора й съображения.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по 2 същество.

Компетентният КърджА.йски районен съд е бил сезиран с искова молба, с която ищецът М. А. М. /производството по първоначално предявения от ищцата-съпруга Г. Х. М. иск, е прекратено с влязло в сила протоколно определение на КРС/ е предявил срещу ответниците- съпрузи А. А. М. и С. А.

М., иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който цели да бъде установено по отношение на тях, че по наследство е собственик на 1/3 идеална част от ПИ, намиращ се в урбанизираната територия на с. Я., ЕКАТТЕ 87672, общ.

КърджА., с площ 1 611.00 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 86.00 кв.м., състояща се от три стаи, коридор, кухня и баня с тоалетна; паянтова жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 65.00 кв.м., състояща се от две стаи и коридор, и полумасивна стопанска постройка със застроена площ 19.00 кв.м. Ищецът е направили и искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 43, том 2, рег.№ 2665, дело № 242/2009 г. на помощник-нотариус при нотариус с рег.№ ** на НК.

Ищецът мотивира иска си с твърдения, че през 1965г. общият наследодател- баща на ищеца и на ответника А. М., А. М. А. купил процесната къща и дворното място, в което през 1972г. построил и нова жилищна сграда, в която се преместили да живеят синовете му – ищецът и брат му-ответникът, а родителите останА. да живеят в старата къща. В тази къща ищецът със семейството си живял до 1992 г., когато заминА. за Р.

Турция. Всяка година обаче, през летния сезон се връщА. в къщата си, като децата със съпругата му оставА. в Република България по около три месеца, което продължило до 2003 г. След 2003 година ищецът и семейството му идвА. отново и оставА. в бащината му къща.

В отговора по чл.131 от ГПК, ответниците оспорват исковата претенция, с твърдения, че след 1982 г. ищецът напуснал процесния имот, като се установил да живее в други населени места в страната до 1989 г., когато отново се върнал в с. Я., но се настанил да живее в свободната къща на брата на съпругата си, а през 1992г., заедно със семейството си заминал за Република Турция, като до 1997г. нямал възможност да напуска Р. Турция и не се е връщал в селото. По време на престоя на ищеца извън страната, 3 бащата на страните и ответникът А. М., по молба на ищеца М.М. изпратили на два пъти по 3 000 германски марки, за да може същият да купи парцел и да построи къща в Р. Турция.

През 1997 или 1998 г., родителите на страните уведомили ищеца, че тъй като е получил пари за къща, наследствената такава остава на ответника А. М. и ищецът се съгласил, като заявил, че няма да има повече претенции. За това обстоятелство, че имотът е собственост и се владее от А. М., били уведомени всички роднини и съседи, като в този имот продължили да живеят ответниците, техните деца и майката и бащата на А. М., за които той полагал грижи до смъртта им – на бащата през 2003 г., а на майката през 2023 г.

Ответниците противопоставят на претенциите на ищеца и обстоятелството, че през 2004г. масивната жилищна сграда на един етаж с площ 86 кв.м., намираща се в имота, се самосрутила и ответникът А. М. я изградил изцяло със свои средства, като изградил и масивна ограда на имота.

Твърдят, че през целия период от 1998г. до момента, дворното място и сградите в него се владеят изцяло от ответника А. М., като той и членовете на семейството му обработват и ползват земята. Ответникът засадил в имота овощни дръвчета, изградил навес, изградил бетонна площадка пред къщата, измазал изцяло и обновил полумасивната стопанска постройка, а през 2009г. се снабдил и с нотариален акт за собственост по давностно владение, който отразявал осъщественото владение и придобитото право на собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за вА.дност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за вА.дно и допустимо, а за да съобрази неговата правилност, с оглед релевирания във въззивната жалба изричен довод, че в производството не е нА.це вторият елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС,а именно ответникът да е владял имота за срок по-дълъг от десет години, съобрази следното :

От фактическа страна е безспорно в производството, че ищецът М. М., 4 ответникът А. М. и св.Г. А. А. са братя и сестра - синове и дъщеря на А. и А.

А..

Установено е, че с Нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по давност №43/10.03.2009 г., том 2, рег.№2665, дело №242/2009г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег.

№ *** на Нотариалната камара, ответникът А. А. М. е признат за собственик на процесния ПИ, намиращ се в урбанизираната територия на с.Я., ЕКАТТЕ 87672, общ.КърджА., с площ 1 611.00 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 86.00 кв.м., състояща се от три стаи, коридор, кухня и баня с тоалетна; паянтова жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 65.00 кв.м., състояща се от две стаи и коридор, и полумасивна стопанска постройка със застроена площ 19.00 кв.м., при граници на имота: изток- имот на М.Б., запад- имот по КВС №184общински, север- път и юг-имот на Ю.М. и имот на А.Ю..

От съвкупния анА.з на снетите по делото показания на поисканите и от двете страни свидетели -св.Р.М., св.А.М., св. З.А.; св.Г.А.-сестра на страните, въззивната инстанция, подобно на първоинстанционния съд, приема за установено в производството, че през 1965г. бащата на ищеца и на първия ответник - А. М. А. купил процесния недвижим имот, в който първоначално имало стара къща от около 86 кв.м., в която живеело цялото семейство до 1972 г., когато в същия двор построили нова къща, в която в последствие заживели и двамата сина- М. и А., първоначално сами, а в последствие и със семействата си. Ищецът М. М. със семейството си напуснА. процесния имот още през 1982 г., първоначално да обработват във вътрешността на страната тютюн, а в последствие през 1992 г. заминА. и за Р.Турция, като не са се връщА. в с.Я. около седем години, а след това идвА. от време на време.

Според св. Г. А., от този момент - от 1992 г. А. останал сам в процесния имот, а според св. З.А. от този момент той започнал да работи и двора.

Свидетелите установяват, че към настоящия момент най- старата къща не съществува, като от основи ответникът А. направил изцяло нова едноетажна къща от около 80 кв.м. Съществуващата стопанска постройка, която старите им родители построили за животни, ответникът А. измазал и подновил, направил нова ограда, хубава порта, с тухли, с бетон и с оградна тел. Според св. Г. А., от родителите си знаела, че те дА. много пари на големия брат М. за Турция- „…тютюна, кравите и всичко“ родителите й продА. и ги дА. на М., 5 като казА., че на малкия брат остава имота в България, защото той ще ги гледа на старини. В този смисъл свидетелите установяват и, че действително до тяхната смърт ответникът А. М. полагал грижи и за баща си, и за майка си.

Според св. З.А.-първи братовчед на страните, от баща им чул, че са дА. пари първоначално за 3-4 000 германски марки на М., че ищецът М. М. е знаел, че наследственият имот остава на малкия брат А. и нямал претенции, защото знаел, че за старите родители следва да се грижи малкия син, това бил техният обичай. Свидетелката Г. А. също установява, че обстоятелството, че процесният имот остава на А. се знаело от М., защото когато той идвал в България, оставал на гости или у А., или в нейния дом, който бил в съседното село.

Настоящият въззивен състав счита, че изложената по-горе, приета и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Въз основа на нея първоинстанционният съд е формирал и своите изводи, че още приживе наследодателят на страните –техният баща А. М. А. е предал владението на процесния имот на А., като е имало разбиране в семейството къщата да остане за А., който от своя страна следва да се грижи за родителите си; както и че А. владее и стопанисва процесния имот- работи дворното място повече от десет години, изградил е от основите на старата къща новата със собствени средства, изградил е ограда, ремонтирал е останалата в имота стопанска сграда; като и че ответникът манифестирал явно спрямо всички намерението си за своене на процесните имоти, в това число и чрез снабдяването си с нотариален акт за собственост на недвижимите имоти по силата на изтекло в негова полза давностно владение още преди 2009 г. Тези си изводи, решаващият съд е подкрепил и с наложила се съдебна практика, в частност Решение №60/07.06.2018г.,постановено по гр.дело №2420/2017 г. поописа на І г.о., ГК на ВКС, съгласно което „…Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението, е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобИ.е на собствеността".